Новините на югозападна България
 Красавица! Мъжете въздишат по Гришовата Никол Учените с революионно откритие! "Убиват" псориазиса с клетъчна терапия
   РегистрацияЗабравена парола

Д-р Владимир Таковски: „Борбата на идеологии в Общински съвет отстъпи място на борбата за блокове, улици и поръчки. Дано избирателят да отсее качествените кандидати, които наистина заслужават подкрепата му!“


21 октомври 2019 09:59   5345 прочита



Само преди 3 дни благоевградският хирург д-р Владимир Таковски получи голямо признание от Български лекарски съюз – беше отличен със званието „Лекар на годината“ за Благоевградска област. Д-р Таковски е спасил живота на стотици хора. Завършил е Медицинска академия - София. Специализирал е „Коремна хирургия” в МА - София, „Детска хирургия” в Пирогов и „Онкохирургия”. Началник е на Хирургично отделение в Специализирана болница за активно лечение по онкология – Благоевград от нейното създаване. Преди да заработи в онкологията, д-р Таковски оглавява хирургичен корпус към МБАЛ - Благоевград.

Зарадва ли Ви тази награда? Как я приемате?

- Много благодаря за признанието, което получих от колегите от Български лекарски съюз. Но трябва да кажа, че по-голямата награда за нас лекарите са пациентите, на които сме успели да помогнем. Ето това на мен лично ми носи най-голямото удовлетворение.

След толкова години работа като лекар, хиляди пациенти и неизмерима помощ за здравето на хората защо все още искате да се занимавате с политика? Голяма част обществото определя политиката като мръсна работа.

- Мотивът ми е само един - да помагам на здравеопазването в Благоевград не само като лекар, каквато е ежедневната ми работа. Защото здравеопазването тук има нужда от спешна помощ. Според мен се прави много малко за него. Имам предвид болниците, които са общинска собственост. Това са Специализирана болница за активно лечение по онкология, в която аз работя, Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания и няколко кабинета в поликлиниката. Истината е, че много малко пари се заделят за здравеопазване от общинския бюджет и не срещаме почти никакво разбиране по отношение на проблемите в тази сфера. И сега сигурно много хора ще кажат, че имаме финансиране от НЗОК. Хора, това финансиране от Здравната каса е изключително недостатъчно, дори оскъдно. Без помощ от страна на общината общинските здравни заведения няма как да вървят напред и годините го показват нагледно.

Ами знаете ли, че това, което получаваме от Касата като пари по отделните клинични пътеки, които специално за онкологията са доста ограничени като брой, не е актуализирано от години и цената на клиничните пътеки вече е крайно ниска за стандарта, който в момента съществува в България? Още в началото на разговора искам да подчертая дебело, че НЕ ВИЖДАМ КАК БЕЗ ПОМОЩ ОТ СТРАНА НА ОБЩИНАТА ОБЩИНСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ БИ ОЦЕЛЯЛО В БЪДЕЩЕ. Затова и пак съм кандидат за общински съветник – смятам, че така ще имам по-силна позиция и ще мога да влияя върху това в годишните финансови планове на Общината да залегнат и финансовите проблеми на болниците. Защото здравните заведения, които са собственост на Министерство на здравеопазването, освен плащанията по клинични пътеки, от време на време получават траншове от държавата, които закърпват ситуацията. Докато при общинските болници не влиза почти нищо допълнително.

Общината никакви средства ли не отпуска за онкоболницата?

– Миналата година Общински съвет гласува 160 000 лв. еднократно подпомагане, от които общината ни даде 80 000 лв. Тази година гласувахме 200 000 лв., от които до този момент не сме получили нито една стотинка. За една болница и то болница, която лекува пациенти от няколко области – Благоевград, Кюстендил и даже от Перник и София, 80 000 лв. е капка вода върху нагорещена печка. И в случая проблемът не е само в община Благоевград, която е наш принципал.

Ние лекуваме пациенти от цяла Югозападна България, но в нито една законова форма не е регламентирано, че щом се лекуват пациенти от други населени места, съответните общини трябва да дават пари за издръжката на здравното заведение. Но пък като се замисля, дори и да беше уредено по някакъв начин чисто нормативно, няма гаранция, че това ще се случи. Общините казват, че нямат пари и това е. Такъв е примерът с МБАЛ – Благоевград, на която принципал е държавата в лицето на здравното министерство, а всички общини от областта имат някакво дялово участие. И какво от това? Общините нямат средства, с които да финансират здравното заведение и добре, че е Министерство на здравеопазването, което да подпомага финансово, когато е нужно.

В такъв случай с какви средства разполага благоевградската онкологична болница?

