Благоевградчанинът Н. Стойков: Майка и сестра ми отнеха единственото, което имах - жилището

Уважаема редакция,

Позволете ми чрез страниците на вестника да изкажа своята мъка и възмущението си от служителите на реда и правораздаването в Благоевград.

През 1994 г. моята сестра Мария Китанова заведе дело за делба за наследствения етаж, който се намира на ул. “Данаил Кранчев” №10. Всичко продължи 14 години. По това време бях на работа в Германия. Когато се завърнах, се видяхме с Мария на първия жилищен етаж. Вместо да се зарадва, че съм се завърнал, тя започна да се кара с мен. Останах изненадан. При този скандал, без да я предизвиквам, извади нож и посегна към мен. Тя си беше направила добре сметка. Използвайки моето отсъствие, майка ми Ружа Васева Стойкова беше приписала дела си на сестра ми Мария. По този подъл начин тя постигна своето.

Бях много огорчен от сестрите ми, но най-вече от моята майка. Цялото семейство се грижехме за нея. Не давахме върху нея прах да падне. Но ненапразно има поговорка, която казва: “Прави добро, но добро не чакай”. Благодарение на прокуратурата бях лишен от това, което ми се полагаше. Бях лишен от наследството от съдия Аршинков и моята адвокатка Албина Анева.

Възмутен съм от безотговорното отношение на служителите при РДВР - Благоевград и служителите от системата на МВР, които присъстваха при въвод във владение с частен съдия-изпълнител Гергина Стойнева с рег. №798, район на действие ОС - Благоевград и адрес: гр. Благоевград, ул. “Братя Миладинови” №1, ет. 1, служителите от РУП - Благоевград Емил Христов Стамболиев, Иван Димитров Велев и Велко Василев Чапкънов, полицаи при РУ на МВР - Благоевград. Тъй като всички съдии и адвокати взимат за чиста монета лъжите на вещите лица, за чиста монета лъжите на Снежина Перчеклийска, Христо Георгиев и водопроводчика Павел Христов, който противозаконно участва в три експертизи по това дело, за целта бях извикал фотограф, който да снима състоянието и обзавеждането, тъй като стаите бяха обзаведени с мои мебели. Адвокат Георги Чорбаджийски и полицаите, които присъстваха, принудиха фотографа да унищожи направените снимки.

От наша страна нямаше вещо лице, както е по ГПК. Едно вещо лице се назначава от съда, едното от едната страна, другото вещо лице от другата страна, в нашия случай двете вещи лица бяха от съда, а третото - от страна на Китанов. Вещото лице Павел Михайлов е дал достатъчно основание да считам, че същият е предупреден и заинтересован недопустимо, съгласно определение на чл. 158, ал. 1 от ГПК, и некомпетентен недопустимо съгласно определение на чл. 159 от ГПК. Категорично съм заявявал волята си Павел Михайлов да не бъде допускан като участник в изготвяне на тройната експертиза. Това мое искане не бе уважено от съдебния състав по това дело.

В протокола частният съдия-изпълнител е отразил, че аз не съм се появил на мястото на въвода. Там присъстваше съпругата ми, която има пълномощно и можеше да ме представлява. Присъстващите се подиграха с нея. Полицаите я изгониха от жилището, тъй като тя казваше кои неща са наши. На входната врата й казваха, че и балатумът в коридора ще ни бъде върнат.

По данни на наемателките намерените вещи са мои. По искане на същите и съгласието на купувача Йордан Велинов Китанов вещите бяха оставени в обитаваните стаи. Вещите в кухнята бяха оставени по искане на Китанов. Този жест е направен от страна на частния съдия-изпълнител Гергана Стойнева, по този начин направи подарък на Китанов, или с чужда пита помен прави. По изпълнителното дело писахме молба до Гергана Стойнева да ни бъде предоставена разпечатка от съдийката за разходите по това дело, но такава не бе направена.

След въвода във владение Китанов в присъствието на двама свидетели - съпругата ми и мой приятел, тръшна входната врата на първи етаж и се закани, че ще ми избие зъбите. За целта пуснах жалба с вх. №103, но Никола Стоев, инспектор в РУП - Благоевград, не извика свидетелите, които бях посочил. От протокола за въвод във владение ясно се вижда, че много мебели са останали в жилището. Квартирантките, които ги ползват, пуснаха жалба до РУП - Благоевград.

В същата опетняват името ми и ме набедяват без основание. Лъжеха, че съм ходил непрекъснато в квартирата им да търся мои вещи, цитирам - такива нямам. Това противоречи и се доказва от протокола за въвод във владение. Стаите им са обзаведени с мои мебели. Лъжа е, че съм искал да вляза в квартирата им. Използваха ЕГН-то ми в жалбата си. С това те нарушават Закона за личните данни. ЕГН-то ми им е предоставено от Йордан Велинов Китанов. Жалбата е написана от адвокат и подписите сигурно не са от двете квартирантки.

Писахме жалба до РУП - Благоевград да се направи експертиза на подписите им, но получихме отказ. При очната ставка с двете студентки, че написаното от тях не отговаря на истината, на мен ми бе направено полицейско разпореждане, а те останаха ненаказани. Тъй като прокуратурата установи, че липсват данни от моя страна, прекрати преписката. Полицията не взе отношение в случая, при това положение главният подбудител Йордан Китанов и двете студентки останаха ненаказани под закрилата на полицията.

