Новините на югозападна България
Полезно е да прочетете! 20 правила за етикет, които всяка дама трябва да знае Бившият на Гала се къпе в милиони, а водещата издържа Стефан Снимка: ezine.bgСелска кухня! Друсан кебап
   РегистрацияЗабравена парола

С баща ми и негов приятел прекарахме всички материали за градежа на заслона Тевното езеро


20 август 2010 00:20  1 коментар   22348 прочита



40 г. след строежа на един от туристическите обекти в Пирин 67-г. Щ. Перчелиев си спомня


Туристическият заслон Тевно езеро е възлово място в Северен Пирин, защото от тук преминават едни от най-интересните и панорамни маршрути в тази част на планината. Заслонът се намира на 2512 м н.в., разположен е на източния бряг на езерото, което носи същото име. В интернет мрежата пише, че е построен през 1972 година, но един от неговите строители - Щерьо Перчелиев от гр. Ракитово, област Пазарджик, твърди, че това не е истина, защото заслонът е построен в края на октомври 1970 година.

Сега Щерьо е на 67 години и често връща спомените си отпреди 40 години, прибавяйки към тях и носталгията, че от 1976 година не му се е случило да намери път до Пирин планина, за да иде и да види заслона, където като 28-годишен е работил два месеца като коняр с баща си Ташко, пренасяйки с конете всичките строителни материали за обекта.

С Щерьо се запознахме съвсем случайно на хижа "Вихрен" в началото на август тази година. Ето какво още разказа той за читателите на вестник "Струма":

- Бай Щерьо, как от Ракитово е станала връзката на баща ти с Централния съвет на Българския туристически съюз?

- Донякъде случайно, донякъде - не. Баща ми и един негов приятел имаха около 40 яки коня, всеки от които можеше да носи товар от около 100 килограма по силно пресечен терен.

По онова време /края на 60-те и началото на 70-години/ Централният съвет на БТС инвестираше доста пари в строителството на туристически хижи и заслони. И тъй като до повечето от тях нямаше автомобилни пътища, пренасянето на строителните материали ставаше с коне или катъри. Бяхме пренасяли материали за строителството на доста планински хижи и заслони в Стара планина, Рила и Родопите, чиновниците от строителния отдел на ЦС на БТС вече ни познаваха и знаеха и предложиха на баща ми да се ангажира с пренасянето на строителните материали и за заслона Тевно езеро.

- Бяхте ли видели предварително мястото, определено за изграждането му, за да прецените дали конете ще се справят?

- Видяхме го ден преди това. Спомням си, че първите му думи бяха: Щерьо, по-сакато място от това не съм виждал. Ще уморим конете.

- Но въпреки това не е отказал поръчката!

- Не я отказа, защото се спазари с БТС-то да ни плащат по 16 лева на курс. Общо на обекта работехме с 35 коня, от които нашите бяха 20. С тези двайсет коня изкарвахме на ден по 300 -320 лева. Имаш ли си представа какви пари бяха те за онова време, когато заплатите бяха между 160 и 200 лева, а един хляб струваше 15 ст., килото сирене 1.60 лв., бирата - 22 стотинки, кашкавалът - 2.40 лв., месото по 3-3.50 лв., а бензинът по 28 ст. литъра?

Е, близо една трета от тях отиваха за храна на конете, но другата част си беше чиста печалба. За два месеца изкарахме някъде около 11-12 бона.

- Казваш, че реално строителството на заслона е започнало в началото на септември и е завършило посредата на октомври. Чудя се обаче на кой чиновник му е дошла тази идея да започне строителство на 2500 метра надморска височина в Пирин планина, и то в началото на есента.

- Началникът на обекта казваше, че "номерът" бил в това , че на БТС били останали пари и трябвало да ги изразходват до края на годината. Иначе "изгаряли", т.е. трябвало да ги върнат в бюджета. Затова местните големци в Банско успели да се договорят с шефовете на туристическия съюз да "закачат" изграждането на заслона в инвестиционната програма на съюза, пък после да му мислят, кроят и преправят кое как ще стане, ако нещо с времето се закучи съвсем.

- Чисто хазартна история, но явно в случая късметът е бил на тяхна страна.

- И аз така мисля, защото първият сняг падна на 12 октомври - ден преди майсторите да наковат ламаринения покрив на заслона. След два-три дни заваля много яко, но покривът беше сложен и можеше да се работи отвътре. Майсторите вдигнаха наздравицата на 15 октомври - месец и половина след началото на градежа.

- Всъщност това трябва да се счита истинската дата, на която е изграден заслонът.

- Според мене така трябва да бъде.

- Общо колко души участваха в градежа му?

