Ќовините на югозападна Ѕългари€
—узанита мила коли и помпала гуми, за да събере пари за клипа си ”жас€ващо! Ћицето на красива моделка бе изпепелено от етерично пачулиево масло (—Ќ»ћ » 18+) ќт чистачка до милионерка! ѕодробности около кървавото убийство на гръцки кардиолог: ≈то го полица€т...
   –егистрац舫абравена парола

“ърсите чудеса - —енокос ви очаква, от връх ѕирин започва световни€т летопис на туризма


8 април 2010 00:20  3 коментара   43600 прочита

’ристо ƒимитров
’ристо ƒимитров


’ристо ƒимитров

 метски€т наместник ’ристо ƒимитров


- √-н ƒимитров, карате трето кметуване на —енокос. “ова за добро ли е?

- «а селото или за мен?

- јми и за ¬ас, и за селото.

- «а мен - не се оплаквам, но можеше и друго. «а селото - други да кажат. ƒобав€м веднага, че да се кметува в село като —енокос, което има много къщи, а малко люде, хич не е нещо лесно и весело. “ук почти всичко е в летописните страници под заглавие “ћинало”. —воето м€сто виждам в търсене на възможности за н€какво прераждане, или да го наречем възкръсване в сегашното, та дано и то остави н€какви нишани, които да са н€какви пътеки към идно. ¬ такова селище кметът е и господар, и пъдар.  аквото и да се случи - него търс€т, дето се казва, той е “и за оп, и за гроб”. “а и мен за какво ли не ме търс€т, но пък съм и доволен от това, че човек, ако никой не го търси, тогава човек ли е...

- ƒа се поразходим из селото?

- ¬ минало или насто€ще?

- ƒа започнем с миналото.

- ѕървите заселвани€ са в началните години на робството. “ова са сторили люде, живели н€кога в местностите –аец и √абровица в  ресненски€ пролом, но веро€тно забегнали от там поради опити за потурчване и потърсили нови земи за къщи и за оран из тези планински висоти. «аселили се в местностите —елището и Ќегован. ѕод името —енокос селото се споменава за първи път писмено в турски документи от 1606 година. ¬асил  ънчов в капитални€ си труд “ѕътуване по долината на —трума, ћеста и Ѕрегалница” в кра€ на ’I’ век сочи селото с две имана - —енокос и  лисемахле. “огава е имало към 800 жители - христи€ни, а сега са под сто. »сторически маркери тук са 1878 година - участие в  ресненско-–азложкото въстание, 1862 - строи се църквата “—в. ƒимитър”, в ко€то през 1894 година се настан€ва местното училище, 1901 - яне —андански учред€ва комитет на ¬ћ–ќ. Ќ€кога селото е било пръснато на 8 махали, като централната се нарича и сега —елото. «а името —енокос н€ма друго об€снение от това, че идва от многото ливади, които и н€кога, и сега стопаните им едва смогвали да ги окос€ват.

-  акво бихте казали на тези, които не са идвали в —енокос?

- Ѕих им казал, че ако търс€т чудеса, да не се чуд€т - —енокос ги очаква...

- ѕо-конкретно?

- јми да започнем със старините. ≈то църквата “—в. ƒимитър” - уникален паметник и не само св€то м€сто на в€ра, но и за поклонничество от гледна точка на исторически събити€. ѕостроена е в оброчището “—в. “роица”. ƒелегаци€ е измолила от султана ферман за изграждането й, като е ходила до ÷ариград. Ћично »браим бей уговорил как да бъде построена, като разрешил да е само н€колко аршина по дължина и ширина, но жълтиците на н€кои местни чорбаджии € направили и по-гол€ма, и по-висока. ѕървите служби се водили на гръцки език, но ’аралампи ÷ветков изпратил на сво€ сметка да се учи за поп в —олун едно момче, √еорги, което като се върнало, проп€ло на черковнослав€нски, а всички богослужебни книги на гръцки език били изгорени. ѕрез 1902 година се случило друго събитие - поп »ли€ си свършил службата, а в църквата бил и яне —андански. ¬ойводата взел да говори надълго за революционните дела. ѕо едно време поп »ли€ го прекъснал и му рекъл: “яне, много длъжко говориш!”. яне —андански гоо поизгледал и му отвърнал: “ѕопе, учи се да слушаш. “и докато четеш из твоите книги, аз не те прекъснах, та не се меси и в нашите работи!”. “рагична за църквата е 1912 година, когато е изгорена от турски войници, но през 1927 година е възтановена, и то в по-блест€щ в архитектурно отношение вид.