След въвод във владение Китанов заедно с Тодор Новоселски и др. срязаха съсобствената тръба /отводнител за мръсен канал/, като нарушиха чл. 38 от ЗУТ, не потърсиха съгласието на други съсобственици на сградата. Противозаконно направиха втора тоалетна в банята, като премахнаха чугунената вана, която аз съм закупил. На мястото на ваната поставиха тоалетна чиния. Китанов и неговите хора слизаха в мазето с водопроводен ключ, Тодор Новоселски, виждайки съпругата ми, пееше неприлични песни.

Не след дълго време семейство Новоселски се нанесе в първи жилищен етаж. Държаха се много нагло с цялото ми семейство. Когато си исках вещите от жилището, винаги се стигаше до скандал. Безпричинно викаха полицията. Полицията вярваше на лъжите им и упрекваха мен. Баща и син Новоселски лъжеха, че съм хвърлял саксия по тях. При поредното явяване в полицията поисках да ми се представи парче от саксията /ако бях хвърлил саксия от терасата, щеше да има парчета от нея/. След този случай полицията дойде много бързо и ми съставиха акт, без да имам вина в този случай.

Това не беше единственият случай на безпричинно повикване на полицията. Новоселски забраняваше да влизам в двора, използвайки моята невинност, ме пръскаше и ме риташе. Веднъж при един разговор ме удари по устата. Новоселски умишлено повреди ел. таблото, като премахна нулата с цел да предизвика токов удар. Чиста случайност е, че никой не пострада, това заявиха хората от ЧЕЗ, които извикахме да отстранят повредата. Излизайки от етажа, Новоселски носеше в ръцете железен прът, увит в хартия. Подадох жалба до РУП - Благоевград да се направи проверка и се вземе отношение по действията на Новоселски. Вместо да се обърне внимание на жалбата ми, бяхме извикани двете семейства при господин Величков.

На очната ставка присъстваше и Никола Стоев. Още при влизането при Величков същият започна да ни напада и да защитава семейство Новоселски. Към семейство Новоселски не беше отправен нито един въпрос и не взеха под внимание написаното в жалбата. По този начин полицията поощри и им даде свобода на действие. След излизането от кабинета на Величков мълчаливото семейство остана в кабинета. Прибирайки се от работа, Новоселски, качвайки се по стълбите, безпричинно със злоба започна да рита по мрежата на прозореца на мазето.

Ядосах се, взех брадвата и счупих двете стъкла на прозореца, влизайки в сградата, той и неговият син ми нанесоха удари по главата и по тялото, от главата започна да ми тече кръв. Наложи се да отида при съдебен лекар, който ми даде медицинско свидетелство за нанесените ми наранявания. След което отидох в Спешен център. Като чу, че аз ще отида да ми окажат спешна помощ в поликлиниката, Новоселски се обажда на учителя Китанов и “тежко пострадалият” без никакви наранявания е закаран от Китанов с бял мерцедес преди мен в Спешен център. За мое голямо учудване в Спешен център се оказа и полицейски инспектор Красимира Жухова.

Прибирайки се от поликлиниката, намерих входната врата отворена, тя винаги е била заключена. През входа на кооперацията влизаме само ние и семейство Новоселски. Очевидно, че след побоя, който ми нанесоха Станислав и Тодор Новоселски, същите са повредили и патронника на вратата /поставена между втори и трети етаж/, като са пъхали кибритени клечки. Други лица нямат достъп до кооперацията. Обадихме се до РУП - Благоевград, на обаждането първо се отзова Красимира Жухова, а след нея още една полицейска кола. Те видяха повредения патронник, показах и ел. таблото, но Жухова показа безразличие. Няколко пъти поисках да ме запознаят с рапорта по случая, пълно мълчание от страна на полицията.

Подадох жалба до РУП - Благоевград, но никой не обърна внимание. Полицията е дала вяра на показанията на Станислав и Тодор Новоселски, които са извършители на психическия и физически тормоз на семейството ми. Представил съм два фиша за оказана медицинска помощ в Спешен център - Благоевград и медицинско свидетелство от специалист по съдебна медицина. Тези документи съм представил на Никола Стоев.

След наши жалби при нас дойде инспектор Филипов, на когото трябваше отново да се дадат двете медицински и съдебното удостоверение, оказа се, че в полицията ги няма. Наглостта на полицията стигна дотам, че получихме отговор, че написаното в наша жалба не отговаря на истината.

Писали сме десетки жалби по този случай, но отговорът е един и същи: Не се сочат нови доказателства и жалба, по която сме взели становище, не се разглежда повторно.

Що за полиция е това? Член 6 от Конституцията на Република България гласи: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнства и права. Полицията в Благоевград нарушава човешките права. Полицията е на страната на престъпниците. Нима е безобидно да се изправиш срещу двама въоръжени мъже с железни пръти в собственото ми жилище?! Семейство Новоселски е на квартира на първи жилищен етаж. Нанесените ми увреждания /разбитата ми глава, повреденият патронник, умишленото повреждане на ел. таблото и др./ не говорят нищо на полицията. Полицията защитава двамата - Станислав и Новоселски, които именно са извършителите на психическия тормоз върху мен и семейството ми.

Николай Кирилов Стойков