- Не бяха повече от 20-22-ма. Дюлгерите бяха 12 души от Банско, имаха с тях и двама чираци, ние, конярите, бяхме четирима, имаше още 3-4 души товарачи. Всички работехме под командата на техническия ръководител Петър Златев. Беше много оправен човек. При него не минаваха моабети от рода "не може" или "хайде това да го оставим за утре". Всяка вечер ни събираше и казваше какво е свършено и какво има да се върши на другия ден.

- Къде нощувахте?

- Различно. В зависимост от това кой къде го е заварила нощта - на хижа "Демяница", в бараките в местността Главите, малко по на юг от връх Мозговица. Имаше и една барака край заслона, където държахме цимента и инструментите. Там по-често преспиваха керванджиите, които на сутринта трябваше рано-рано да тръгнат за складовата база под хижата. Условията бяха доста мизерни, но след две-три ракии вечерта не оставаше време за коментари. А и от БТС плащаха добри пари и всеки си натискаше парцалите, защото по онова време надница от 20-25 лева дори и първият секретар на БКП в Банско едва ли е виждал.

- В Пирин лятото свършва в края на септември, а вие точно тогава сте започнали градежа на заслона. Как се оправяхте с времето през октомври?

- Допреди да падне първият сняг, проблеми нямаше. После стана доста "нанагорно", защото вечер температурата слизаше под нулата, но работата вече беше почти приключила и не се наложи да мръзнем дълго.

- Разкажи, ако се сещаш, за някоя интересна случка от времето, докато се е строял заслонът.

- Тръгвам една сутрин с конете за пясък от Мозговишка река и виждам, че два от тях липсват. Бре тук, бре там - няма и помен от тях. Помислих си, че някой през нощта ги е откраднал. За един товарен кон като нашите тогава можеше да се вземат между 800 и 1000 лева. Загуба голяма за бизнеса ни. Стигнахме след около час на реката и какво да видя - конете там, чакат. Светна ми пред очите, а вечерта с ортаците опънахме едно много яко пиене по този случай.

- Читателите на вестника, които никога не са ходили на Тевното езеро, посмъртно не могат да си представят как за около месец и половина двайсетина души са успели да завършат заслона, пренасяйки строителните материали на разстояние 12-13 километра.

- И на мене не ми побираше акълът как толкова торби цимент, пясък, греди, дъски, арматурно желязо и ламаринени листове с размери 2 на 1 метър ще могат да се пренесат за по-малко от два месеца на такова разстояние и при денивелация от 600-700 метра, но невъзможното се случи.

- Кой товар ви беше най-труден за пренасяне с конете?

- Дървените ритловици за подпокривната конструкция и арматурното желязо. Ритловиците бяха дълги около 4 метра, а железата цели 6 метра. Добичетата каталясваха по нанагорнището под Мозговишка порта, но за отказване и дума не можеше да става. Както ти казах вече, плащаха добре от БТС, защото знаеха, че друг начин да се доставят материалите на заслона няма.

- Всеки, който е виждал заслона Тевно езеро, със сигурност е забелязал, че там зидовете са само от камък. Как сте ги пренасяли толкова тежки?

- С камъните беше друго. Дялаха ги на място и това помогна много работата да върви по-бързо. Циментът се бъркаше на ръка. Абе, беше страшна хамалогия, но момчетата се справяха. Пясъка докарваха с камиони до поляната под хижа "Демяница", а от там ние го товаряхме в чували или сандъци на конете и след три-четири часа керванът стигаше до заслона. Тъй като по това време се стъмваше рано, ставахме в шест сутринта, за да успеем да направим поне два курса. Какво да ти кажа - интересът клати феса. Баща ми обаче скоро разбра, че така може да уморим добичетата, и още първата седмица тръгна да проучва района на Белемето с надеждата, че може да открие и хубав пясък за градежа. Казваше, че в Мозговишкия циркус няма начин да не се намери кварцов пясък, след като скалите наоколо са именно такива. Оказа се, че е прав. Намери го съвсем наблизо в реката, на около един час път от езерото. Така, вместо по два курса, започнахме да правим на ден по 4 и оставяхме на конете да почиват повече.

- Направили сте добър удар - по хилядарка, кажи-речи, на ден.

- Така беше, защото половината от конете пренасяха само пясък, а другата половина - цимент, греди и всичко, което може да ти мине през акъла като материал за един строеж.

- Не ви ли направиха отбив в надницата заради това, че карате пясъка от по-близко място?

- Абе за техническия ръководител беше важно работата да върви по график и все му беше откъде го караме тоя пясък. За БТС-то важното беше да отчетат, че са построили още един нов обект, а първите хора в Банско имаха интерес да бъдат усвоени парите. Важното беше, че всички бяхме доволни. Такава шестица от "тотото" не се пада всеки ден.

