Некоректно отношение от ВИВАКОМ

ДО
РЪКОВОДСТВОТО
НА ВИВАКОМ

КОПИЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КЗП

ДО НАЦИОНАЛНИ МЕДИИ
Р БЪЛГАРИЯ

ОТКРИТО ПИСМО

От Надежда Венчова Мишева, гр. Благоевград, ул. „Полк. Димов” №3

Месец Ноември 2012 г. ми изтече срока на договора с Виваком за пакетна услуга „Трио”. След многократни посещения на един от офисите на фирмата в Благоевград „процедурата” по прекратяването с хилядите уговорки и предложения /включително и по телефона/ да продължа договора си все пак се случи – не поднових договора си за „Трио”, но подписах договор за мобилни услуги. Никой от служителите от офиса обаче не ме уведоми коректно, че е необходимо аз лично да върна монтираното при сключване на договора с Виваком оборудване за „Трио”, и че ако не го направя ще трябва да заплатя стойността му по цени на Виваком, възлизаща на 180 /сто и осемдесет/ лева. За това, че тази сума е дължима от мен разбрах едва след като същата ми бе начислена в сметката за изминалия отчетен период, и изходящите повиквания на всичките ми три мобилни Виваком номера бяха ограничени поради „надвишаване на месечния лимит” както ми бе обяснено след обаждане от моя страна на оператор.

Сериозно съм възмутена и наранена от отношението на фирма Виваком към един коректен техен клиент в мое лице. Не беше ли по-редно някой от въпросните оператори, които толкова любезно и упорито ни ухажват когато трябва да се поднови изтичащ договор да ми се обади по телефона да ме предупреди /или хайде да го кажем на „техен език” да ми напомни, защото аз би следвало да съм изчела всичко, написано с микроскопични букви по договора и общите условия, които не са приложени на хартия към договора, а са публикувани някъде си на интернет страницата/, че трябва аз да върна монтираното от тях оборудване и че търпя солидна глоба ако не го направя. Не можеше ли един SMS да ми изпратят, а трябваше да спрат три техни мобилни линии. Друг възмутителен факт – съгласно политиката на Виваком линиите се освобождават за ползване 48 часа след връщане на въпросното оборудване – що за безумие е това питам аз???!!!

Не съм съгласна и с това, че аз трябва да съм тази, която да демонтира и да върне нещо, което е тяхно. Считам, че е редно, както при сключването на договора любезно и бързо техниците посетиха дома ми и монтираха всичко необходимо, така и когато договорът изтече да дойдат да си го приберат. Ами ако аз например наема офис и го оборудвам с мои неща след като ми изтече договора за наем ще чакам и задължавам наемодателя ли да ми донесе оборудването в къщи. Също така съгласно чл. 8, т.8.2 от общи условия за ползване на цифрова телевизия на Виваком цитирам „Абонатът е длъжен да върне оборудването на лице, оторизирано от VIVACOM да го приеме” – никъде не е упоменато, че абонатът лично носи оборудването в офис на Виваком. Предали са ми го на място у дома и там сме подписали протокола за получаването – там трябва да стане и предаването му.

Освен обидата с това си действие фирма Виваком ми нанесе и сериозно нервно разстройство, което едва ли някой може да ми компенсира. Още повече като се има в предвид, че избрах именно Виваком за мой мобилен оператор след подобно разочарование от конкурентен такъв. Но явно всички мобилни оператори в България имат еднаква политика – да ухажват хората докато се обвържат с някакъв договор, който при всички случаи е в тяхна полза.

Не очаквам нещо да променя с това си заявление, но все пак призовавам, ако има някой от който зависи нещо да се промени в положителна посока в отношението към лоялния клиент, но не само когато се сключват договори, а и когато те се прекратяват то това да започне да се случва в България. Политиката е фалшива, и все повече хора с разочарование го разбират – получаваме отношение само когато трябва да бъдем привлечени като клиенти – тогава всичко което пожелаем ни се обещава, че може да се случи. А после ако нещо не ни удовлетворява отговорът е един и същ – подписали сте договор и това е – там си пише /с онези ситни буквички и неясни текстове някъде по сайтовете/, че сме се съгласили на нещо което по никакъв начин не може да се промени.

С огромно разочарование и болка:

Надежда Мишева