С линейката изнесоха 90 кашона дарение от Германия, шефката ме глоби 100 лв. за мухъл по тавана, взема по 5 лв. глоба от пушачите, къде отиват парите

71-годишният Йордан Велинов от село Вискяр, Пернишко, който живее в старческия дом в град Кочериново, поиска думата от “Струма”, за да разкаже за злоупотребите, извършени от директорката на дома Златка Янева и от нейните подчинени.

От 4 месеца съм в старческия дом в Кочериново заедно с моята приятелка Зорка. Сега искаме да се преместим в Дома за инвалиди в Кюстендил, но директорката Златка Янева не ни дава документите, защото написах жалба срещу нея в РПУ - Рила. В жалбата съм написал как бяха докарани 90 кашона с хранителни продукти, в кашоните имаше захар, олио, брашно, сладкиши и други неща. Някои си взеха само сладкишите от кашоните, другите ги оставиха, уж на съхранение при домакинката. След няколко дни дойде проверка, един мъж и една жена. Не зная откъде. Набързо кашоните бяха наблъскани под леглата на неподвижните старци и в един голям гардероб.

Социалната работничка ни заключи и заяви, че никой не трябва да излиза навън, а ако някой ни срещне, да не казваме нищо. След като мина проверката, вечерта около 21 часа, в тъмното, линейката на старческия дом на два пъти беше пълнена с тези кашони и ги караше някъде извън дома. Не знам къде. Друго, директорката глобява пушачите по 5 лева, ако ги хване с цигара на нерегламентирано място. Не се знае къде отиват тези пари - дали в джоба на Златка Янева, или с тях се купуват продукти за старческия дом. Аз имам глоба от 100 лева, затова че като съм топлил вода за кафето с бързоварчето, е имало пара, която е избила на тавана в мухъл. Трябвало да заплатя щетата.

Правят си каквото искат в старческия дом. Досега си получавахме пенсиите на банкомат, с решение на директорката вече няма да ползваме банкомати, а пенсиите ни ще бъдат донасяни от пощальона в град Кочериново. След като платим таксата от 100 лева за храната, всеки от нас да ходи да си ги внася където иска. Аз съм на крак и си ги внасям, но има лежащо болни, които не могат да си внасят парите, а и често пъти напоследък някои от “съквартирантите” изпищяват, че им липсват пари.

Имам две дъщери, едната от две години работи в Гърция, другата е семейна, живее в град Сливница и е заможна. Дъщеря ми, която живее в Сливница, се казва Василка и със съпруга й са собственици на ресторант “Телевизора”, имат бетонов възел и строителни машини, но не мога да отида да живея при тях и затова съм в старчески дом. В село Вискяр живея в една махала, където сме само аз, майката на Бриго Аспарухов и още една жена. Останах вдовец през 1991 година. Със Зорка се запознахме в старчески дом и с нея обикаляме заедно домовете, тя е от гоцеделчевското село Гърмен, има само един син, който е наркоман и е без бъбреци, всеки ден ходи на хемодиализа.

Зорка има внук Мартин, който сега завършва ЮЗУ в Благоевград и ще става съдия. Тя го издържа с нейната пенсия. 120 лева си оставя за нея, а другите 411 лева ги оставя на Мартин, за да може да завърши образоването си. Искахме да ни сложат в една стая като семейство, но директорката не пожела, за което не й се сърдя, явно законът е такъв.