Отворено писмо до медиите по повод целенасоченото унищожаване на фестивала Пирин Фолк

Уважаеми журналисти, мисля, че е крайно време, ние, почитателите на Пирин фолк да вземем отношение по въпроса за настоящето и бъдещето на единствения подобен музикален форум в момента у нас. Всъщност като гледам настоящето на фестивала дълбоко се съмнявам, че той ще има изобщо някакво бъдеще.

Тази година Пирин фолк навършва 20 години. Една доста сериозна възраст, особено за културно мероприятие, провеждано в България. Въпреки всички трудности, през които фестивалът премина през годините, той се превърна в сериозна музикална сцена и в институция, смея да твърдя. Пирин фолк оцеля благодарение на нас, публиката, която остана верна на форума на пук на действията на различните ръководства. Ето защо не ни е безразлично днешното състояние на феста.

Пирин фолк беше създаден от група ентусиасти през далечната 1992 г. с помощта на радио Благоевград и община Сандански с една единствена цел – да популяризира новата авторска песен на фолклорна основа, характерна за пиринския край. Като водач на тези ентусиасти се открояваше композитора Никола Ваклинов. През 1993 г. фестивалът беше пред провал поради липса на средства. Тогава се притече на помощ софийската строителна фирма Симекс, благодарение на която феста все пак се проведе.

Всъщност всеки почитател на Пирин фолк знае, че именно първите две издания на фестивала бяха най-силни. Все още помним песните: „Дари” на Васко Лазаров, „Обичам да се връщам у дома” на Йорданка Варджийска и Никола Ваклинов, „Наздравица” на Емил Ристосков, „Да, всичко” на Христина Маркова, „Прошки” на Георги Гоцев, „Песните са моите деца” на Любка Рондова, „Село мое” на Кирил Костов, „Прекланям се пред тебе, майко” и „Сине,сине” на Севдалина Спасова, „Обичам те” на Йорданка Варджийска, „Сватба” на Васко Лазаров, „Друго няма какво да ти дам” на Христина Маркова и още, и още...

От следващата 1994 г. обаче, фирма Симекс сериозно се намеси в музикалните дела на феста: започна сама да решава кои песни да участват и кои не; започна да допуска до участие песни с откровено поп звучене, изпяти от Лили Иванова, дует Ритон, Панайот Панайотов; започна да разпределя наградите под масата, както се казва и пр. Разбира се, последното бяха само слухове, но и в тях има истина. С две думи, фирма Симекс превърна Пирин фолк в новия си бизнес. Сигурно в строителството много не им е вървяло. Така фирмата, която през 1993 г. стана спасителната сламка, от 1994 г. започна да води феста към дъното. Качеството на песните беше сериозно занижено.

Наред с всичките лоши следствия от този факт имаше и едно положително последствие. Създателя на фестивала Никола Ваклинов, заедно с фолк-група Пирина и няколко изпълнители се отдели и създаде Пирин фест. Под шапката на Пирин фест за времето от 1994 до 1997 г. излязоха 21 аудио продукта с невероятни песни по музика предимно на Никола Ваклинов и по текст на Тодор Анастасов, изпълнени от Христина Маркова, Васко Лазаров, Йорданка Варджийска, Кирил Костов, Захари Костов, Боби Бакалов, Весела Минчева, Любка Рондова и прочие пионери или каймакът на този жанр. Проведоха се десетки концерти из цялата страна.

Междувременно фирма Симекс продължаваше да съсипва санданския Пирин фолк. Въпреки това обаче през годините на нейния тоталитаризъм фестивалът създаде десетки хитове и имена. Всички знаем, че кариерите на Илия Луков, Иван Дяков и Янко Неделчев започнаха именно от сцената на летния театър в Сандански. И не само техните.