- По закон единственото разрешено финансиране за здравните заведения е от Здравната каса. Ние обаче сме поставени пред едни такива проблеми, които общо взето ни вкарват в един омагьосан кръг. Имаме финансиране от Касата, но то е само по клинични пътеки. От една страна броят на пътеките, с които работим, е доста ограничен, което съответно стеснява обема на броя пациенти. От друга, нашите пътеки по принцип са доста скъпи по отношение парите, които се разходват за лечение на един болен. Това са все големи операции при тежко болни пациенти и това налага много големи разходи. На фона на едни други пътеки, където цялата манипулация минава за 15-20 минути до половин час и получават от Касата 4 000 лв., нашите най-тежки пътеки са по 2000 – 2 500 лв., което е крайно недостатъчно. И тук е ролята на държавата. Не може например за една коронарография да отпуска 4 000 лв. по клинична пътека, а за нашите – примерно операция на рак на стомаха или дебелото черво, която продължава и 4 часа понякога и след това друга такава операция в този ден физически не си способен да направиш, да се плащат 2 000 лева. А тези пари са за операцията, с всичко което е необходимо за нея, както и за последващото лечение и възстановяване на пациента. От тези пари се формират и заплатите на работещите в болницата.

Парите от НЗОК отиват за покриване на разходите по пациента, отиват за покриване на разходите на болницата – ток, вода и други режийни и това, което остане е за заплати на персонала – медицински и немедицински. Тези заплати между другото представляват едно 50-60% от цялата сума, т.е. и за болницата не остават почти никакви пари, с които да купим нова техника, ново оборудване, да направим ремонт. Така че големият проблем в никакъв случай не мога да кажа, че е в Общината, но в крайна сметка тя е собственик на тази болница. Благоевград е областен център и с какво би се различавал от другите градове в Пиринско, ако не може да предложи лечение на едно по-високо ниво? За това казвам, че ролята на Общината е важна и разчитаме на нейната подкрепа.

А как стои въпросът с медицинските кадри, които работят в здравните заведения в Благоевград?

– Този проблем също е много сериозен и бих казал почти конкурентен на финансовия. Няма никакви млади кадри. Аз лично от хирургията в Онкологията имам напуснали петима млади лекари, които заминаха за Германия, Франция, Швеция и Америка. 50% от хората, които работят в онкоболницата са в пенсионна възраст. Същият проблем е и със сестрите. Особено, откакто закриха Медицинския колеж. ЮЗУ приема много малък брой момичета за обучение за медицински сестри, а да не говорим, че обучението им вече е по 4 години и още не е излязъл първият випуск. Но и местата, които отпускат там за тази специалност, са много малко – 14 медицински сестри и акушерки. Второто нещо е, че персоналът получава много ниски възнаграждения, а като работа с онкоболни, които са освободени от всякакъв вид плащания, не може от никъде да се изкарат допълнителни средства като потребителски такси примерно, за някакво, макар и минимално, стимулиране на работещите.

Въведохме избор на екип, който го направихме единствено и само с тази цел – все някакви пари да влизат в касата на болницата. До последно бях против тази идея и продължавам да смятам, че не е много правилно, но това ни дава малка глътка въздух и така да се опитаме да задържим хората да работят за нас. Просто ниското заплащане е основната причина специалистите ни да предпочитат други по-големи болници в страната и чужбина. Да, за нас лекарите това е призвание, но и професия. Професия, с която трябва да живеем, да изхранваме семействата си, децата си. Защото, като си пратим децата да учат в София например, те няма как да кажат „Абе, виждаш ли, баща ми е лекар, положил е Хипократова клетва и на мен не ми взимайте пари за обучение, квартира или храна“. Винаги съм смятал, а това е и нещо, което нееднократно съм поставял пред ръководството на болницата, че най-важното е да си запазим хората.

Вашите дъщери също не живеят в България, както много млади хора, които търсят по-добър живот навън. Липсват ли Ви?

– Голямата е в САЩ от 15 години, малката от една година е вече в Барселона, след като живя в Женева, а след това и в Люксембург. В началото, когато тръгнаха за чужбина, си задавах въпроса кое чувство е по-силно – това, че не са тук и ми липсва този директен контакт с тях лице в лице или чувството на спокойствие от това, че са добре, че животът им е по-уреден и не мислят за дребните битови проблеми. Но смятам, че за всеки родител най-важното е това да знае, че децата му са добре. Още повече, че в днешно време проблемът с това, че децата ти са далеч, всъщност не е толкова голям проблем.

