Здравноосигурителната система в България не е справедлива

Семейният лекар д-р Живко Стефанов от Благоевград има 2 придобити специалности - по вътрешни болести и обща медицина. Първата специалност е взел през 1998 г., а втората през 2009 година. Д-р Стефанов има регистрирана индивидуална практика за първична медицинска помощ в Благоевград с огромен брой пациенти - 2850, от тях близо 700 са здравно неосигурени.

Д-р Ж. Стефанов е пример за природосъобразен начин на живот - спортува активно, тренирал е джудо и самбо, храни се с плодове и пресни зеленчуци, не консумира месо и месни продукти, не пие алкохол и кафе, никога не е пушил. Затова и смело прави забележка на пациентите си, които злоупотребяват с цигарите.

Д-р Ж. Стефанов не обича да говори за себе си, твърди, че човек се познава по делата му. Радва се на малките неща в живота, на изгревите и залезите.

Има две деца: дъщеря - студентка в ЮЗУ “Неофит Рилски”, и син - ученик в НХГ - Благоевград.

- Д-р Стефанов, в момента сме свидетели на негативни мнения относно медицинското обслужване в страната, недоволни от здравната система са както пациентите, така и самите лекари. Вашите пациенти Ви вярват на 100%, как успяхте да спечелите това доверие?

- Според мен, за да спечели доверието на пациента, един лекар трябва да бъде преди всичко добър психолог, да умее да общува и да вниква в дълбочината на проблема. Лекарският преглед не е само да попиташ болния къде и какво го боли, зад тази болка стои някаква причина. И ако тя не се открие, не може и заболяването да се излекува. Лекарят трябва да има и необходимите познания за поставяне на точна диагноза и адекватно лечение. Тогава вече и доверието расте.

Истината е, че когато дойде един пациент, аз търся болестта на тялото и болестта на духа, те са взаимно свързани и това всеки трябва да го знае. Един пациент, за да отиде при лекар, има здравословен проблем, но той търси лечение за физическия, а забравя за духовния.

Нека не забравяме за начина на живот, който водим, ежедневието ни е напрегнато, изпълнено с много стрес. Сутрин ставаш напрегнат и отиваш на работа. Притискат те финансови проблеми, да не забравяме и лошото хранене. Моята слабост е да ровя в проблемите и да откривам коя е първопричината.

- Смятате ли, че завишаването на сърдечносъдовите заболявания и онкологичните се дължи на начина ни на живот?

- Да, всички говорим за профилактика, но сме свидетели, че на пазара не се предлагат здравословни продукти. И това не е проблем само за нашата страна. Нашият живот има лимит, годините ни са определени. Рядко са хората, които живеят над 90 години, много е важно краткия си живот да изживеем здрави. Процентът на хората, които живеят до 62-годишна възраст без болести, е много малък, около 10%. По мои наблюдения човек навършили ли 50 години, започват сериозни оплаквания - високо кръвно налягане, диабет, заболяване на опорно-двигателния апарат. И знаете ли защо - защото по-голяма част не са свикнали да полагат грижи за себе си. Човек иска да му е леко и лесно, сутрин става и хапва каквото намери, изпитва глад и обикновено взима баничка, защото това е най-лесно. По принцип аз и семейството ми от години започваме деня с плод. За закуска най-често има ябълки или други пресни плодове. На трепазата ни задължително има зеленчуци. В началото един плод не ме засищаше, но постепенно свикнах и сега се чувствам перфектно. Разберете, мозъкът контролира апетита. Ако се отпусна, мога да поема храна в огромни количества. Но една ябълка ме засища. Радостното е, че от училищната закуска премахнаха баничките, това е тежка и мазна храна. Учениците трябва да консумират много и разообразни плодове.

- Д-р Стефанов, какво смятате за здравноосигурителната система в страната ни, защо има недоволни пациенти и лекари?

- Здравноосигурителната система в момента е грешна, всяка година здравеопазването харчи повече и повече пари, а ефект няма. Във Франция също има дефицит в здравеопазването, и там се харчат пари. Но ако си болен, отиваш при лекар, плащаш 22 евро и те преглежда, а след това здравният фонд ти възстановява парите. Хората имат свободен избор на специалист, касата не ограничава ползването на медицински услуги, достъпът до медицинска помощ и консултацията със специалист е неограничен. Народът там е доволен, но има хиперизползване на медицински услуги.

В Англия ползването на медицински услуги е лимитирано, чака се с месеци. Аз лично одобрявам изградената здравна система в Сингапур. Там през 1980 година стартира модел на здравно осигуряване, който е с няколко прага: задължителен праг; допълнителен доброволен фонд, който се отделя еднократно в годината за инвалидност; фонд, който държавата покрива за скъпоструващо лечение /напр. коронарография/. Тази система на здравно осигуряване е удачна и добре работеща. Парите се натрупват и когато тези здравни вноски не са похарчени и надскочат задължителния минимален праг, пациентът взима тази част от сумата, която е в повече. Допълнителното осигуряване дава възможност пациентът да ползва по-добри медицински услуги и това е справедливо. Ако всеки месец внася здравна вноска, разбира се, трябва да получава и добро здравно обслужване.

При нас в България системата е социална, солидарна, но не е справедлива. И веднага ще обясня какво се получава. На практика има хора, които цял живот не са работили - не защото са болни, а мързеливи - и те получават същите медицински услуги като работещите, редовните данъкоплатци. Ако активно работещ се разболее един път в годината и поиска направление за специалисти, въпреки че редовно си внася здравните осигуровки, не може да се консултира, защото личният му лекар е лимитиран от Здравната каса. Това е проблемът на сега съществуващата система. Тя е социална, но несправедлива. Този, който мързелува, ползва много повече медицински услуги от този, който е трудолюбив. Един се труди, а друг ползва услугите.

Здравето и благополучието са свързани с характера, зависят от начина на живот и мисленето. Аз не казвам, че не трябва да има и солидарност, но не е редно да носим на гърба си този, който не ходи на училище от малък, не се образова, не работи.

Не е редно да има ограничен достъп до медицински услуги, ако пациентката иска профилактичен преглед при гинеколог или хирург за гърдата. Защо трябва да й се отказва, като си плаща редовно осигуровките и един път в годината ползва консултацията на тези специалисти? Ако пациентът знае, че в неговата сметка има толкова натрупана сума, значи в тези рамки спокойно може да търси консултация. Толкова плащаш - толкова получаваш, критериите за здравно осигуряване и достъп до медицински услуги трябва да са ясни. От 2000 година всеки месец внасяме здравни осигуровки, но нито един от нас не знае колко пари е внесъл до момента. Здравноосигуреният не може и да контролира тези пари. Мнението ми е, че парите от здравната вноска трябва да постъпват по лична сметка, която да се онаследява. Тогава аз ще знам с каква сума пари за медицинско обслужване разполагам.

Ние подценяваме и факта, че трябва да водим здравословен начин на живот, по-голяма част от гражданите считат, че държавата е длъжна да ги лекува, и в същото време не полагат никакви грижи за здравето си. Хората до 50 години смятат, че все така ще бъдат здрави и няма да се разболяват. Това не е така, особено ако нямат добра генетика. Трябва активно да спортуват и да се хранят пълноценно.

- Нерационалното хранене ли е причина за наднормено тегло и заболявания?

- Да, разбира се. По-голяма част от населението няма изградена култура на хранене. Има неглижиране по този проблем при родителите, които се радват, когато детето им хапва добре. Те продължават да го тъпчат с чипсове и мазни храни и мислят, че щом детето им е пълничко, значи е здраво, а това води до сериозни здравословни проблеми при подрастващите, които са обездвижени и силно стресирани. Има 12-13-годишни деца с повишено артериално налягане, вдигат до 150/100 кръвно. Този факт е тревожен.

- Вие как се борите със стреса?

- Един ден в седмицата почивам заедно със семейството си, обикновено избираме съботния ден. Знаете ли, че сега ние работим не по 7, а по 8 дни в седмицата, толкова много сме натоварени психически. Предупреждавам и пациентите си за този почивен ден и ме търсят само за спешни случаи.

Трудовият ми стаж като лекар стартира в Брежани, дойдох тук от студентската скамейка, затова и избрах след години в този район да си построя вила за отдих. Въздухът е чист, има и борова горичка. Спрях се на една приказно красива местност в село Ракитна, изгревът и залезът на слънцето са неописуеми с думи.

Моят работен ден започва сутрин в 6,20 часа, пия на гладно чаша студена вода или чай и правя задължително гимнастика - физически упражнения, комбинирани с йога. Така се тонизирам и успокоявам, закусвам плод и отивам в кабинета си. Обикновено чакалнята е пълна, чакат болни, всеки със своя проблем.

При стартирането на здравната реформа през 2000 година ми бе изключително трудно, не се познавахме достатъчно добре с пациентите. Но когато човек работи за името си, след години името започва да работи за него. Преди да стана личен лекар, 12 години оказвах медицинска помощ на близо 3000 миньори и населението в Брежани и околните села Полето, Нивото, Мечкул, Ракитна, Сенокос и други. Беше тежка практика, но тя ме кали. Благодаря на д-р Румяна Райчева, която в момента е семеен лекар в София. Тя ме обучи да работя на предния фронт.

Първите 4-5 години като семеен лекар бе много тежко. Денонощно ме търсеха и аз не отказвах да отида на място, защото практиката ме е убедила, че понякога зад един елементарен симптом може да се крие сериозно заболяване. Не трябва да се подценява никакво оплакване. 24-часовото повикване е много уморително, постепенно с пациентите се опознахме, знаех техните заболявания и ги наблюдавах.

Знаете ли какво е всяка вечер да ви търсят по 4-5 пъти, това означава - лягам, тъкмо задремвам, викат ме. Отивам на място, връщам се и пак повикване за друг пациент, и така цяла нощ, а на сутринта поемаш прегледите на други болни. Нямаш сън и на другия ден си непълноценен, добре че националното лекарско сдружение успя малко да смекчи обслужването, през нощта консултирането може и да е само по телефона и при нужда да се насочи. Ако преценя, че състоянието на пациента е спешно, разбира се, отивам на адрес.

Благодаря и на моите пациенти, че имат здравна култура, проявяват разбиране и ме търсят извънредно, когато наистина е основателно.

В България лекарите са предимно индивидуалисти, не се получава да работим в групови практики. Аз лично смятам, че държавата трябва да поеме спешната помощ, сега на колегите заплатите са много ниски и те нямат мотивация да работят. Няма желаещи да работят и в болниците. В момента няма обучение за фелдшери, което е огромна грешка, защото в другите държави парамедиците са на предния фронт, а лекарите поемат диагностицирането и лечението в болниците.