Животът ми е белязан от конфликта с бившите барети, полицаи и следователи от Благоевград ме тормозят ежедневно, принудиха ме да призная, че съм престъпник

Не издържам повече, затова искам да разкажа за живота си, белязан от конфликта ми с бившите дупнишки ченгета братя Галеви. Имам нужда от помощ, но не знам кой би могъл да ме избави. От 2005 година работя като таксиметров шофьор в Благоевград в различни фирми. Уж избягах от братя Галеви в Дупница. През 2007-2008 г. бях таксиметров шофьор на човек с име Иво Чифлигаров - син на бившия полицай Михаил Чифлигаров, който има 5 пет коли в таксиметрова фирма. Като започнах работа при него, ми обеща трудов договор плюс осигуровки. Това не се случи. Не ме осигуряваше, а даже ме заплашваше и с баща си. Когато в края на 2008 г. го уведомих, че ще напусна работа, той ме заплаши, че баща му ще ми съсипе живота чрез полицията и ДАИ в Благоевград. Лично Костурков и Джери му били приятели и с мен било свършено. След изгонването му от полицията баща му Михаил Чифлигаров работи във фирмата “Ден и нощ” като таксиметров шофьор.

Синът Иво ме удари няколко пъти в лицето и ми счупи слънчевите очила и скъса ризата ми. Като мой шеф се държеше много грубо и арогантно и винаги с насилие. Много пъти ме е заплашвал с мутри и полицаи, приятели на баща му. Петте му таксита са нередовни. Шофьорите му винаги са без документи. Полицаите не ги спират за проверки. След един месец си намерих работа и го напуснах. Животът ми стана ад. Оказа се, че през тази година и половина не ми бяха внасяни никакви осигуровки, нито пък имах трудов договор.

Работя пак в същата фирма, но на друга кола, с друг собственик. На пиацата на киното работят всички коли на Иво Чифлигаров и системно пререждат. Законът е в тях. Никой не може да му направи нищо. Самият той ми каза, че съм му дължал 100 лв., за някакви части, които съм му ги бил откраднал преди да напусна да работя при него. Постоянно ме спираха органите на ДАИ и КАТ да ме проверяват за какво ли не. Но аз винаги бях изряден и новата ми кола също.

Във фирмата има 2-3-ма колеги много проблемни. От близо 100 коли таксита, по двама шофьори, това са около 200 човека, но тези 2-3-ма проблемни колеги са лични приятели на Иво Чифлигаров. Не след дълго той ги настрои срещу мен и започнаха да ме преследват и да ме тормозят. Подадох жалби с вх. № 9433/2008 г. и вх. № 12333/2008г, с per. № 14764 от 03.10.2008 г., бе ми изпратено писмо със следния текст: Уведомяваме Ви във връзка с жалбите, заведени в РУ на МВР - Благоевград под горните номера, че на лицето Иво Чифлигаров му е съставено полицейско разпореждане на основание чл. 55 от ЗМ МВР да не Ви обижда и заплашва. Михаил Чифлигаров е предупреден устно на основание чл. 56 от ЗМВР да не Ви обижда и заплашва, Благоевград, 29.09.2008 г.

10 дни след подаването на жалбата срещу Иво Чифлигаров баща му Михаил Чифлигаров ме засече на пиацата на “Строител” с личния му таксиметров автомобил “Опел Вектра” с №6 и се закле, че с мен е свършено. Щял да ми съсипе живота и да ме вкара в затвора.

Пак подадох жалба и срещу него в полицията. Нещата утихнаха за около месец. От по-горе описаните проблемни колеги лицата Ради с кола № 69 “Опел Вектра” и кола № 39 на Гошката, марка “Мерцедес”, ме причакват една нощ на пиацата на кафе “Строител” и ме нападнаха. Разминах се с няколко шамара и заплахи за живота ми, при което ми казаха, че заради такива боклуци като мен постоянно го викали в полицията.