Благодарение на интернет, аз примерно се виждам с дъщерите ми и всяка вечер понякога. Освен това, по време на отпуски и ваканции са тук, ние също ходим задължително и им гостуваме. Ако се бяха оженили в Русе например и получаваха някаква скромна заплата, едва ли щяха да си идват по-често, за да се виждаме. ВАЖНОТО Е ДРУГО – ВСИЧКИ НИЕ, ОТ КОИТО ЗАВИСИ НЕЩАТА В НАШИЯ ГРАД ДА ВЪРВЯТ НАПРЕД, ДА РАБОТИМ ТАКА, ЧЕ ТЕЗИ МЛАДИ ХОРА ДА НЯМАТ НУЖДА ДА ТЪРСЯТ ДРУГИ ПО-ДОБРИ ВЪЗМОЖНОСТИ ИЗВЪН ГРАДА И ДЪРЖАВАТА.

Ако излезем от сферата на здравеопазването, какво мислите, че трябва да се направи, за да се създадат условия не само за младите хора, но и за всички жители на общината?

– Общината не може да развива бизнес. Много ми е интересно сега като чета знайни и незнайни кандидати за кметове и съветници как гръмко обясняват, че Общината трябва да даде работа на хората. Няма как Общината да е работодател. Но тя може и трябва да създаде условия, които да привлекат бизнеса в Благоевград. И тук говорим за предприятия, производствени предприятия. Защото, общо взето, в момента големи инвеститори в Благоевград няма. Имаме два университета, които също лека-полека намаляват броя на студентите.

Преди години градът беше пълен с млади хора, благодарение на университетите. Много от тези млади хора след завършването си оставаха в Благоевград, а тези, които се връщаха по родните си места, бяха една подвижна реклама за нашия град. В момента, и го казвам със съжаление, улиците не са чак толкова оживени, както бяха преди години. Ако нещата продължат по този начин и не се променят, Благоевград ще се превърне в един областен град със затихващи функции. Населението намалява и застарява поради напускането на младите.

Икономиката и бизнесът и те тръгнаха надолу. Ако приемем, че Благоевград не беше областен център, с какво можем да се похвалим? В момента тук се върти само търговия. И се радвам като прочетох онзи ден, че вече се предприемат реални стъпки към изграждането на нова индустриална зона. Това трябваше да стане още преди години, защото наличието на такава зона е началото, то е в основата на идеята да започнеш бизнес на определено място. Като дойде един инвеститор да му предложиш терен с ток, вода, инфраструктура, където той да работи. Дано само, когато това стане, не се изправим пред един друг изключително сериозен проблем – липсата на работна ръка. Кой ще работи в тези предприятия и заводи? За съжаление, болшинството хора на пазара на труда в момента са с ниско образование и без квалификация. В Благоевград например повечето специализирани средни училища, от които излизаха младежи с някакво техническо образование и професия, ги няма. Или поне ги няма във вида, в който бяха преди години. Къде са шлосерите, къде механиците, къде са електротехниците, къде са заварчиците? Утре може да има условия за бизнес, но като нямаш човешки потенциал, какво правим? Какъв бизнес?

Не е тайна, че не веднъж сте канен да се кандидатирате за кмет на Благоевград. Как ще оцените 12-те кандидати за този пост в момента?

– Наистина съм имал предложения в годините да се кандидатирам за кмет. Аз обаче имам претенциите, че съм човек здраво стъпил на земята и знам, че от мен кмет не може да стане. За това също си трябват определени качества. Това, че горе-долу се справям като лекар /смее се/, не значи, че ставам и за кмет. Това е било основната причина винаги да отказвам. Другото е, че никога през съзнателния си живот не съм харесвал друга професия освен докторлъка и по-специално хирургията. И това, че в момента отново съм кандидат за общински съветник е не толкова, че искам да участвам в местната власт, колкото да се опитам, доколкото мога, да влияя на същата тази власт в отношението и към здравеопазването в общината. В КРАЙНА СМЕТКА, ЗА МЕН НАЙ-ВАЖНОТО, КЪМ КОЕТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ СТРЕМИ, СА НЯКОЛКО БИХ КАЗАЛ ПРОЗАИЧНИ НЕЩА – ДА ИМАШ ДОМ, ДА ИМАШ КАКВО ДА ЯДЕШ, ДА БЪДЕШ ЗДРАВ. АКО НИЕ КАТО УПРАВЛЕНЦИ НА ОБЩИНАТА НЕ МОЖЕМ ДА ОСИГУРИМ НА ХОРАТА ТЕЗИ НЕЩА, НЯМА ЗАЩО ДА БЪДЕМ ТАМ.

По отношение на кандидат-кметовете, честно казано не мога да разбера голяма част от тях защо се явяват. Дали нямат реална представа какво представлява кметската работа, дали си мислят, че ако утре станат кметове могат да се справят с проблемите, не знам. Чета някои техни изяви и трябва да кажа, че в голямата си част не звучат въобще сериозно. Някои от кандидатите ги познавам лично, други ги познавам от кампанията и за съжаление повечето просто не са за там.

Казвате, че не си представяте да се занимавате с друго, освен с „докторлъка“, както сам го наричате. Какво Ви донесе той?

