Способностите на малчуганите трябва да бъдат идентифицирани още в забавачката

Проф. дпн Магдалена Глушкова е преподавател в Югозападния университет “Неофит Рилски” - Благоевград почти от самото му основаване. Тя е един от авторите на държавните образователни изисквания и на програмите за образователното съдържание по физическо възпитание за детските градини в България. Дисертационните й трудове са свързани с предучилищната възраст. Особен интерес представлява темата на втория й докторат “Хуманизация на детското развитие”, посветен на един изключителен проблем на образователната система.

- Проф. Глушкова, какво съдържание влагате в термина “хуманизация” на образователната дейност?

- Под хуманизация на учебния процес в традиционната педагогика се разбира хуманистично отношение към детето в процеса на учебната му работа. Това обаче е декларативно и пожелателно, без особено полезни последици за децата. Или хуманистична е онази педагогика, която осигурява не само добро отношение, а преди всичко такова развитие на децата, което в максимална степен да съответства на индивидуалните им способности и потребности. Така е в най-развитите страни. Ще дам за пример САЩ. Там децата например от 5 паралелки в училище се групират според математическите им способности на надарени - онези 10%-20% с най-добрите постижения; клас на деца със средни математически способности и деца с по-ниски математически способности. Същото е по езиците, по изкуствата, въобще групирането е по способност в дадена област. Така развитието чрез учебния процес наистина съответства на възможностите им.

- Къде сме ние?

- У нас децата са организирани в сборни групи и класове и учебният процес е ефективен за средно и по-слабо развитите деца, защото нормативните документи на Министерството на образованието, младежта и науката (държавните образователни изисквания и програмите за образователно съдържание по предметите) са ориентирани към средностатистическия ученик и включват минимума, който задължително трябва да бъде постигнат. Затова надарените деца в различните области или трябва да се саморазвиват чрез частни специализирани уроци, или развитието им изостава и се изравнява с това на средния ученик.

- Какво разслоение на децата по способности установи Вашето изследване?

- Наше изследване в детските градини показа, че около 20% от децата показват много по-високи или много по-ниски от средните резултати. В този процент са надарените деца, които чрез методите на многомерната статистика въз основа на множество тестове открихме и поименно определихме от 228 деца. Същото проведохме и при децата с най-слабо развитие. Искам да кажа, че общественият интерес налага промяна в организацията на учебния процес и класовете, а оттам и на подготовката на децата. Разбира се, по-слабите по математика ученици могат да бъдат в клас за надарени по езици, по спорт, по изкуства - там, където са отлични. Просто трябва да бъдат идентифицирани способностите на децата и да им се осигури развитие, съответстващо на възможностите им. Ето това е хуманизация на детското развитие, а не само като формално, добро отношение - което е задължително, но не е достатъчно, за да наречем педагогиката хуманистична.

- В този ред на мисли как разглеждате въпроса за интегрираното обучение на децата с увреждания в училище?

- С интегрирането на децата със специални потребности в групите на детските градини и в училищата се провежда един изключителен акт на милосърдие от цялото общество. Проблемът обаче е, че често не става дума за физически, а за ментални увреди. При физическите увреди на децата е необходима помощ в довеждането, отвеждането и обслужването в училището или детската градина, за което помагат и класът, и малките деца, които са отзивчиви и състрадателни. По друг начин стоят случаите с ментални дефицити. Често посещавам детски градини в Благоевград със студенти от Югозападния университет и в една от групите има две такива деца, за които се прави опит да бъдат интегрирани в групата и в учебния процес. Поради психическото им състояние заниманията, които се наричат “педагогически ситуации”, са съпътствани със страхотни крясъци и пищене, което е неконтролируемо. Естествено учителките се заемат с тези деца и правят всичко възможно да провеждат нормален учебен процес, който системно се прекъсва. И така е всеки ден. Смятам такава интеграция за декларативна, защото психолозите много добре знаят, че тя е невъзможна поради липса на осъзнатост на действията и е в ущърб на останалите 24-25 деца.

- Доскоро се говореше за интеграция на всяка цена. Последните насоки на ЕС обаче са за комбинирана система. Как трябва да се постъпва в случаите, за които споменахте?

- Считам, че е необходима дискусия по въпроса, защото сега се отчита интересът само на децата със специални потребности, но не и интересът на групата и на обществото. В тези групи подготовката на здравите деца с години е затруднена, тъй като вниманието на учителката е постоянно насочено към “интегриращите” се деца. Това е тема за размисъл и изследване. Трудно обаче учител ще сподели мнението си, защото ще бъде “линчуван”. С мен учителките също не споделят, но всяка седмица със студентите ми ставаме свидетели на проблема. Така е в други детски градини. Затова е нужна дискусия. Развиването на индивидуалните качества и способности на бъдещите граждани трябва да придобие решаваща роля, всичко трябва да бъде подчинено на тази идея, което предполага нов тип грижа за неговото развитие и опазване. Това в крайна сметка означава да спрем да разглеждаме човешкия фактор като средство за икономически растеж, а да бъде цел на растежа.