Служителите в клона на Първа инвестиционна банка в Г. Делчев ни размотават с дни

Името ми е Евгения Йорданова Влахова, живея в гр. Гоце Делчев, ул. "Петър Сарафов" 13, ет. 1, ап. 1. Съпругът ми Костадин Г. Влахов имаше срочен влог от 21.08.2009 г. в "Първа инвестиционна банка" АД, която има клон в гр. Гоце Делчев, където е сключен договорът. Съпругът ми почина на 16.09.2010 г. и със сина ми решихме да прехвърлим депозита на негово име, но за да няма недоразумения, изчакахме да свърши тримесечният срок, което е на 21.11.2010 г., но беше неделя и в понеделник, 22.11.2010 г., отидохме в "Първа инвестиционна банка", клон гр. Г. Делчев, където /пред служителите/ успях да уговоря сина си да остави депозита в същата банка и само да бъде прехвърлен на негово име, а също така да отворим разплащателен влог на баба му, за да спестим време и да не обикаляме по другите банки, както искаше той, защото имаше някакви съмнения относно обслужването, а и вече има депозит в друга банка, където е много доволен, а и идентична транзакция извършиха преди около месец само за 20 минути.

В началото всичко протичаше нормално - предоставихме необходимите документи /удостоверение за наследници, акт за смърт, договора, сключен със съпруга ми, и личните ни карти/. Служителката Мариана Ангелова ги взе, прегледа ги, ксерокопира ги /личните карти също/. Даде да се подпишем на копията и ни върна оригиналите, след което каза, че ги е изпратила в София и чака одобрение и разрешение.

Реагирах остро, защото синът ми специално за случая беше дошъл от Благоевград, където живе повече от 14 години, и отсъства от работа, а сега се налага да отсъства и на следващия ден, и заявих, че повече не желая да използвам услугите на банката, като за следващия ден искам документите да бъдат готови за изтегляне на влога или прехвърлянето му в друга банка. Доста разочаровани си тръгнахме, но с надежда за следващия ден, но... На следващия ден /вторник, 23.11.2010 г./ в 15 ч., след като излязох от работа и синът ми ме чакаше, влязохме в "прословутата" банка и потърсих отново служителката Мариана Ангелова, като попитах какво става с транзакцията, за която говорихме предния ден, и отговорът беше: "Не сме получили разрешение от София и не можем да ви дадем парите". Собствените ми пари не мога да си ги взема, защото някой е некадърен да си свърши работата, за която му плащаме. Афектирана, на доста висок тон /без обиди/ поисках обяснения, които /най-нагло/ ми бяха отказани с аргумента, че такава е процедурата и ще трябва да чакаме на повикване.

Обясних, че това е неприемиво, и поисках да потърсим начин да разрешим проблема, като се обърнем към началника, на което ми отговориха, че е в отпуск. Потърсих да ме свържат със заместника му, но отговориха в хор, че няма такъв. Тогава предложих да се обадим в София, но отговориха, че нямат телефон за централата в София. Потърсих книга за оплакване, но вече през ехидни усмивки ми отговориха, че и книга няма. Попитах какво има тогава - мълчание, от което съвсем ми се опънаха нервите, но за мое голямо учудване и изумление никой не реагира на острите ми реплики. Всичките служители се ровеха в някакви документи и се правеха на много заети и само крадешком поглеждаха - коя пък е тази, дето ни нарушава дрямката!

Синът ми предложи да си отиваме и по електронен път да се доберем до централата в София, което всъщност и направихме, и около 16.30 ч. се свързахме с оператор /жена/, която беше изумена от ситуацията, която се опита да изясни. Попитах дали разговорът ни се записва и ако не, то да се погрижат да се запише, но жената любезно ми отговори, че се записва, което би трябвало да е документирано и да се провери при нужда.

Синът ми не може да отсъства безкрайно от работа и си замина за Благоевград, с което по неволя отлагаме транзакцията, която ни е необходима.

ЕВГЕНИЯ ВЛАХОВА, Г. Делчев