Второкурсничката в ЮЗУ “Н.Рилски” Наталия Пецева: В Италия хората са много по-позитивни, тук и децата са озлобени

Наталия Пецева е студентка в Югозападен университет „Неофит Рилски”. Следва втора година специалност Българска филология. Родена е в Сандански на 1 април 1992 година. Семейството й се мести да живее в Рим, Италия. Животът на младата дама е между учението и семейството ,непрекъснато е на път по трасето София - Рим. Специално за Struma.com тя сподели своите впечатления от италианската столица.

1. Наталия, разкажи за живота ти в Италия, кога замина и поради каква причина?

- За първи път отидох в Италия през лятото на 2007 година. Прекарах една Нова година там и баща ми започна да работи – гурбетчия. Ние, семейството се събирахме в Рим, тъй като той не можеше да се прибира. Изкарвахме заедно месец – два. Беше хубаво, естествено новите неща винаги са интересни. Всичко ми беше много интересно, тъй като го виждах за първи път. И сега пак ми е интересно. Две години учих в едно прекрасно училище. Семейството ми реши да се установи там, но майка ми все още не може да си намери работа. Поради различни причини реших да се върна в България и да запиша българско висше образование. Пък времето ще покаже дали ще остана тук.

2. Какви са твоите първи впечатления от страната? Прилики и разлики с обстановката в България.

- Като се започне още от летището в София и летището в Рим – Филмичино, разликата е космическа. Това е първото. Следват пътищата, улиците, хората. Абсолютно всичко е различно. И там има проблеми, но не е като тук. Там хората са много по-позитивни. Човек търси мотивация в заобикалящия го свят, а там нещата са подредени така че да ти доставят удоволствие. Тук е много трудно да си позитивен.

3. Кои неща в Рим те възхитиха?

- Като начало обиколката на Рим, забележителностите, колизеумът, фонтанът „Треви”, пиаца „Венеция” и още много други. Впечатляващи места с история. Впечатлих се от това, че когато попаднах в италианското училище, всички ученици и учителката ме приеха като равна с тях, без да ме наричат „чужденката” и т.н. Никой нямаше по-особено държание. С брат ми се интегрирахме много бързо там. Докато в българското училище децата са много озлобени и всичко това идва от семейната среда. Когато родителите се ругаят пред децата си, те го прехвърлят в училище и един учител няма как да се справи с това нещо. Учителят и родителят трябва да работят заедно за изграждането на детето.

4. А нещо, което те разочарова?

- Разбира се, че има и неща, които могат да те разочароват.. Просто човек трябва сам да се отвори към новите неща.

5. Учиш тук, пътуваш до София и до Сандански, посещаваш и Италия. Как успяваш ?

- Натоварено е, но динамиката поддържа духа жив, така е при мен. Майка ми е от София, баща ми е от Сандански, уча в Благоевград и в момента всички живеят в Италия, с изключение на мен. Ами хубаво е човек да обикаля. Някъде бях прочела, че човек се изгражда докато пътува, развива се, среща се с различни хора. Не е в едно затворено общество, което да го ограничава по някакъв начин. Обичам да пътувам. Натоварва, но ми харесва да виждам различни неща. Не всичко е хубаво, но това е моят акумулатор – пътуванията.

6. Усети ли някаква разлика между българската и италианската кухня?

- Разбира се. Италианците имат много вкусни ястия. Наблягат на пастата, пицата, спагетите. С това са известни. Но има и много интересни ястия с картофи. Те се пълнят с различни продукти и влизат в много вкусни деликатеси като тяхна съставна част. Храната им е вкусна, но и много калорична (смее се).

Е. Емилов