Ќ€ма човек, дошъл в —енокос, който да не обходи и —тари€ хан. ћоже би столети€ е приют€вал кервани, каращи вино от ћелнишко и  ресненско по пазари наблизо и далеч. „удното в него е това, че е построен върху огромна скална основа. ѕо стените му се виждат малки процепи - през т€х са се показвали дула на пушки, че се случвало и разбойници да се €в€ват. ћълчи със своите тайни —тари€т хан, но може да се събуди и за нов живот, че сегашни наследници на старите му собственици не кри€т амбиции да го възкрес€т и с вида си ще е жива атракци€ за всеки, който стъпи в сенокоска зем€.

- — какво друго —енокос може да предизвика посетители?

- ўе кажа направо, тези, които търс€т чудеса, да не се чуд€т, а да идват. ƒа напуснат път€ ≈-79 при село ѕолето и след десетина километра катерене към Ѕрежани, –акитна и ћечкул ще са в —енокос. ѕът€т е тесен, има асфалт. “ук ще ги посрещне с нови€ си хан јтанас ¬езенков. ¬сичко тук е в зеленина и природни чудесии - ливади, овошки, диви храсталаци, лозници, панорамни изгледи из околностите и към тъмната гориста висота на ћалешевска планина и  ресненски€ пролом. ’анът примамва със стаи в битов стил, механа на закрито и открито, и то в стародавен битов стил.  ухн€та ухае на домашно приготвен боб от собствена реколта, пържена риба от собствен рибарник, ракийка от собствени джибри. » всичко е екологично чисто. ј да разказвам ли за природата?

- јми да.

- —енокос се намира от 750 до 900 м н.в. Ќад него се виши най-северни€т връх на —еверен ѕирин - ѕирин. —елото е дало името си на една от пиринските реки - —енокоска, вс€кла живописно долината си в тъмни дълбини и надвиснали скални грамади. ћ€сто на природно поклонение е  латен камен, едно скално купище, застанало така, както че човек го е построил, върху друга скала. “ова каменище тежи над 5-6 тона, но човек със здрави ръце без много усили€ би могъл да го заклати и оттам иде и името му. ƒа продължа с  ралимарков камен. “ова е едно огромно каменище в оброчището “—вети ћина”. Ќа върха си има вдлъбнатина с размери 60 на 60 см. Ќ€кои не в€рват, но истина е, че тази дупка върху каменището се е по€вила от кон€ на ћарко  ралевити - Ўарколи€. Ѕързал за н€каква битка  рали ћарко и политнал с кон€ си от ћалешевска планина над  ресненски€ полом и едно от копитата на кон€ ударило скалата и от това се получила вдлъбнатината. “ази вдлъбнатина се пълни с дъждовна вода, запазва се за дълго време и много люде казват, че е лековита. ѕо-целебно обаче е самото каменище, което било изпълнено с н€каква енерги€ от незнаен божи източник, но тр€бвало да се поседи върху него или по-добре да се преспи н€ко€ нощ.

“а ако се тръгне нал€во или над€сно из —енокос, и какви ли не други скални чудесии ще се вид€т майсторени от природата хил€долети€ с нейните инструменти - студ, мраз, дъжд, ветрове... “ук из стръмните долове или из ливадни ширинки се по€в€ват камъни във вид на купи сено, на останки от крепости, на топове, фигури на какви ли не животни.

ƒа, чудна е зем€та сенокоска, и то не само със зеленина, дървета, долини и висоти, пол€ни и стръмнини, но и с това, че тук са бродили хайдути и комити. ∆иви въглени пар€т по тъмни пътеки от стъпките на —ирма войвода, на ѕетка войвода. “ук е бродил яне —андански, укривана е мис ≈лена —тоун. “ова е през 1901 година по време на аферата “ћис —тоун”, завлад€ла първите страници на световни€ печат и донесла откуп 12 500 златни турски лири, с които е закупено оръжие за освободителното дело. —ъбити€ тук се ред€т и по време на –уско-турската освободителна война от 1877-1878 година, при  ресненско-–азложкото въстание, Ѕалканската и ћеждусъюзническата война. «а н€кои от тези събити€ напомн€ и оброчището “—в. ѕетка”.

- ƒоколкото знам, това оброчище е м€стото на годишните събори на съседното село ќщава, ама по време на твоето кметуване ти май си го превзел?