Пуснах отново трета жалба пак в полицията, номер не ми беше даден. Учтив полицай ме успокои, че е взел устно мерки срещу тях, че повече няма да се занимават с мен. Обаче след около 2 месеца един ден ми звъни телефонът. Обади се полицай от следствието в Благоевград с име Георги Марков. Веднага трябвало да се явя в 206-та стая за разпит. В 13,00 часа бях там. Това става този месец. Бях заобиколен от 4-5 човека следователи, млади момчета, по около 30 години, които ме принудиха да подпиша, че съм престъпник, крадец и лъжец.

Ето как стоят нещата: На 21.04.2009 г. бях на работа нощна смяна, към 23.30 ч. моята кола и още един колега ни изпратиха на редовна поръчка пред Първо студенско общежитие. Качихме около 6-7 момичета, видимо много пияни и агресивни. Закарахме ги до дискотека в центъра. При мен се качиха 3 момичета и 1 момче. През цялото време, докато пътувахме до дискотеката, се бореха и лигавеха. Оставих ги и продължих да работя с редовни и случайни клиенти. След около 20-30 минути диспечерската Криси ме повика по станцията и ми съобщи, че клиентките от Първо студентско общежитие са си изгубили телефона в моята кола. Веднага отидох зад дискотеката и започнах да търся изгубения телефон. Като не успях да го намеря, те започнаха да ме заплашват с техен много близък полицай, който бил много як и силен физически. След като му се обадили, щял да ме смачка от бой. Аз ги помолих да не ме заплашват с никого, тъй като след тях без да спирам да работя съм возил поне 5-6 пъти различни клиенти и е допустимо някой от тях да го е взел. Освен това ги насочих към диспечерката, която да се обади от поръчките и попита дали някой от тях е намерил телефон. Откарах ги в офиса, за да проверят, като междувременно ме накараха да звъня от личния ми телефон на техния изгубен, за да видим дали вече не е изключен. Телефонът им даваше първо свободно, а по-късно, че няма обхват, но не, че е изключен. Пристигнахме пред офиса, те говориха 5-10 минути с диспечерката Криси. Там имаше и други колежки диспечерки. Диспечерката позвъни на два от адресите, които бях обслужил с моята кола. Едното момче казало, че телефонът ми звънял два пъти и аз съм го извадил от джоба на ризата си, отворил съм жабката и съм го оставил там. Това бе абсолютно вярно, тъй като това беше моят телефон и по време на движение нямам право да го ползвам. Тогава двете момичета са помислили, че това е техният телефон, и ми се нахвърлиха със заплахи и обиди. Беше след полунощ, когато едното момиче ми каза, че е от гр. Дупница. Извади личния си телефон и набра номера на якия полицай с име Борислав Коцев (Силата му викали). При което другото момиче, което бе от Гоце Делчев, я стресна, като каза: “Добре, ама ако вдигне жена му, какво ще й кажем в 1 часа през нощта, защо го търсим толкова късно и откъде му имаме номера?”. Аз казах: Момичета, да отидем всички в полицията и да кажем какво се е случило, а не по този начин. Извадих от жабката снимката на мой приятел от казармата, като ги попитах дали става въпрос за същия полицай, с когото ме заплашват, тъй като само на него му викат Силата в Благоевград. Поглеждайки снимката, на която бяхме с него и три мои колежки, ми казаха, че не е същият. Техният бил много едър и силен. Заплахите свършиха към 1 ч. след полунощ и те се прибраха да си допиват в Първо студентско общежитие. Преди това им дадох трите си имена, ЕГН, номера на личния си телефон, улица, номер плюс данните от талона на таксито и регистрационния номер на таксито. Продължих да работя, втрещен от страх и заплахи, докато ми свърши смяната. Преди да приключа, трябваше да почистя колата - стелки, седалки. Под дясна задна седалка и облегалка между част от задните колани ми лъсна сив телефон. При което разбрах, че може би това е телефонът на момичето. Веднага го занесох на диспечерката Криси и й казах, че в колата с №13 е намерен мобилен телефон - сив “Самсунг”. Тя ме записа в тетрадката и ме посъветва най-добре веднага да го занеса в полицията, че момичетата от снощи са били много пияни и агресивни. Това и направих. Отидох в полицията, валеше дъжд. Полицаят от караулката ме помоли да изчакам дежурния, пред когото разказах всичко с най-малките подробности, той също ми записа пълните лични