За какво са ни закони, когато за едни са правата, а за други задълженията

Уважаема редакция,

Обръщам се към вас, за да се опитам да помогна на хората в с. Корница, които се страхуват да говорят за това. Чрез вестника искам да привлека вниманието на компетентните органи, както и на обществото. Вие сте доказали, че сте арена на демократичното право на свободно слово и сте един от справедливите коректори на обществото и заради това се обръщам към вас, за да дам гражданственост на един проблем. Проблем, който може да се окаже фатален и заплашва непрекъснато живота на хората в Корница, а едва ли някой заслужава да се злоупотребява с доверчивостта му и с това, че вярва сляпо на някакви "авторитети" със съмнителна компетенция.

След предисловието искам да изложа накратко фактите. На фона на статиите за лекарски грешки, дечица, които губят живота си заради грешките на здравната ситема, казано най-общо звучи доста цинично, че има хора като тези, за които ще говоря. Става дума за една аптека на територията на Корница, която не съществува в никакъв регистър като такава според изискванията на закона, няма я и в ИАЛ (Изпълнителна дирекция по лекарствата). Именно в него задължително трябва да бъде вписана, може да е вписана като търговски обект някъде, но поне аз не успях да разбера какъв. Всичко това означава най-простото - че е нелегална, което може и да ощетява на държавата с данъци.

На всичкото отгоре в търговския обект, наричан от хората в Корница с меко казаното гръмко име "аптека", продава човек без необходимото фармацевтично образование, а това от своя страна е нарушение на законодателството на България по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и според НК (Наказателния кодекс). За тези, които не знаят за кой обект става дума, искам да кажа, че той се намира срещу централния вход на училището в селото. Единственото, което показва, че в съответния обект се продават лекарства, е някаква реклама на лечебни средства, което още повече озадачава.

Ако се запитате как става зареждането, то става чрез черна "Корса" със софийска регистрация, която не принадлежи на нито един от лицензираните фармацевтични складове в България. Носят се в кашони, како да речем се носят праскови, без спазване на санитарни и хигиенни изисквания. Известно е, че някои медикаменти се нуждаят от специална грижа при транспортирането им поради тяхната специфика. Това обаче явно не притеснява хората в т.нар. "аптека", които транспортират илачите от Брезница, а черната "Корса" за доставките е на Светлана Петрова Христова, която е собственик на аптеката в с. Мусомища.

Лекарствата за аптеката в с. Корница се вземат от аптека "Бендида" в село Брезница, собственост на мъжа й Стефан Борисов Башиновски. Двамата се представят като магистър-фармацевти от София. Сред местните жители се говори, че и двамата са с фалшиви дипломи. А в с. Сатовча те също са известни и като лекари. Преди две години те имаха аптека в с. Сатовча, познати са добре и там. В техните аптеки в с. Брезница и с. Мусомища се оказва според ширещата се информация, че работят лица с нефармацевтично образование. Така че проблемът се разраства според мен, след като и в трите аптеки се нарушават грубо законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи търговията с лекарствени продукти.

Това се извършва в един дълъг период от около две години, без никой да обезпокои нарушителите, реализиращи своите печалби.

Тук обаче се питам защо е нужно да се обучава един фармацевт толкова време, ами то по-добре е да се вземат хора, да речем, завършили металообработване или телевизионни техници (да ме извиняват хората с такива професии, които много уважавам), защо не и такива, които имат основно или начално образование. Пък каквото ще да стане. Това, че някой може да умре заради "компетентността" на назоваващия себе си "аптекаря", едва ли е болка за умиране. Важното е да има алъш-вериш. Ами то без необходимия лиценз могат да се продават всякакви лекарства - от такива с изтекъл срок на годност до такива, които не са разрешени за разпространение, продажба и употреба.

За какво ни са някакви закони, та още повече Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, данъчните закони и НК, след като те се спазват само от някои хора, а други пък ги прескачат и съответните норми не се отнасят за тях? Тогава се питам какъв е смисълът да се говори за правова държава, след като за някои са само правата, за други задълженията. Дали някой, не дай Боже, трябва да умре, за да се вземат мерките, които законодателството предписва?

Просто може би няма някой, който да ги уведоми. Това е заради страха, който властва и никой от Корница не иска да говори за проблема, макар че се притесняват за здравето си, но да говорим за право на избор е малко относително. Това са отрудени хора, които от сутрин до вечер работят здраво и нямат никакво време да отидат до Гоце Делчев, където е най-близкото място с лицензирана аптека. Други пък не могат да си го позволят заради оскъдните средства.

В случая говоря като заинтересован човек, като човек, на когото не му е безразлично какво става с нашия народ, който се топи толкова бързо, че накрая и ние да застрашаваме своя живот. Не съм против никого и против инициативата на всеки. Всеки може да прави бизнес, но точно и според законодателството. Все пак сме в Европа, а не някъде в джунглата или насред пустинята.

Надявам се, че компетентните органи няма да стоят безучастни и ще реагират и ще вземат мерки. Вярвам, че вие ще помогнете проблемът да се разреши и в крайна сметка да възтържествува справедливостта!

С голяма почит и уважение!

Заради страха му за личната сигурност авторът на писмото се опасява да огласи самоличността си публично. Името му се пази в редакцията.