- Слушал съм, че в строителството на заслона е помагал и хеликоптер на тогавашните трудови войски. Вярно ли е?

- Няма такова нещо. Всичко беше пренасяно с 35-те коня. Ако някой твърди обратното, или иска да се прави на много отворен, или някой го е баламосвал на чаша вино в кръчмата.

- Спомняш ли си някой от официалните гости, които присъстваха на откриването на заслона Тевно езеро?

- Аз, както вече ти казах, бях коняр. Пък и не съм се интересувал кой ще го открива и кой ще го закрива този туристически заслон. Като свърши основният градеж, на другия ден вечерта седнахме всички да изпием по една ракия, на по-следващия ни броиха парата, дето беше останала да вземем след аванса, и всеки пое обратно към вкъщи. Кога са го откривали официално - нямам представа. Но трябва да е било някъде през следващата година, защото бая сняг падна през октомври 1970-та горе. За един-два дни натрупа близо половин метър.

- В строителството на колко туристически хижи и заслони си работил с конете?

- Работили сме например по туристическата маркировка на маршрута от нос Емине до връх Ком в Стара планина. С конете носехме боята и храната на маркировчиците. Когато се прокарваше пътят през прохода Петрохан, с нашите коне изкарвахме всичко - храна, инструменти, взривни материали. На каскадите Белмекен беше същото. Няма да забравя и х. "Грънчар" в Рила планина. Тя беше построена по същия начин като заслона Тевно езеро - всичките материали се качиха до езерото с конете. Пътя от местността Нехтеница до хижата го прокараха много по-късно след изграждането на хижата.

- Имали ли сте по-труден за конете обект от заслона край Тевното езеро?

- Опитвам се да си спомня за друг, ама за по-сакато място, както казваше баща ми, не се сещам. Това беше най-трудният. До вечерта конете каталясваха от умора. По две-три кила зърно изяждаха и пак не можеха да се съвземат.

- Знаеш ли, че и до днес всички продукти се качват там с коне?

- Жал ми е за добичетата. Който не е минавал по пътеката от хижа "Демяница" до заслона, само той не знае какво означава да мине по нея кон или муле - хем е стръмно, хем е страшен камънак.

- Каза ми, че за последен път си ходил на заслона Тевно езеро през 1976 година. Беше ли ти интересно?

- Разбира се. Върнах се назад с много добри спомени. На много малко хора се случва да работят на такъв обект и при такива сурови условия.

- Ако Иван Друнков, сегашният арендатор на заслона, те покани да му гостуваш ден-два или седмица, ще приемеш ли поканата?

- Работата не е в приемането, а в това, че краката вече не ме държат и няма да мога да стигна до там. От хижа "Демяница" до заслона си е бая път - някъде около 12-13 километра, и все е нанагорно. Хайде до местността Тиаците, яваш-яваш, все някак ще стигна, но от там нагоре до Мозговишката порта, честно да ти кажа, няма да мога. А много, много ми се иска да седна край езерото и да върна спомените от онова време, когато строяхме заслона.

- За кои от другарите ти, с които сте работили на заслона Тевно езеро, най-често си спомняш след толкова години?

- За братовчед ми Вангел Перчелиев, за чираците, чиито имена вече съм забравил, но с които вечер до късно въртяхме приказка за какво ли не.

- Харесва ли ти Пирин планина? Питам те, защото се срещнахме на хижа "Вихрен".

- Като нея няма втора. Особено красива е алпийската й част.

Но, както ти казах, заради краката напоследък избирам места, докъдето може да се стигне с кола или с лифт - "Вихрен", "Безбог", "Беговица", Муратовото езеро, Бъндеришките езера. Чудесни места за отдих са това.

- Като те гледа човек, никога обаче няма да предположи, че си на 67 години. Коя е "билката", която те подмладява?

- Меракът. Свършил ли е меракът ти, значи и животът ти е свършил.

Още за: Щ. Перчелиев  заслон  туризъм Още от: Отблизо

Добави/гласувай в Свежо   Сподели във Фейсбук Запомни    За печат


1 коментар

21 август 2010 02:38 | Цинцар Капанделов
Оценка:
1
 (
1
 гласа)

Да така е всичко е вярно! Тези хора са власи от Ракитово предполагам с тия имена и с пом инъка, сигурно сме и рода. Добро нещо са сторили за България! Живи и здрави да са!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Кирилизация
<- ползвайте ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ако нямате кирилица

Име



Коментар





Въведете кода от картинката

 



   
Информационна агенция STRUMA.COM - първи в новините на югозападна България. STRUMA.COM е запазена марка и като независима медия няма никаква връзка с други печатни и електронни медии със същото или подобни наименования.