Управителят на болница "Св. Мина" д-р Хр. Кузманова пред Struma.com: Недопускането на конкуренция между проектите за финансиране на онкоболниците лиши Благоевград от важна апаратура

Доктор Кузманова е вече почти 19 години управител на СБАЛО „СВЕТИ МИНА” в Благоевград. Както е известно, в последната седмица се получи полемика и дори нападки, свързани с изпълнението на един от най-мащабните проекти по европрограми, извършвани някога на територията на общината. Ето и нейната гледна точка.

Д-р Кузманова, какво не бе казано и не стана ясно след последната сесия на ОбС Благоевград, на която бяхте принудена да давате обяснение защо се налага да се отпускат допълнителни общински средства за финансиране на ремонта в онкодиспансера?

За мен не остана казано, че след като изработихме цялостния проект за реконструкцията на Специализирана болница за активно лечение по Онкология "Свети Мина", той трябваше да бъде променен по давление на държавата. След като избрахме фирма изпълнител, управителят и бе представен в общината. В ОбС Благоевград ме обвиниха за съставената от мен комисия за това одобрение. Ние обаче, разглеждахме и одобрявахме ценови оферти, а не проект. Става въпрос за ценови оферти по съответните части от проекта. Ние проведохме съвсем нормално и коректно тази процедура, като съответно избрахме естествено най-ниската предоставена цена. Веднага след това представих спечелилата фирма на тогавашната общинска администрация и кмет и те бяха наясно точно кой ще работи. Изработването на проекта, който беше, ако мога така да го нарека, цялостен проект – първоначално включваше изграждане на цялата сграда, на съвременен онкологичен център. Той включваше всичко – сутерен, партер и всички останали етажи.

Проекта се изработва доста дълго, повече от година и половина, и всички готови документации бяха внесени в общината с всичките му съгласувателни процедури. Някои от тях бяха дори извършени от самата администрация, която съгласува с МЗ разрешение за новата апаратура. Нашето участие в проекта беше до такава степен, че всеки завеждащ отделение си изложи необходимостта от апаратура, легова база и т. н. Когато, обаче, излезе съответната бюджетна линия за проекта, който беше остойностен на около 15-16 милиона лева, още четири такива, на други диспансери, бяха в подобен вид и с решение на МРРБ и МЗ, бяха определени десет центъра, за които се изискваха строителни работи и оборудване с високотехнологична лъчотерапевтична апаратура. Заради това средствата бяха намалени. Бе поставен и таван за тях, като за всички центрове той бе 6, 5 милиона, и с различни суми за дофинансиране от общините. Тогава, за малкото технологично време от порядъка на два месеца, ни се наложи да преработим целия проект.

Какво доведе до пропуските, които са били допуснати при проектирането, за да се стигне до ново отпускане на средства от общината?

Малкото технологично време. Съвместно с общинска администрация решихме проектът да бъде разделен на два етапа. МРРБ одобри първия – до кота нула. Но в МРРБ ни викнаха за обсъждане на проекта, за да се установи, че нашия и още един-два подобни, са с най-малко промени. От нашия бе изключен заведение – Кафе от кота нула, както и сектор стерилизация, и се направиха допълнителни смятания, при които участваха и представители на общината.

При всички правени нови пресмятания ли имаше участие на общинска администрация?

Разбира се, че да. Отдела по европейски програми е участник във всичко свързано около проекта. Когато излезе линията му, се даваше възможност за закупуване на ускорител. Съгласно самата програма за лъчелечение, за която ние и Хасково бяхме определени като помощни центрове с оглед близостта със столицата, ние трябваше да се възползваме. МРРБ обаче не разреши, защото трябваше да се изгради нов бункер, който значително оскъпяваше всичко. Физикът консултант изрази мнение, че трябва чисто нов проект за това. То бе част от първоначалния цялостен проект, но отпадна заради тавана и липсата на средства.

В крайна сметка, защо се стига до допълнително финансиране от общината?

Не мога да не кажа, че се знаеше, че ще се наложи. Това е така защото проекта, като първа фаза, бе без да се адаптира към горната част на диспансера. На всички общини, кандидатствали за тези средства, им се е наложило да правят допълнителни проектирания. Всичко идва от това, че ние бяхме готови с проект за цялостно изграждане. Знаехме, че ще има европрограма специално за здравните заведения. И други онкоцентрове се готвеха. Проекта бе предаден в общината и не сме правили нищо на своя глава. С нищо не сме искали да ощетяваме.

Чуха се най-много нападки, че е не имало инженери и специалистите при комисията разглеждала офертите?

Ние разглеждахме цени. Имахме три фирми кандидати и избрахме тази, която предложи най-ниска цена. Спечели фирма РИ - СОФ ЕООД.

Следва да се отбележи, че след като Община Благоевград проведе търга за избор на изпълнител за реализиране на строителството на одобрения проект, бяха върнати средства в МРРБ, като с тези средства можеше да бъде закупен нов апарат за обезболяваща лъчетерапия, тъй като наличния такъв е произведен през 1975 година. От МРРБ ни отказаха.

В крайна сметка, за да обобщим, ние бяхме готови с цялостен, реален проект, но за съжаление от правителството не бе допусната конкуренция по проекти за да се спечели цялата сума, а малкото време и срок за внасянето на новия проект, както се очакваше, доведе до тази ненужна полемика.

Д. Христов