Право на отговор

Във връзка, с публикация в Struma.com, по повод избрания нов директор на ДТ „Никола Вапцаров”, в която е цитирано моето име, както и „биографични и социологически” данни за мен, смятам за необходимо и се чувствам длъжен да напиша това опровержение. Правя това, преди всичко, за да защитя името си, тъй като Благоевград е родния ми град, в него живеят родителите ми – достойни личности, с които се гордея. В ДТ „Никола Вапцаров” съм „роден” и израстнал, в него съм проходил, и в буквалния, и в преносния смисъл, в него съм се изградил като човек, обожаващ театъра и като личност, в него е играл дядо ми Атанас, с когото също се гордея. Не на последно място ме боли за този театър, за това, в което се е превърнал и за качествените и талантливи хора в него.

Странен, още на пръв поглед, е фактът, че публикацията няма автор, което ме кара да си мисля, че тя е „поръчкова” и това съвсем не ме учудва.Впечатлих се от от написаното, твърдо, ясно и категорично – „Кой е Атанас Чопов?”. Според мен това единствено мога да кажа или напиша аз, но в случая не е така. Явно някой ме познава по-добре от самия мен?! И въпреки, че моята личност няма общо с казуса, който се разисква в общественото и медийно пространство, тези дни, освен че подадох документи за конкурса, но не бях допуснат, все пак, нека внеса малко яснота, относно себе си за благоевградската общественост.

Роден съм през 1973 година в Благоевград. Завършил съм магистърска степен по българска филология в ЮЗУ „Неофит Рилски” Бл-д. В момента уча втора магистратура, специалност „Артмениджмънт” в НБУ София. През 1998г., съвместно с Председателя на НЧ ”Искра – 1860” Казанлък – Васил Самарски, създадохме най-младия професионален театър в България – Театър „Любомир Кабакчиев” Казанлък. Седем години бях негов Заместник директор и още седем години – негов Директор. Смея да твърдя, а и не само аз, че този театър бе най-работещия извънстоличен театър, с изключително добра продукция, талантлива актьорска трупа, много фестивали, награди, национали и международни турнета. За кратко време той изгради свой достоен имидж и намери своето място в театралното пространство на България. За всички мои думи има факти и документи, които могат да докажат, че не съм голословен и празнословен. „Отстраняването” ми от длъжността „директор”, стана през месец май миналата година, след „нагласен” и политически обвързан конкурс. От самото начало, от провеждането на конкурса, стана ясна целта на местното общинско управление – да се унищожи нещо, градено с години, с любов и много труд. За това също има неоспорими доказателства. Разходете се днес до Казанлък и ще разберете. Театър по документи има и директор си има, само дето няма сграда, няма сцена, няма актьори, няма репертоар, няма декори, няма костюми, няма реквизит...не „мирише” на театър. И това не е благодарение на мен. Аз не съм там. Декорите, костюмите и реквизита са там, в читалището, където „живееше” някога театъра, само че никой не ги иска. На директорката не и трябват. Сега тече процес на инвентаризация и след като цялото имущество на театъра се опише, тя, директорката, чрез материално отговорните щатни служители на театъра, официално ще се откаже от него. За какво и е?! Тя изпълнява мисия. Тя играе ролята на унищожител. И не и пука, че така ще я запомнят. Или не го осъзнава?! По повод цитирания договор с читалището – не знам колко е бил „неизгоден”, но е факт, че възоснова на този договор, театърът работеше добре и успешно, в изключително добри партньорски взаимоотношения с читалището и нямаше проблеми. Извървяха се хиляди финансови проверки и ревизии, вътрешни финансови одити, проверки от Сметната палата, общината и откъде ли още не и...нищо. Никакви кражби, никакви злоупотреби, никакви измами не се констатираха. Никакви 4 милиона лева липси, Г-н Кимчев и Г-жо Райнова. Не знам откъде черпите информация или си я измисляте, но, не е хубаво така. Нали сте чували за съдебен иск за лъжа, клевета, обида?! Не бива да се говори наизуст, да се „ръсят” клевети и да се манипулира общественото мнение.