данни плюс талона на колата и личния ми номер, телефона и номера на таксито. Взе телефона, поразгледа го и каза, че е сив металик, марка “Самсунг”. Попитах полицая, кога ще го върнат на момичето, тъй като са ме заплашили с техен приятел полицай. Дежурният човек на средна възраст ми каза, че процедурата не е такава, трябвало да чакат, ако някой подаде жалба до 1-2 седмици, те щели ца му го предадат срещу лична карта. Повторно му казах, че ме заплашват, не може ли аз сам да го занеса в Първо студентско общежитие и да го предам на полицията (охраната там). При което полицаят се съгласи и аз го занесох там. Охраната ми се представи и взе телефона, като го заведе в тетрадката и го заключи в сейфа. Взе пълните ми данни, записа ги, след като му казах, че идвам от полицията и са ми казали да го оставя при тях. Отново се върнах в полицията, за да им предам, че съм го предал, както са ми казали. След този случай почти през ден въпросните клиентки са се качвали в моето такси, но така и не ми говореха, дори и не ми благодариха. Мина повече от месец и следователят Георги Марков ме повика в следствието и с още 4-ма негови колеги започнаха да ме разпитват. Поне 100 пъти им разказвах цялата истина от игла до конец. Но те не вярваха на думите ми. След 3-4 часа разпит нещата загрубяха. Обиждаха ме, заплашваха ме, ритаха по стола, на който седях. Замахваха ми с юмруци. Наричаха ме лъжец, крадец и престъпник. Изкараха ми акъла. Изкараха ме виновен, че уж аз съм заплашвал момичетата, за да им открадна телефона. Следователят Георги Марков каза, че са ми проверили всички данни, че съм с криминално досие, че съм имал много актове за плащане, че съм затънал от заеми, което не е вярно, че щял да ми скъса книжката, че съм некадърен шофьор, че постоянно съм се жалвал в полицията от негови колеги полицаи. Заканиха ми се, че ще ме затворят за 24 часа зад решетките и утре пак продължаваме с разпитите, докато не си призная, щял съм да копая градинката в полицията докато не призная, че съм откраднал телефона и съм го продал някъде. Бях невинен и отказах да копая. Та кой не се страхува от полицията. Накрая не издържах, разплаках се и се разтреперих от притеснение, като им казах, че съм защитен свидетел по много тежко дело. Подиграваха ми се и ми се смяха. Казах им, че нямам никакви заеми, че съм сирак. Молих ги да не ме затварят, че ще си загубя работата, а работата ми е целият живот и моята подкрепа. Георги Марков и останалите следователи ми казаха, че има само два начина, за да ме пуснат. Ако си призная, че съм крадец и лъжец. Или щели да ме съдят и да лежа години в затвора. “Но, ако напишеш, че си виновен и си признаеш, ще трябва да закупиш чисто нов телефон, същата марка, за 300 лв., и ще ти напишем акт за незаконно притежание на имущество за 1000 лв., за кражба на телефон, и си свободен”, каза Георги Марков. Десет пъти ги питах как така няма данни, че съм предал телефона на диспечерската, на полицията, на охраната в Първо студентско общежитие, а те ми отговориха: “Ти момче тъп ли си или на тъп се правиш?”. Аз им отговорих, че съм с висше образование и не съм тъп. “Явно си тъп, след като ти обясняваме, че сме проверили навсякъде и че лъжеш и мамиш цялата полиция. Та полицията няма никакви данни за този телефон”, отсече Георги Марков. Накрая, след като ме увериха, че нямам никакви доказателства, аз бях принуден да подпиша всичко, което Георги Марков ми диктуваше да напиша. Пуснаха ме в 18,00 часа, след като ме принудиха да призная, че съм престъпник. Георги Марков ми каза: До 10 ч. сутринта да съм купил чисто нов телефон, марка “Самсунг С-401” и да съм го занесъл в полицията, като не говоря по този въпрос никъде, за да не пострадам. С излизането от полицията се обадих на мой приятел, бивша барета, на когото имам пълно доверие. Каза ми, че трябва да потърся защита от адвокат, че не е трябвало да подписвам нищо. Веднага намерих адвокат Росен Кацарски, на когото разказах цялата истина. Той бе възмутен от деянията на следователите от полицията и ми каза, че единствената ми надежда е да се докаже, че телефонът е при охраната на Първо студентско общежитие. Посъветва ме да си пусна жалба до директора за ОД на МВР - гр. Благоевград с всички подробности.

