В гърдите на 28-г. Добромир бие сърцето на дъщеря ми, той ми е като син

Благородка Славова е 55-годишна домакиня, като през последните няколко години работи като домашен асистент на сина си /37 г./, който има умствена изостаналост.

Кюстендилката се прочу с това, че преди две години дари органите на 26-годишната си дъщеря, която при катастрофа изпадна в мозъчна смърт, на нуждаещи се, и така спаси четири човешки живота.

- Госпожо Славова, Вие сте майка, но бяхте изключително смела, като ден след ужасната катастрофа, при която дъщеря Ви изпадна в мозъчна смърт, Вие дадохте органите на детето си, за да спасите други хора, хора, които не познавате и не сте виждали?

- Знаете ли, това, което мога да кажа, а и това, с което се гордея изключително много, е, че Славина спаси четири човешки живота. Сега това е важното. Дано никога никой родител да не се изправя пред ситуацията, пред която бях изправена аз. Но когато вече лошото се е случило, тогава трябва да бъдем твърди.

- Трудно ли беше да вземете това решение?

- Решението да дарим органите на дъщеря ми не беше трудно. Още докато тя беше жива, съм си говорила с нея за донорството. Тя подкрепяше тази кауза. Смяташе, че ако трябва да помогне на някого, то тогава всеки трябва да помогне с каквото може, и Славина винаги се отзоваваше. Беше много състрадателна. Тези хора, на които бяха дарени органите й, ми дават сили и си мисля, че дъщеря ми е жива благодарение на тях. За мен дъщеря ми не е мъртва. Видях как погребват тялото й, но знам, че Славинка ме вижда и е с мен. Това ме утешава и ми дава сили да продължа живота си и да правя добрини.

- Госпожо Славова, познавате ли хората, на които дъщеря Ви спаси живота?

- Знам за тях, знам имената им, имам адресите им, обаждам им се, когато има празници, те ми звънят за Нова година, Коледа, за рождените дни в семейството. Но поддържам по-близка връзка с трима от тях. С едното момче от Стара Загора, което е студент, се чувам много често. Той ми е като син, казва ми “маме”, обажда се преди изпити или когато вече е взел някой.

- Труден ли беше процесът, при който дарихте сърцето, бъбреците и черния дроб на дъщеря си?

- Не, но може би защото лекарите и екипът в плевенската болница беше много мил и състрадателен. Още когато пристигнах, лекарите ми казаха, че Славинка е в мозъчна смърт. Тогава докторът ми обясни, че мога да направя така, че да помогна на други хора, и ми обясни за донорството. Не мислих много, веднага попитах доктора къде трябва да се подпиша.

Всеки ден стават катастрофи и загиват млади хора, затова нека спасяваме човешки живот, това е мисията ни в живота. Нека бъдем добри, ако правим добро, и на нас ще ни отвърнат със същото. В момента се грижа за сина си, на 37 години е, с увреждане, докато съм жива, ще се грижа за него. Но като се замисля, ме стопля именно това, че съм направила така, че да помогна на четирима човека, това ме крепи.

- Какво очаквате от живота си в бъдеще?

- Явно такава ми е мисията - да помагам на хората. След трансплантациите разбрах, че жена на 40 години от Враца, майка на две деца, е получила единия бъбрек, а другият е при 18-годишно момче от Харманли. Момче на 28 г. от Стара Загора е получило черния дроб, а сърцето е присадено на Добромир от София.

Именно Добромир ми е най-близък, защото чувствам, че в гърдите му бие сърцето на Славина. Той ми е като син, даже мисля да го осиновя, защото той няма родители, има само двама братя. Едно съм сигурна. Дъщеря ми ще се радва. За мен тя не е мъртва, леко ми е, като видя тези хора, като ги чуя по телефона, ми олеква. Няма я тази мъка, която беше преди това. Славинка живее и днес чрез тези млади хора, които продължават живота си и се радват като нас на слънцето.

- Какво научихте за трансплантациите сега, след като се сблъскахте с проблема?

- Аз съм обикновен човек, знам, че трансплантацията е едно от големите чудеса на съвременната медицина. Тя представлява сложна операция, при която на един болен човек се присажда ново сърце, бъбрек или дори тъкани и клетки. Това позволява на стотици хора с много тежки заболявания да продължат живота си напред. Всяка година броят на хората, които се нуждаят от органна трансплантация, се увеличава, в България те са 862 души. Причините за това са застаряващото население, замърсяването на околната среда, нездравословният начин на живот. За голямо съжаление броят на донорите в нашата страна намалява. Даряването на орган е проява на огромно благородство, защото спасяваш човешки живот. Чрез него частица от човека продължава да живее след самия него.

Според действащия в България Закон за трансплантациите всеки човек би могъл да дари орган след смъртта си, освен ако писмено не откаже тази възможност в здравната си книжка и при личния си лекар.

- Вас често Ви канят в училища, за да разказвате за това, което сте направила, защото то е ново и е подвиг, какво казвате на децата и на младите хора, с които се срещате?

- Ами аз не съм медик, заради това им разказвам какво мисля и как се чувствам. Казвам им, че донор може да бъде всеки в състояние на медицински установена физическа или мозъчна смърт. Това състояние е необратимо - веднъж настъпило, то означава, че пациентът не може да се върне към живота.

Според мен най-важна е обществената информираност за донорството и трансплантацията на органи, тъй като тя може да улесни лекарите, които правят всичко възможно, за да спасят човешки живот, като увеличи наличността на органи.