Янки от Корпуса на мира след 2 години в България: Кресна е раят, кухнята е превъзходна, всичко е произведено в двора, не можах да устоя на домашната ракия и вино, пълнените чушки са върхът

02 ноември 2009 00:20   4 коментара   24283 прочита
Томас осъществява на практика проекта за напояване на дворното място на екоцентър “Влахи”
Томас осъществява на практика проекта за напояване на дворното място на екоцентър “Влахи”


Томас осъществява на практика проекта за напояване на дворното място на екоцентър “Влахи”

- Томас, как се озовахте в Кресна?
- Още от дете обичам природата и пътуването. По тези причини завърших в Североизточния университет в Бостън политология и околна среда, тъй като природата е всичко, но и тя се нуждае от политика към нея. Все ми се щеше нозете ми да опитат земи и извън Щатите. Исках да видя света от други места, от други гледни точки, в другите му особености, а и да видя други начини на живот. Амбицията ми обаче не бе само да пътувам, но и да помагам. Кандидатствах по програма като доброволец пред Корпуса на мира в САЩ, явих се на интервю и ме приеха.
- Защо избрахте България?
- О, не, не съм я избирал. Аз исках не само да зяпам природата, но и да я сравнявам с американската и да работя за нейното оцеляване с познанията ми от университета. Първо отидох на работа в Брюксел в Европейския парламент. Бях предоставен на услугите на един евродепутат от Латвия. Казваше се Георг Андреев. Помагах му, като ходех на срещи и семинари, на които му бе невъзможно лично да отиде. После му докладвах какво-що се е случило. Той работеше към Комитета по екология, а това бе и по моето сърце. Той някак си ми повлия след стажа при него да потърся някоя източноевропейска страна. Казах пред началниците на Корпуса на мира за желанието си и те ме изпратиха в България. Тук пък се набърка сдружението за доброволческа помощ СИВИ ЕС - България. То вече имаше открит екоцентър за опазване на природата в кресненското село Влахи, в който имаше още много работа за довършване. Връзката стана чрез организаторката на екоцентъра Юлия Йорданова от София. Съгласно програмата ми възложиха работа в община Кресна в помощ не само на екоцентъра, но и на общината, местното училище и читалището. Това касаеше най-вече извършване на преводи при необходимост от английски на български по различни програми и други подобни услуги. И така на 14.Х.2007 година с дрехите на гърба си и една раница отгоре стъпих на кресненска земя.
- Как видяхте Кресна в първия си ден и какво почувствахте?
- Ами, естествено, очите ми пообходиха къщи, улици, площади, но скоро се насочиха и към двете грамади Пирин и Малешевска планина. Много ми допаднаха на сърце. А и Струма тук, току-що излязла от девствените чукари на Кресненския пролом, впечатляваше с течението си на юг през зелените полета и върбови и тополови ормани. Случи се и друго запомнящо се. Попаднах направо на годишния празник на Кресна. Това си беше късмет. На централния площад имаше много песни, танци, народни хора, общо веселие.
- Така ли се прави и в Америка?
- И там празници има, както навсякъде по света. Празниците са част от живота, и то най-хубавата. При нас обаче празнуването не е в такъв вид, при нас фолклорът е по-забавен, а тук е в основата на веселието. Нашите празници са повече домашни. Най-големият е 4 юли, Денят на благодарността. Тогава се излиза по улици, площади и паркове и на много места властите организират празненствата. Тогава на всички е много весело. Та така тръгнаха нещата в Кресна, намерих си квартира и се занизаха случки и събития.
- След две години пребиваване в Кресна как Ви се струват кресничани?
- Отворени, много гостоприемни. И на празник, а и в делник всеки те кани, вика ти веднага: Седни, какво ще пийнеш. Дори и непознати те канят. За тези неща се иска голямо сърце. При нас това е минало. Там и на мама и тате да ида на гости трябва да ме поканят или аз да им се обадя предварително и да получа разрешението им. А тук, когато ти хрумне, тръгваш и си гост, и то желан. Тук ми се струва, че има много топлота, и то искрена. Е, вярно, по-бедно се живее, но в души е пък е по-чисто, а може би и по-наивно.
- Стана дума, че като те канят на гости, те канят и да пийнеш. Отказвате ли?
- Докато бях в Америка, не съм пил нито капка. Тук се научих. Нима можеш да откажеш на домакина, че и ще се обиди. Тук всяка веселба се свързва и с употреба на алкохол. Аз пийвам при гостуване, но обикновено домашна ракия или домашно вино. Те са чиста и изпитана марка. Правени са, както казват тукашните люде, за своя душа. Та попийвам, но не съм стигал до експеримента да видя чрез алкохол, че земята нааистина се върти...
- С какво друго Ви впечатли Кресна и районът?
- Тук хората още си правят почти всичко сами. Имат си градини, отглеждат боб, зеленчуци, правят си зимнини. Тук малко се купува, докато в Америка само се купува. В тези малки населени места е и приятно да се купува, че преди да вземеш, те питат как си, или най-малкото едно “добър ден” е казано. И произведеното при домашни условия е добито с мяра от торове и разни отрови за пръскане, че този, който го сади и копае, той го и яде. Местното производство е по-близко до екологично чистото, по-вкусно е.
Другото, което ми допада тук, е, че хората живеят фамилно. На едно място са и баба, и дядо, та до внучета. Така се създава уважение, приемственост, а и ваимопомощ. При нас картината е много динамична. Моите баба и дядо живеят в град Скрентън, баща ми и майка ми са близо до Филаделфия, имам брат, Скот, работи във филмовата индустрия в Лос Анжелис, а другият Кален, е учител в Портланд, а аз в Кресна. А, кажи, как да се събираме, да почитаме празници, като всеки има различна работа и различен път в живота... В Щатите е съвсем нормално след навършване на 18 години родителите да попрестанат да се грижат за децата си, а тук баби и дядовци се грижат за внуците, а при нужда пък децата им се грижат за тях. При нас, в Щатите, ако учиш, в реда на нещата е родителите да ти платят примерно таксите, но джобните да си ги отработваш. Аз например докато учех, дори и таксите си плащах. Това е възможно за всеки студент, като ползва студентски заем. За година таксите са към 30 хиляди долара, та имам доста да дължа. Засега не ми ги търсят, че съм в отсрочка заради Корпуса на мира, но като се върна в Щатите, няма да ми търсят, докато не започна работа. Има възможности да се намали вноската, ако се включиш в стипендия.
- Какво Ви очаква след Кресна - учение или работа?


Още за: Кресна   екоцентър   природа   Още от: Отблизо

Принтирай статия
4 коментара
02 Ноември 2009 07:57 | nqkoi americanec
Оценка:
-1
 (
17
 гласа)

тоя пи4 не6то много се е убъркал в живота


02 Ноември 2009 10:01 | Morrison
Оценка:
3
 (
37
 гласа)

4ти юли не е денят на благодарността, а на независимостта!


02 Ноември 2009 15:03 | ГРАНАДА
Оценка:
20
 (
34
 гласа)

Хм,превода4и!


24 Март 2010 17:04 | Димитър
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Няма преводач. Томас говореше добър български, а и поназнайваше думи, като окам, терам, мерак, садим, копам, шъ тъ къцнем




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар