Скромният ми 41 г. труд в образованието бе оценен на 230 лв. пенсия

Катя Кирянова е родена на 29 октомври 1947 година в Петрич. Завършва детска педагогика в ЮЗУ "Неофит Рилски". Омъжва се в Марикостиново, където работи като учителка и директор на детска градина, а последните 10 години преди пенсионирането е директор на училище "Европа" в Петрич. Автор е на 25 книги, от които 15 за деца и 10 за възрастни, и на текстове за над 300 песни. Кирянова е един от създателите на фестивала "Пирин фолк" в град Сандански.

Нейното стихотворение "Нека станем по-добри" по музика на група "Спринт" стана химн на децата в будна кома и бе изпълнен за първи път на 13 февруари т.г. на благотворителния концерт в зала "България" - София в помощ на децата, пострадали при инциденти.

- Г-жо Кирянова, как Вашето стихотворение "Нека станем по-добри" стана химн на децата в будна кома?

- Преди благотворителния концерт на 13 февруари т.г. под надслов "Нека бъдем по-добри" ми позвъниха момчетата от група "Спринт", които бяха направили музиката по моя текст: "Г-жо Кирянова, без да ви питаме, избрахме вашия текст "Нека станем по-добри" да бъде химн на децата в будна кома. Позволявате ли да се пее на концерта"" Отговорих им, че съм съгласна и макар в момента да съм много болна, ще оздравея дотогава и ще отида.

Този текст е публикуван в сборника ми "От сърцето ми родени". Той съдържа 235 текста, по които са направени песни, изпети са на фестивали и са записани и издадени, а след тях, на края, сложих още 10 нови.

Мисля, че момиче от екипа на г-жа Фандъкова е имало стихосбирката ми, показало я е на заместник-кмета Атанасова - една прекрасна дама и много силна жена. Тя е в основата на създаването на този проект за подпомагане възстановяването на децата след будна кома. Много са харесали моето стихотворение и са предложили на момчетата от група "Спринт" да напишат музиката.

Аз бях забравила текста, защото имам около 300 песни. В момента, в който всички певци на сцената запяха, слушам и не вярвам, че това аз съм го писала. Посланието е "Да станем по-добри": "Ако някой те обиди или нарани, ти със поглед благ го погледни, протегни ръце горещи като две горящи свещи, и с усмивка го благослови."

- Имаше ли сериозен отклик благотворителният концерт?

- Концертът бе под патронажа на кмета Йорданка Фандъкова и на зам. кмета Албена Атанасова. Събрани бяха 170 000 лв., които се предоставят за лечение и рехабилитация на петима младежи в будна кома. Проектът е част от програмата "Нека бъдем по-добри" на Столична община, която предвижда изграждане на центрове за лечение и рехабилитация на пострадали при инциденти хора в болниците в Панчарево и гр. Етрополе, които предоставят част от материалната си база. Това беше голямата мечта и на покойната Вера Кочовска.

В концерта участваха безвъзмездно Лили Иванова, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Росица Кирилова и Благовест Аргиров, Любомир Киров, група "Спринт" и много други. Най-вече бях възхитена от Лили Иванова - тя излезе и каза скромно: "Загасете всички камери, слава не ми трябва! Аз дойдох с моя оркестър да си свърша работата." И пя повече от половин час без прекъсване: глътка вода - и нова песен. Залата - на крак: искат още, още, още" Неуморимата Лили - просто на колене пред нея!

Имаше и една група деца с увреден слух - танцова формация; невероятната певица Вера от Русия със съпруга й композитор и пианист Владимир Савин, едно поляче инвалид"

- Говорите с особено вълнение за този концерт.

- Развълнувах се много, защото в залата на първия ред с майка си и баща си беше и събуденото детенце Ники, което след удавяне е било три месеца в будна кома. То вече ходи, учи се да говори, но се развива бавничко, защото поради липса на средства баща му сам прави масажите. Невероятни хора! Ники толкова се зарадва, когато му подарих книжката "Многознайко", а като го попитах иска ли още книги да му пратя, ми отговори: "Да."

Тогава реших аз да стана посланик на тази идея в моя роден град. Сега където ходя, споделям, показвам снимката на Ники и двата номера, на които могат да звънят. Шефовете на нашата администрация веднага позвъниха. Значи хората могат да откликнат. Няма да спра, докато мога. Аз съм такава по душа.

Наскоро направих голям колет на жената с 13-те дечица. Прочетох във вестник, че са пристигнали много дрешки втора употреба. Тя жената е толкова бедна, че се радва на всичко, дрехите са много, но им липсва храна. Уговорих се с една приятелка и купихме варива: ориз, папуда, леща, боб; от големите шоколади - на всички; нови дрешки на бебетата и на по-големките - не ги познавам, но сложих всякакви, да си изберат. И много книги. Когато се чухме с жената дали е получен колетът, тя ми каза, че децата най-много са се радвали на книжките. Това е моето удовлетворение - че се радват на книгата нейните бедни и понякога гладни дечица. Тази майка е героиня. Изпратих книги и за възрастни, в една от тях сложих 20 лв. от моята пенсия. Толкова можах да отделя, защото ми предстои да плащам нова книга.

- Чувствам огорчение в гласа Ви.

- Моят скромен 41-годишен труд - като инспектор и директор на детска градина и на училище "Европа", го оцениха на 230 лева пенсия. Недооценени сме учителите, срамно ми е да кажа, че съм се пенсионирала на 230 лева. Оцелявам, защото издам ли книга, на минералните бани хората си купуват - пускам ги по 2 лв., защото хората идват да се лекуват, не са дошли да купуват книги. Но пък много приятелства завързвам. От цяла България ме знаят, четат моите книги. Споделят с мене много истории.

- Претворявате ли тези истории в разкази?

- Достатъчно ми е да чуя някаква нерадостна човешка съдба, драма и започвам да мисля над нея, тя постоянно ме преследва. Едно осиновено дете ми сподели: "Тръпката я получих, когато отворих вратата - звънеше непозната за мен жена, но аз видях себе си в лицето й, лельо Кате! Цялата се попарих - нещо ми заигра тук, под лъжичката, успях да попитам само: "Кого търсите"" "Теб търся!" И се сринах." Това ми беше достатъчно, за да напиша разказа "Двете майки", в който двете майки се събират в онкологичното. Първото им виждане не е било леко: едната е питала "Къде ми е детето"", а другата, истинската майка се е молела: "Дано не се появи!" Това са 25 години живот в непрекъснати въпроси, мисли, тревоги от двете страни. И в крайна сметка детето решава да остане при тази, която го е изгледала, изучила.

Една жена ми сподели, че някога праотците й са имали хан в балкана. Минал богат турчин с много злато накичен, в кесията му - много жълтици. Дошъл на кон, явно бил търговец. Ханджията и жена му имали три момченца. Затрили турчина, коня пуснали, взели му златото, за да направят къщи на тримата синове. Но била направена магия, докато в оня род се раждат мъже, да мрат на 36 години - на възрастта на убития турчин. И наистина нелепо загиват и трите момчета - кой се удавил, кой блъснат от кола, кой от рак умрял. И сега са в очакване на снахата, на едната снаха да роди - проклятието можело да спре, когато се роди женско. В деня, в който погребват девера й на 38 години, тя се сеща за проклятието. Една баба казва: "Златото им докара това зло!" Значи златото - виждаш, по мене злато няма - не винаги носи щастие и радост. Благороден метал е, но не те прави щастлив. Другите ми разкази също са по някакъв повод.

- Дойдохте в Благоевград за юбилея на Кирил Павлов и представянето на книгата му "Будни нощи".

- Много ценя Кирил Павлов - един мъж, прописал толкова късно, но написал толкова много романи и толкова стойностни разкази - просто заслужава поклон! Боготворя книгата му за нашата Малешевска планина, която ми изпрати. Господи, колко велики хора са живели там, а никой не ги знае! Близнаци разделени от еничарството. Знаем колко беди е донесло на българите - сестричката да му предложат за невеста и да се познаят по два белега. Тръпнех при всеки прочетен ред. Аз също имам малешевски корен - моята баба е от Цапарево, дядо ми е от Никудин. И сякаш отново преоткрих местности, хора. За много от тях бях чувала, че съществуват, но аз не съм ги познавала така, както сега ги опознах. Затова безкрайно му благодаря за тази книга. Шепотът на яворите сега наистина ми звучи даже по-звучно от славеева песен.

Такива хора са живели в нашата Благоевградска област. Благодарение на тях този измъчен, грабен и смачкан народ все още живее, има още оптимизъм и нека да го има. Трудно ни е, наистина ни е трудно да живеем, творците са много изтласкани назад. Аз казвам: хората може да не са яли, но ще им направят магистрали новите управници, дали обаче ще има хора по тези магистрали" Това е тъжното.

- Кирил Павлов събра и претвори преданията от Малешевска планина, но съседните планини също имат богата история.

- Интересни са нашите планини. В Петрич има много преселници от Огражден - почти оголя тази планина, вече има много безлюдни села. Беласица още помни зверствата на византийците, които вадят очи с нажежено желязо. Има какво да се напише - всяка местност говори. "Очевадец" като чуеш, какво си мислиш"! Кървави събития отпреди 1000 години, скоро ще ги отбележим и може би още неща ще се родят за тая годишнина. Абе героичен, но много измъчен е нашият народ. В толкова страдания се ражда истината. Търпеливи сме. Оценявам най-много търпението ни - прекалено е, но все пак те калява.

Аз мисля, че болката е най-силното чувство. Радостта е много кратка, взривна, спонтанна и не оставя следи, но болката е дълбоко чувство. Понякога много трудно преодолимо, затова може би има много белези. От радост белег няма, има само от болка.

- Над какво работите в момента?

- Сега лепим една книга с весели и хумористични селски истории - пак чути, пак подсказани. Искаше ми се да внеса малко повече веселие в забързания ни, задъхан и уморен делник. Някои от тях са много интересни и автентични, на някои самата аз съм била свидетел. Много колоритни са героите ми попове. По едно време Марикостиново стана село с една църква и петима попове и всеки по своему ми беше много интересен. Най-старият поп - вече към 90 отиваше, не пропускаше светско събитие: заставаше на трибуната, с расото, с всичките си одежди, както си му е по канон, стоеше мирно и накрая коментираше. Винаги посещаваше службите, не пропускаше опело, венчавки, кръщене и т.н. Минаваше край нас с бастуна - не като помощно средство, а на рамото, с наметната на него една чантичка с раздавини. Червеният поп също беше много интересен - той обичаше много децата: нямаше дете, което да срещне, да не го хване за брадичката и да му каже: "Айде сега викай "Ааа"! И се чуваше едно трептене, като шопското граовско пеене. Детето радостно, а той винаги бъркаше в дълбокия джоб и му даваше награда бонбонче лукче. Той е много интелигентен, ерудиран, всичките му деца са изучени, висшисти - просто фамилията Граматикови няма да я забравят в Марикостиново. Даже има една песен, която жените там пеят на пролетните празници: "Атанасе, граматиче""

Във "Вампиро" разказвам случката, от които се ражда прякорът Вампиро и така се залепва за човека, че си го носи до края - и да иска, не може да го изтрие.

- Вие сте от основателите на фестивала "Пирин фолк" в Сандански. Ще продължите ли да участвате?

- За 20-годишнината на "Пирин фолк" догодина - тогава и аз ще бъда вече 65-годишна, съм замислила да си чествам юбилея с една много интересна идея. Започнахме фестивала през 1992 г. - Николай Ваклинов ме покани да пиша текстове и мисля, че тогава половината бяха мои и половината негови песни. На втория фестивал, понеже го правиха на няколко кръга, имах 14 песни. И сега като си броя текстовете, мисля, че са към 80 песните ми, написани за "Пирин фолк". Едва ли има някой друг с толкова много текстове. Продължавам да мисля за този фестивал, макар че сега вече не е този, който ние направихме: не е на македонска основа, а всичко - даже балкански привкус му дадоха миналата и по-миналата година, пяха и на английски, и на хърватски, и на гръцки" Някак си се изгуби красотата на истинския "Пирин фолк" - този, който създадохме.

Разбира се, падна нивото малко и затова, че не бяха уважени компаниите "Пайнер" и "Ара", където между другото има и стойностни, надарени, гласовити певици.

По повод годишнината ще направя дружески шаржове на 117 певци. Всъщност вече са 118 с едно момченце футболист - Карамфил Божиков, което пя два пъти на "Пирин фолк" от Марикостиново. Сетих се оня ден, че освен него пропуснах и Никола Тодоров, чиято майка е от Марикостиново. Той пя за Самуиловите войници, сега виждам, че е клипирал песента и се пуска по ТВ "Фолклор".

Направих вече шаржа си за Радостина Паньова. По моя текст "Манастирска чешма" композиторът Александър Попов - съпругът на Румяна Попова, е направил прекрасна песен и тя великолепно я изпя няколко пъти по "Фолклор" ТВ, за което я поздравих. Тя има една много интересна идея - да направи цял диск с песни за манастирите. И аз завчера написах "Калугер си залюбих, мамо". Майката казва: "Щерко, откажи се, време не губи си", а тя отговаря: "Но аз без него не мога, / а той влюбен е във бога". Прекрасно се получи, казах й го по телефона, а тя вика: "Леле, Кате, уникална си - настръхвам!"

Лили Иванова също пя на "Пирин фолк". Затова мисля да започна дружеските шаржове с нея и да завърша с някое младо откритие.

- Писали сте в доста жанрове. Да очакваме ли отново изненада?

- Като ученичка започнах да пиша фейлетони и малки епиграми. Откри ме покойният Федя Яков и публикувах често в приложението "Вяра" на в. "Пиринско дело" и във в. "Стършел". Сега отново се връщам към това ученическо занимание.

Мисля да направя и една детска книга с много гатанки. Гатанката е обичан от децата жанр. Наскоро бях на гости в Перник, почти два часа правих шоу. Мога да пея, да свиря, да рисувам - правих всичко това. Когато започнах гатанките, децата като че ли се пренасяха в друг свят, искаха още и още. Забавляваха се много и мисля да направя една голяма книга с гатанки. Това са ми идеите занапред, може да се роди още нещо.

Много съм щастлива, че проф. Йордан Колев от ЮЗУ "Н. Рилски" ми изпрати проект - по моята първа детска книжка е направил песни за детските градини. Великолепни песни. В детските градини липсват нови и те ще запълнят една празнота.