Направих самостоятелно разследване. Разбрах лично от диспечерката Криси, че служител на МВР питал за оставен телефон. Отидох при охраната на Първо студентско общежитие, откъдето ми казаха, че не само че никой не е потърсил телефона и че той все още стои в сейфа на г-н Васил Янчев, шеф на Първо студентско общежитие. Същият ме посрещна с усмивка и ме успокои, че имам доказателства, че не само в книгата ме има записан, но имало и камери, които могат да потвърдят, че аз съм занесъл телефона. Г-н Янчев ми каза, че момичетата Ангелина Найденова Ковачева от гр. Гоце Делчев и съквартирантката й от гр. Дупница, но името й не зная, са в 214 стая, и че при тях често идвал на гости въпросният полицай Борислав Коцев от съдебна полиция. Той ми каза какво прави през вечер този полицай, та г-н Коцев може да им бъде баща. Знае ли ако се разприказвам колко може да пострада той.

Следователят Георги Марков ме предупреди, като купя телефона да й напиша трите имена на гаранционната карта. След което изрично ме предупреди: “Това ти е достатъчно да знаеш за нея. Внимавай да не е раздрънкаш на някой друг, защото с теб е свършено. Ще ти пишат всеки ден актове, докато ти вземат книжката. Какво ли ще работиш тогава. Много хора разиграваш с постъпките си, но не за дълго”, изсъска Марков. Оставаше да проверя в книгата в полицията. Моят приятел е проверил в книгата на приемната, където също има записано подробно личните ми данни и тези на телефона. За този случай съм разказвал на почти всички мои колеги и приятели плюс на шефа ми, на близките ми. Всички са потресени как един честен и почтен човек, с висше образова, какъвто съм, без да съм виновен, без да са доказали частица вина ме обвиняват и тормозят. В понеделник ми позвъня г-н Георги Марков и ме заплаши, че ще изпрати хора да ме затворят. Аз му отговорих, че обикалям целия глад в работно време, магазин по магазин, да търся този модел телефон. Но се оказа, че този модел е много стар и даже с поръчка не може да се достави. Тогава той ми отвърна, че това си е мой проблем. На другия ден към 11.30 часа ми позвъни друг полицай и ми се представи като Евгени Милушев и ми казва да отида в 13 часа в полицията за справка, като ме попита дали съм купил въпросния телефон. Казах му : “Не” и му затворих. Тогава разбрах, че даже и жалбата, която я пуснах до ОД на МВР с № 38737 от 12.06.2009 г. - Благоевград, въобще не е разглеждана, и решавам да позвъня в София. След като отидох при Евгени Милушев бях платил на адвокат Росен Кацарски да ме придружи до следствието. Оказа се, че е станало следствена грешка, като ме помолиха да не ги съдя, да не се занимавам повече с тях. Тъй като мога да си навредя още повече. Когато попитах Евгени Милушев как мога след този случай да работя спокойно, той ми каза, че не е изключено колеги от полицията да се опитат да ми навредят, тъй като съм таксиметров шофьор и съм постоянно на волана. Не може да гарантира за моята безопасност. Ако случайно ти се случи в 1 месец да ти напишат два акта, обади ми се да вземем мерки. На другия ден излизам да работя към 18 ч. вечерта и ме среща уж случайно един уж приятел полицай (цивилен) от студентските години на име Николай Квантов. Каза ми, че тия негови колеги ги наказват, щяло да ми се стъжни и да си създам още повече неприятности и за това, че за един стар телефон ще пострадам сериозно. Думите му звучаха само като предупреждение, а не като заплаха. Но щом той е разбрал, знае цялата полиция и всички мои доброжелатели. През тази седмица на обвиняем аз не можах да спя, да се храня, изживях един истински кошмар, не можех да работя. Шефът ми излезе човек, че не ме уволни. Споделих му за случая в полицията. Вземах успокоителни цяла седмица. Малкото ми роднини, които имам, ми съчувстваха и ме подкрепяха. Също така и колегите, с които работя. Бях много притеснен и уплашен.

Ужасите обаче не спряха. На 07.11.2009 г. към 23,30 ч. бях тръгнал на дискотека с мой приятел. Колегата ми, който бе работил през деня, беше забравил да приключи пътната книжка с неговите имена. Сменихме се към 22 часа, тъй като таксито остана при мен, за да работя с него на другия ден, беше събота вечер. На пиацата на киното моят приятел влезе да си купи цигари, аз продължих посока “Пиано бар”, тъй като там е най-оживено, с охрана на нощния клуб, и реших да паркирам таксито пред бара при останалите 20-30 частни коли. Вляво до реката имаше контейнери за смет и плътно до тях имаше едно място и паркирах там. Слязох от таксито и го заключих с алармата. Пред входа на “Пиано бар” стояха трима охранители на клуба и разговаряха с шофьорите на две таксита от фирма “Мега шанс”. Колите бяха препречили пътя откъм заведението “Цезар” на гърба на дискотека “Екстрийм” и видимо беше трудно за обръщане. Докато бях при тях, си заговорихме как е и дали има работа. В един момент откъм бар “Цезар” се появява полицейски джип “Лада Нива” с трима униформени полицаи и почнаха да свиркат на такситата от “Мега шанс” да се махнат от пътя, за да минат. Това се случи на ул. “Шишман”, точно до реката на ъгъла с бар-клуб “Оргазъм”. Тъй като улицата е без изход и е най-натоварената нощно време, там са и най-големите задръствания.. Ако влезеш на гърба на “Екстрийм”, после трябва да се връщаш назад 200 метра. Двете таксита се засилиха кой пръв да потегли и забавяне от 20-30 секунди вбеси полицаите, които видимо бяха нови патрулиращи полицаи без зелени жилетки. Засякоха се и тримата полицаи се нахвърлиха върху двамата таксиджии, че ще им напишат актове за неправилно паркиране. Драмата се проведе пред охраната на бар “Пиано”. Аз видях всичко с очите си, но реших, че полицаите са прави, и си тръгнах към дискотека “Екстрийм”. На 30 м от паркираното ми такси ме настигна същият полицейски патрул “ точно пред входа на дискотеката пред 50 човека свидетели. От прозореца на патрулката се подаде млад полицай с бръсната глава и той и двама с него млади полицаи с остър и заплашителен тон ме обсипаха с обиди. Първите му думи бяха: “Абе ти на какъв се правиш, ще те гоня аз теб из целия град като мечка в гората”. Изтръпнах от ужас, че изобщо говореха на мен и че това ми се случва наистина. Попитах ги най-учтиво какво става, защо ме преследват. Получих заплаха, че ако не се върна в таксито и не им дам документите си ще ми пишат акт. Тримата полицаи не се представиха. Бяха много враждебно настроени. Помолих ги да не се занимават с мен. Обръснатият полицай ме заплаши, че ако не се върна веднага в колата, щяло да стане по-лошо. Каза ми, точно и ясно: “Аз тебе те познавам много добре, знам кой си и на кого е това такси. Няма да те оставя на мира. Тесен ще ти се види градът”. Попитах го най-учтиво откъде ме познава толкова добре. Помолих го за съчувствие, че сигурно ме бърка с някого и че е станало грешка. Каза ми, че се правя на луд и се разпореди: „Тръгвай към таксито да ти съставя акт”. Спрял съм на място, където не преча на движението. Там има още 100 частни коли, които са на дискотека. Тръгнах с полицаите под конвой към таксито, което карах, взех телефона и веднага набрах мой приятел полицай, с когото имах среща пред “Екстрийм”. Казах му ще се забавя заради негови колеги, които си превишават правата незнайно защо. Той ми каза, че ще дойде веднага, за да ми помогне, те чуха разговора, но това не ги спря. Отключих таксито и докато търсех документите си в жабката, напипах пътната книжка от ДАИ, която е законен документ и пише кой кога е на работа. Отворих написаната страница и показвам на полицая, че на 07.11.2009 г., събота, не пише моето име, а на колегата, и че аз в момента не съм на работа, а просто случайно съм с колата. Почват да ми проверяват всички документи на таксито плюс моите шофьорски, всичко е изрядно. През това време въпросният полицай не спира да ме заплашва, че щяло да ми се стъжни, че градът бил малък и нямало да има живот за мен. От полицая разбрах, че го е хванало яд, че съм заключил таксито и съм си тръгнал за дискотека и те, докато събирали документите на предишните две таксита, не са могли да ме хванат и мен в колата, но аз съм видял всичко и съм се измъкнал безнаказано. Казах му: Г-н полицай, моля Ви се за малко разбиране, аз не съм в нарушение като другите две коли, които ви попречиха да минете. Освен това, аз не ви познавам и за пръв път ви виждам, как е възможно вие да ме познавате толкова добре, след като никога не сме се виждали. Полицаят погледна пътната книжка и каза: За мен това не е документ. Ще ти пиша актове, докато ми се обясняваш. С последни сили, бях вече на ръба на нервна криза, го помолих да не ми пиша акт, тъй като аз не съм нарушител, наложи се да му кажа, че половината полиции са ми приятели и пием кафе, защо да се разправяме. За мой късмет им се обадиха по радиото за спешен случай. И гологлавият полицай ми хвърли документите и ми каза, че този път ми се е разминало, но три пъти ми повтори, че познавал номера на моето такси и че много често щели сме да се виждаме с него. Натовариха се тримата в “Нивата” и запрашиха по посока кафе “Плаза”. Секунди след тях дойде и моят приятел полицай от пет години в системата, обадих се и на чичо ми, който също е в системата. Попитаха ме: Как ти се представиха, имената им кажи. Казах, че никой не ми се е представил, те ме преследваха, аз пеша, те с джипа по мен и ме принудиха насила да се върна обратно в таксито, да ми напишат акт задето съм се правил на хитрец.