- Ќе е така. ќброчището се намира извън населени места. ѕри  ресненско-–азложкото въстание тук въстаници от нашите села вод€т три дни боеве с многочислен турски аскер и башибозук и усп€ват да го отблъснат. ¬ чест на това събитие нашето кметство с помощта на община —имитли постави паметна плоча. ѕостроихме параклис, та да има м€сто, където човек да запали за помен свещичка. ќблагородихме и м€стото около чешмата. јбе св€то м€сто е, не е нито на —енокос, нито на ќщава, важното е, че и сега стават събори вс€ка година, както е било и преди сто години.

- јко дойдат гости на —енокос и те потърс€т за водач, къде би ги завел?

- ѕърво из селото и из останките от 8-те му махали. ¬€рно, руините са множко, ама и те могат да разкажат много работи. ј има и искри на пробуждане - много млада чел€д на побегнали н€кога родители вече пост€гат бащини и д€дови къщи, ограждат имоти, сад€т дръвчета. ѕримамва ги старата родна кръв, пък и кристални€т планински въздух и благословената тишина. ћного от тези, които идват, имат мерак и да се покатер€т по гърбината на планината. »ма маркирани маршрути, по които за около 4 часа път мога да ги отведа до връх ѕирин. “ози най-личен връх в тази част на планината се издига на 2593 метра надморска височина. »ма пирамидален вид, изграден от гранити. ѕо него минава главното трасе по билото на ѕирин планина, което е и част от европейски маршрут. “очно тук, от висотата на 2593 м, за тези, които не зна€т, ще разкажа, че започва летописът на световни€ туризъм. јко надникнем в страниците на първи том на немската енциклопеди€ “јлпинеус ’адбух” от 1931 година /стр. 312/, ще прочетем, че за първо писмено документирано изкачване на планински връх в света се см€та това на македонски€ цар ‘илип V и сина му ѕерсей. «а това събитие съобщава и “ит Ћавий /40-та книга от неговата “»стори€”/ ѕовече от 20 века остава забулено в тайна това изкачване. ѕрез 1970 година журналистът √еорги ћасларски съобщава чрез в-к “ќтечествен фронт”, че е открил този връх и той е връх ѕирин. „овекът бил намерил м€стото, където ‘илип V бил принесъл в чест на «евс жертвоприношение. “ой открил добре обработени каменни блокове, на които личали и улеите за изтичане кръвта на животното. јз лично с очите си съм вид€л това м€сто и сме€ да твърд€, че е истина. Ќе знам обаче какво са видели ‘илип V и синът му ѕерсей, както и свитата им преди 20 века, но сега мога да увер€, че от връх ѕирин гледката е от чудно по-чудна: на изток се шири в гористи дипленици планината –одопи, на юг се вишат ѕирин в удължението си и планините —лав€нка и Ѕеласица, после откъм запад се ред€т в горди чуки ќгражден, ћалешевска и ¬лахина, а помежду т€х като извадени от кани€ саби реките —трума и ћеста режат плодородни котловини и проломи.

ќще за: ’р. ƒимитров  кмет  —енокос ќще от: ќтблизо

ƒобави/гласувай в —вежо   —подели във ‘ейсбук «апомни    «а печат


3 коментара

8 април 2010 20:47 | —танке
ќценка:
4
 (
8
 гласа)

Ѕраво »цо!


9 април 2010 01:01 | ƒќ —јЌƒјЌќ
ќценка:
0
 (
16
 гласа)

¬—»„ ќ ≈ ћЌќ√ќ ’”Ѕј¬ќ.., јћј “ј«» —Ќ»ћ ј — “»я Ѕё–ќ –ј“»„Ќ» ћ”“–» ўќ я —Ћќ∆» Ѕ≈ ƒ∆јЌјћ ƒј Ѕ≈Ў≈ —Ќ»ћјЋ Ќя ќ≈ ћј√ј–≈ »Ћ» ѕ–Џ„, «ј ƒј ѕќ ј∆≈Ў ‘ј”Ќј“ј ў≈Ў≈ ƒј ≈ ѕќ-ƒќЅ–≈..


9 април 2010 11:28 | ѕешо
ќценка:
4
 (
8
 гласа)

 мете забрави жертвите !!!! »збити от български€т върховизам в —енокос.




¬аши€т коментар

¬ј∆Ќќ! ѕравила за публикуване на коментар
 ирилизаци€
<- ползвайте «јƒЏЋ∆»“≈ЋЌќ ако н€мате кирилица

»ме



 оментар





¬ъведете кода от картинката

 



   
»нформационна агенци€ STRUMA.COM - първи в новините на югозападна Ѕългари€. STRUMA.COM е запазена марка и като независима меди€ н€ма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименовани€.