И точно когато нещата отиваха много на зле, господството на Симекс свърши и дойде времето на телевизия М сат и на големите риби на поп-фолк бизнеса у нас Пайнер и Ара аудио-видео, които съвсем естествено наблъскаха форума със своите певци-еднодневки с една единствена цел - реклама. През годините на управление на Пайнер и Ара, фестивалът приличаше на всичко друго, но не и на Пирин фолк. Песните с пиринско звучене се брояха на пръстите на едната ръка, при положение, че всички трябва да бъдат такива. Поне по регламент. Пирин фолк се превърна в отвратителен чалга фест. Започнаха да изнасят рецитали певици като Ивана и Глория, които нямат никакви заслуги за феста. Резултатът: Пирин фолк не създаде нито един хит и нито едно име. Лично аз започнах да искам завръщането на фирма Симекс в Сандански.

Слава Богу, по едно време община Сандански реши да прекрати този фарс като запрати Пайнер в Димитровград и Ара в София (където им е мястото) и си върна владението над Пирин фолк. Глътка свеж въздух за многобройните фенове на феста, но... за кратко. От естрадни величия през поп-фолк гърли стигнахме до никому неизвестни певачи и певачки от света и у нас. Утвърдените наши изпълнители в този жанр пак останаха пренебрегнати. Както се казва: „старата песен на нов глас”. Този път старата песен я запя новия директор на феста Валентин Пензов, който и без това има навика да дава песните, които е композирал на няколко изпълнителя с нов аранжимент и малко променен текст. Явно композиторските заложби на този господин са се поизчерпали щом една песен я пеят трима души. Например песента му „Лека нощ, приятелю” я изпълняват и Илия Луков, и Йорданка Варджийка. „Пирине запей” я предъвка Иван Дяков, след като Исмаил Кара я представи на Пирин фолк- 1995 г.

Върха на сладоледа беше миналата година, когато някой си Венцислав Пенев представи песента „Има в живота” като нова авторска такава. До тук няма нищо лошо. Само че тази същата песен беше представена на Пирин фолк 96 г. от Даниела Никифорова, но със заглавие „Откровение”. Интересно е, че през 1996 г. музиката и текста на тази песен са били дело на И. Томов (абсолютно неизвестно име), а през 2011 г. музиката и текста са дело на Серафим Попниколов.

Как е възможно една и съща песен да е написана от двама души. Всъщност от трима, защото нито И. Томов, нито Серафим Попниколов са авторите на тази песен. Тя е написана от Валентин Пензов. Явно г-н Пензов продължава традицията, въведена от фирма Симекс песните да участват с фалшиви имена на автори. Основната точка в регламента на фестивала е, че могат да участват нови авторски песни. Явно г-н Пензов мисли, че нова песен означава добре забравена стара. Пак на изданието на феста миналата година голямата награда отиде при песента „Сърце на птица”, която съвсем не е с пиринско звучене.

Това е поп песен и не трябва да си специалист, за да го разбереш.

Както казах в началото, тази година Пирин фолк навършва 20 години. По този повод Валентин Пензов е решил да покани доайените на феста. Ето какво пише на сайта на Пирин фолк. Копирам го дословно: „Организаторите полагат усилия да реализират идеята за рецитал на ветераните и основатели на Пирин фолк. Потвърдили участието си с договор са: Иван Гоцев, Христина Маркова и Стоян Джельов. Водят се преговори и с други изпълнители, като по финансови причини отказаха да се включат Васко Лазаров, Георги Гоцев и Кирил Костов”. Г-н Пензов, защо не напишете какви са тези финансови причини. Вие им предлагате хонорар от 100 лв.!?! Що за подигравка. Кой уважаващ себе си изпълнител би се съгласил на участие за такъв мизерен хонорар? Все пак това са хора, които се издържат с пеене. Тези, които са се съгласили да участват с такъв хонорар отдавна липсват от музикалната сцена, което показва, че имат други приходи на средства и за тях е без значение какъв е хонорара и дали изобщо има такъв.

Аз, както и всички членове на facebook-групата „Да си върнем Пирин фолк” призоваваме всички отговорни за днешното лошо състояние на любимия ни Пирин фолк да оставят форума в ръцете на хора, които уважават както нас, публиката, така и многобройните изпълнители от Пиринска Македония. Призоваваме г-н Пензов да се оттегли от длъжността директор на Пирин фолк.

С уважение: Бисер Балтаджиев, тел. 0887991761