Не знам какво става в тая държава и въобще в полицията. На мен лично ми се случват няколко неясни съвпадения - да ме изкарват виновен насила, да ме гонят, преследват и унижават служители на реда, и то откакто съм дал показания срещу мафията в Дупница и съм защитен свидетел от държавата. Всички тези съвпадения започнаха веднага след като дадох показания в прокуратурата. Чудя се как този полицай, който за пръв път виждам през живота си, се оказа, че е мой враг и че ме познава много добре, мен и таксито ми. От моя приятел разбрах, че тези са нови момчета от Първо районно управление в Благоевград и са на 5-6 месеца служба. Как тогава ме познават толкова добре? При което с увереност мога да кажа, че са рядкост свестните шофьори като мен и как реши, че аз съм неговата мишена. Аз съм таксиметров шофьор от 11 години, работил съм къде ли не, плюс 3 г. в международния превоз като тираджия. За мен е ясно - това е терор и насилие, инспириран от една от най-мощните групировки в страната, но кой ще тръгне да разплита дългото кълбо на организираната престъпност. Тази седмица получих отговор от Окръжна прокуратура - Благоевград по жабите за направена проверка от едно изречение: Няма нарушения! Полицаите са действали законно.

Б.р. Редакцията е готова да даде позицията на всички засегнати в изявлението на г-н Якимов лица