Иначе, не може да се отрече, последователността и дълновидността на приятелката на директорката – кметицата на Казанлък. Забележете: избор на нов директор/журналистка, с образование „Политикономия” във ВИИ „Карл Маркс”/, манипулиране на общинския съвет да вземе решение за „изваждане” на театъра от единственото място в града, където може да съществува – читалището и „навирането” му в къщичка с дворче, после с една заповед, сваляне на целия репертоар, след което, естествено, обявяване на престой, понеже театъра няма база и няма репертоар и...след 15-те дни престой, дадени от Кодекса на труда – масови уволнения на цялата професионална актьорска трупа. Сега там има отново само самодейци.

А срещу директорката – хиляди заведени дела за неправомерно освобождаване.

Аз наистина също заведох дело срещу общината за неправомерното ми освобождаване. Казанлъшки Районен съд осъди общината и ме възстанови на работа. Кметицата обжалва. Старозагорски окръжен съд, обаче, отхвърли решението на казанлъшкия, с един единствен мотив – грешка в процедурата: не е трябвало да завеждам дело срещу общината, която е единствен мой работодател и с която съм подписал договор, а - срещу театъра?! Сякаш, не общината, а театърът е обявил и провел конкурса и ме е освободил от работа. Старозагорските съдии показаха на казанлъшките колко са некомпетентни, а?! Много понамирисва, но не се учудвам. Все пак кметицата е бивш заместник областен управител на област Стара Загора. Но, нищо...има и Върховен съд. „Сагата” не е приключила. Единственото, за което се обвинявам и ще се обвинявам винаги е, че не можах да се преборя с пошлостта и злото, не успях да запазя онова, което създадох и отглеждах с любов, предадох се. Не мога да си го простя!

По повод Надежда Асенова, искам отговорно да заявя, че тя е изключителен професионалист, лоялен и отговорен човек, творец, с огромен талант и можене. Аз я поканих в Казанлък, след прекрасната и работа върху „Боси в парка” от Н. Саймън и не сгреших. Тя беше щатен режисьор в Габрово и беше поставяла в театрите из цялата страна. Убедих я да напусне Габрово, да „изостави” екипа, който беше създала там за 8 години и да дойде в Казанлък. Театърът имаше нужда от точно такъв щатен режисьор, който освен да прави представления, да участва в изграждането на репертоара, да работи педагогически с младите актьори, да обедини около себе си целия екип и да ги накара да вярват в това, коета правят и да го обичат. По-ценно от това за един театър и неговата трупа, няма. По време на протестите, тя наистина беше главния двигател, но не е манипулирала никого. А и нямаше нужда. В конкретния случай в Благоевград, обаче, не е така. Директорът сам си ги организира и ръководи към протести. Той, защитавайки сам себе си, е двигателя. Доста странно, но факт. А в Казанлък, всички бяха обединени около тази кауза, защото знаеха какво ще се случи. И то се случи. Тук не се касаеше просто за смяна на Директор и то успешен. Това беше само началото и щеше да се стигне до...разруха. И се стигна.

За пореден път недоумявам, защо името ми се свързва със скандала около театъра в Благоевград. Само искам да отбележа, че кандидатствайки за директор се наложи да проуча работата на театъра в детайли и се потресох. Заболя ме. Театърът, за съжаление, е в много лошо финансово и репертоарно състояние. Неразплатени задължения около 72 000лв., авансово взети през миналата година и невъзстановени субсидии от Министерство на културата в размер на 141 619лв., нисък процент на посещаемост, слаба финансова подкрепа от общината, беден репертоар, липса на интерес у целевите публики към театъра и дейността му, особено на студентската аудитория, непознаване на младите актьори от публиките, отдръпване на местния бизнес от финансова подкрепа за театъра и редица други негативи. Тежко е! Страшно е! Чудя се, за какво се бори Кимчев? За да продължи да управлява по този „зловещ” начин?! Чудя се, за какво се бори Райнова?! Нима с „големия си управленски опит” може да се справи с тази ситуация?! Чудя си се! Но, това е моята гледна точка! Не задължавам никого с нея! Не искам да манипулирам никого.

Моля за извинение благоевградската общественост, ако съм досадил с моите писания, но бях длъжен да го направя. Не може с лека ръка да се хвърля кал върху някого и да се манипулира общественото мнение. Това е грозно и низко.

АТАНАС ЧОПОВ