– Като цяло винаги съм бил удовлетворен от работата си. Ако оставим настрани личния живот и семейството, за мен ХИРУРГИЯТА Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО МОЖЕШЕ ДА МИ СЕ СЛУЧИ НА ТАЯ ЗЕМЯ. И може би това удовлетворение ми е носило и най-голяма радост. Да видиш как помагаш на един човек сигурно звучи кампанийно, но за мен не е така. И колкото по-тежко болен е един пациент и виждаш как в крайна сметка ти му помагаш и той си отива по живо по здраво… Ето това ми носи работата. На мен това ми е призванието и не се оплаквам. Не мога да разбера колеги, които в медицината гледат само парите. Да, те имат много голямо значение, но в крайна сметка всички ние знаем, че в момента в България положението със здравеопазването е такова, а лекарската професия наистина е призвание. Като не си доволен, не я превръщай в търговия и не се занимавай с нея.

А като кандидат за общински съветник очаквате ли подкрепа на изборите на 27 октомври именно от Ваши пациенти - хора, на които сте помогнал да бъдат здрави? Те сигурно са хиляди.

– Не. Аз просто не мисля, че трябва да са ми благодарни, за да разчитам сега да ми се отплатят по този начин. В крайна сметка, това е моята работа. Аз съм там, за да оперирам и да лекувам. По същия начин смятам, че трябва да е и в политиката. НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО ПОСТОЯННО СЕ ИЗТЪКВА КОЙ КАКВО Е НАПРАВИЛ. АМА, ЧАКАЙТЕ, НАЛИ ТОВА ВИ Е РАБОТАТА? НЕ СИ ГО НАПРАВИЛ КАТО НЯКАКВО ХОБИ, СТРАНИЧНО ОТ ДРУГАТА ТИ РАБОТА. НА ТЕБ ЗА ТОВА ТИ ПЛАЩАТ И ТОВА Е ТВОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Хората иначе са най-различни. Има такива, на които съм вършил много дребни услуги и те ме боготворят.

Има други, на които съм стоял с дни до леглото, докато видя, че ще останат живи, а после на улицата се правят, че не ме познават. Но всички сме различни. Затова и не разчитам на това, че като съм лекар хората трябва задължително да гласуват за мен. Ами учителят на детето им по-малко ли заслужава? Ами жената, която прави банички в закусвалнята по-малко ли заслужава? Българинът като цяло трябва да спре да очаква благодарност за нещо, което е негово задължение. Просто разчитам, че хората наистина са достатъчно разумни и интелигентни и ще направят трезва оценка кандидатите. Нека изберат такива представители в местната власт, които утре да могат да свършат някаква работа. Не с голи емоции и чувства или стимулирани по друг начин да гласуват и утре да се чудят защо са се продали за Х лева.

На прага сте на своя четвърти мандат като общински съветник в Благоевград. За тези години промени ли се качеството на хората, които участват в съвета?

– Да, промени се и то много. Друг е въпросът дали трябва да ги коментирам. Има хора, които влизат в местната власт от доста користни подбуди. По време на избори ни разправят, че се кандидатират с най-светли чувства, но в крайна сметка влизат, водени от някакъв интерес. Много категорично мога да заявя, че преди години в първия ми мандат като общински съветник, когато на практика в Благоевград съществуваха две политически сили – СДС и БСП, всички, които бяхме общински съветници, бяхме там от обществено-политически, но не и от финансови подбуди. Тогава битката беше между сини и червени. СЕГА ПРИ МНОГО ОТ КОЛЕГИТЕ БИТКАТА Е ЗА БЛОКОВЕ, ЗА УЛИЦИ, ЗА ПОРЪЧКИ. КАЗВАМ ГО С ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ, НО И С НАДЕЖДА, ЧЕ ХОРАТА НЕ СА ГЛУПАВИ И МОГАТ ДА ОТСЕЯТ КАЧЕСТВЕНИТЕ КАНДИДАТИ, КОИТО НАИСТИНА ЗАСЛУЖАВАТ ПОДКРЕПАТА ИМ. Само половин час е достатъчен всеки сам за себе си да направи оценка на този, за когото ще гласуват. И въпросът, на който избирателят трябва да си отговори, е само един. Аджеба, този става ли да защитава моите интереси или не? А за бъдещите съветници много се надявам да бъдат по-малко комерсиални и повече общественополезни.

Политическа публикация! Купуването и продаването на гласове е престъпление

Още за: Вл. Таковски  идеологии  борба Още от: Политика

Добави/гласувай в Свежо   Сподели във Фейсбук Запомни    За печат



   
Информационна агенция STRUMA.COM - първи в новините на югозападна България. STRUMA.COM е запазена марка и като независима медия няма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименования.