Р. Янков преди старта за Световната купа в Банско: Нямам проблем и с Дивия, и с Дивеча

29 януари 2017 13:51   11127 прочита


Седмица преди старта за Световната купа по сноуборд в Банско, Радослав Янков даде интервю за предаването "Код спорт" по TV+, цитирани от Спортал.бг. Най-добрият ни състезател, който през миналия сезон спечели Големия кристален глобус в паралелния гигантски слалом, говори за успехите си, началото на кариерата и следващите цели .

- Здравей, Радо! Благодарим ти, че успя да ни вмъкнеш в натоварената си програма преди старта за Световната купа по сноуборд в Банско, който ще се проведе от 3-и до 5-и февруари. Кое предпочиташ - да снимаш реклама или да разговаряш с журналисти?

- Може би е малко по-лесно да разговарям с журналисти, ако е до половин час. (смее се)

- Как успяваш да съчетаваш всичко - тренировки, интервюта, снимане на реклами? Почивката влиза ли в този график?

- В интерес на истината, колкото и да не искам да драматизирам, ми е доста натоварено. Нямам много свободно време за себе си, което не е добре от една страна, тъй като искам и да си почина между тренировките и каранията. Но по някакъв начин успявам. Гледам все пак да бъда фокусиран върху тренировките, защото те са най-важното. Всъщност от тях идват резултатите и всички интервюта, реклами и т.н.

- Какво е усещането, когато си в планината?

- Усещането е страхотно. Още повече, че аз съм роден в планината. Около Чепеларе има планини навсякъде. Може да се каже, че от малък съм закърмен с това. Карал съм и ски, а в последствие и сноуборд, когато се записах в отбора по този спорт. Дори през лятото в почивен ден, отивам в планината да се разтоваря - дали с мотора ми или на разходка с приятели.

- Успокоява ли те тази гледка или адреналинът ти се покачва, когато видиш писта "Томба"?

- Покачва ми се адреналинът, като се сетя, че след седмица тук ще има състезание. Бих казал, че е приятно усещане. Пистата не ме притеснява. Успях да покарам на нея. Мисля, че сме готови за състезанието.

- Радо Дивия или Радо Дивеча - кой от тези два прякора предпочиташ и кой е кръстникът ти?

- Нямам проблем и с двата прякора. Отделните хора ме наричат по различен начин. А относно кръстника - случи се много отдавна на едно детско световно първенство, което спечелих. Това ми беше първото излизане в чужбина.

- Става въпрос за Италия.

- Да, беше и първото нощно състезание. Много неща ми бяха за първи път. Бях още малък, 13-годишно дете. Това, което чух от треньора ми в Чепеларе Васил Милчев е, че някой от сръбския отбор го е попитал: "Откъде го извадихте този дивеч, като див кара по снега?" Може би оттам тръгна този прякор. Първоначално беше Дивеч, а в последствие стана Радо Дивия и повечето хора ме знаят така.

- От Чепеларе си и е нормално да се занимаваш със ски. Как започна твоята "зимна приказка"?

- От много малък благодарение на моите родители, за което искам да им благодаря за пореден път. Те бяха ски учители. Както казахте, съм от Чепеларе - място, заобиколено от планини и писти. Започнал съм да карам ски на 3-годишна възраст с родителите си и в последствие те ме преориентираха и ме попитаха дали искам да се запиша в отбора по сноуборд - "Орион" в Чепеларе. Дори тогава, честно казано, не знаех какво е сноуборд. Имам бегли спомени. Започнах с много летни тренировки и физическа подготовка, колкото и да бях малък - на 8 години. Стартирахме с тренировки през лятото, после се качих на сноуборд, започнах със свличане, лека-полека в Чепеларе, Мечи Чал, другите курорти.

- Колко деца бяхте в тази група, когато започна?

- Доста, но деца бяхме аз и още едно момиче, доколкото си спомням. Другите бяха по-големи от мен. Реално аз още се състезавам към този клуб и останах най-малкият и последен от тази генерация. Сега има нови деца. Особено след миналия сезон, се записаха много нови деца, възобновиха се нещата, колелото се завъртя.

- Днес даваш ли си точна преценка с какво сноубордът те спечели пред ските?

- Може би, ако трябва да бъда честен, заради треньора Васил Милчев, който продължава да бъде треньор на този отбор. Може би той ме спечели като човек и самото отношение, когато те обучава, разговаря с теб, дисциплината, защото на тази възраст тя още се гради, освен от родителите, и от треньора, ако детето се занимава със спорт. Той така завърташе нещата, че успя да ме запали допълнително по сноуборда, да ми хареса и да продължа да се занимавам с това.

- Какво правеше през летните месеци, когато беше дете? Как преминаваха ваканциите, които всички ученици очакват с нетърпение?

- Разбира се, имал съм време да си играя с приятели. Не съм бил толкова строго фокусиран върху спорта, както в момента. Спомням си, че имахме дори двуразови тренировки - сутрин в 10:00 часа и следобед в 16:00 часа. Така минаваше лятото. Играли сме си, събирали сме се с деца и сме ходили на тренировка заедно.

- Най-големите трудности, с които се сблъска в началото на кариерата си?

- В един момент се появи проблем с кръста, но той не беше много в началото на кариерата ми, а може би в средата. Това беше нещо като трудност. Костваше ми няколко години, за да се оправя и да избегна това неприятно чувство, докато карам. Тук искам да благодаря на Мартин Еремиев - моят физиотерапевт. Това може би е била най-голямата ми трудност. Винаги си говорим с треньора ми, че след като имам подиум, добри резултати, някак си забравям за всички лоши моменти и трудности назад. Дали това е нормално и така трябва да се случва - може би е по-добре, за да се преминава по-лесно напред, дори когато има и трудности.

- Наясно ли си реално какво е коствало на родителите ти да ти осигурят средства, за да може в началото на кариерата ти да се състезаваш?

- Наясно съм. Имаше фабрика за ски, която произвеждаше сноубордове и сме били обезпечени от това. Помагали са ми много. Кофти е, че понякога забравям да им благодаря, когато говоря, тъй като те са най-важните хора за мен. Освен това, че са ми подали ръка, винаги са с мен - и в моментите, в които побеждавам, и във всички останали, дори когато губя и не съм във форма. Благодарен съм много, че са ме насочили към сноуборда.

- А сега имаш ли някакви проблеми с набавянето на средства?

- Реално, ако трябва да сравняваме какво имат другите отбори, ние няма как да сме наравно с тях. Но не мога и да се оплача - в момента сме обезпечени. Имаме почти всичко, което ни е нужно, за да вървя напред като професионален спортист. Мисля, че се справям.

- На 13 години печелиш световното детско първенство в Италия. Как реагира, когато разбра, че си на най-високото стъпало на почетната стълбичка?

- Зарадвах се много. Спомням си самото последно спускане. Беше срещу един сърбин, който тогава беше много добър и всички знаеха, че той ще победи. Но аз по някакъв начин успях да се преборя с него и когато финиширах двама от треньорите ми, заедно с Васил Милчев, който беше горе на старта, изтичаха и ми казаха, че съм спечелил, тъй като разликите бяха малки. Бях много ентусиазиран и не успях да заспя същата вечер. Просто адреналинът беше на макс.

- С кого се чу първо?

- С родителите ми. Тъй като беше нощно състезание, им звъннах към 1:00 часа. Бяха много радостни.

- Говориш ли често с родителите си? Дават ли ти някакви съвети?

- Говоря често. С времето, след като мина и миналия сезон, си давам сметка, че те са изиграли своята роля по най-добрия начин. Знаете, че има много амбициозни родители, които понякога много се бъркат в нещата, когато си спортист. Те толкова деликатно са действали от началото досега, че в нито един момент не са ми попречили на това, което правя. В последните години, в които вече имам страхотни резултати, ме подкрепят и дори успяват да дойдат на някои от стартовете и това е страхотно. Ако бяха идвали на предишните стартове, когато бях още дете и нямах този опит, може би щеше да ме притесни. Сега това ми дава енергия и сила да карам по-добре, тъй като знам, че са долу. Винаги са ми давали съвети и колкото и да не съм ги слушал понякога, винаги са излизали прави.

- Когато има върхово постижение в спорта, често се говори за саможертва от страна на шампиона. При теб има ли такъв момент? Липсва ли ти нещо от това, което вълнува хората от твоето поколение?
- Мисля, че не съм изпуснал нищо. Тези емоции, които съм усетил, много малко хора могат да ги усетят, особено това, което се случи миналата година след спечелването на Големия кристален глобус. Това нещо не се случва на много хора, защото глобусът е един за годината. Знаете, при скиорите и при нас има един-единствен глобус. Тези емоции, които съм изживял, могат да заместят всичко, което ми е липсвало като забавление и т.н. спрямо моите връстници.

- Как приемат в "белия керван" това, че един българин е носител на Световната купа?
- Нямам представа вътрешно как го приемат. Сигурен съм, че това ще се оцени още повече във времето. Винаги е така с големите резултати. Ако до миналата година някои от тях са се радвали или са ми стискали ръката, сигурен съм, че този сезон това не е така чак в такава степен. Всеки се бори и ме приема като конкурент. Не мисля, че са много радостни, особено австрийците, италианците, швейцарците и германците.
- Какви бяха коментарите за триумфа през миналата година? Спомням си един от тях - носител на Световната купа без страната му да има нито едно трасе.
- Много хора се чудят. Първо, че средствата, които имаме, не са толкова големи, както в другите страни, по-специално в алпийските страни, Русия и САЩ. Условията ги имаме, но пистите са доста по-малко. Специално за мен трасе означава писта, а за Сани Жекова, която се състезава в бордъркроса, трябва съвсем друго съоръжение. На мен ми е нужна просто писта, която да бъде заградена и да тренирам спокойно, тъй като преди няколко дни имах проблеми с неиздържалите туристи, които искат да се мушнат в трасето. Има чужденци, които "умират" да влязат в слалома и да карат по вратите, независимо, че ме виждат, че съм на старта и че е заградена една част от трасето. Минават и без никакъв проблем си карат, дори преди да съм започнал.

- Сега за какво мечтаеш? Към какво се стремиш?
- Желая и бих искал да съм здрав. Това е най-важното за мен занапред. Стремя се към още по-добри резултати от гледна точка на отделните кръгове от Световната купа, добро класиране на световното първенство, което е тази година. Догодина имаме олимпийски игри. Това са ми важните състезания. Все още нямам призово класиране на световно и на Олимпиада, тъй като всичко се случи много бързо. Ако миналата година имах две победи за Световната купа, предишната година едва влизах в топ 20. Стремя се към по-предни класирания на големите форуми.

- Някои казват, че си от последните "бели лястовици" в българския спорт. Мислиш ли, че наистина е така?
- Не бих казал, дори обратното. Мисля, че след миналогодишния успех, доста деца се запалиха. Мога да твърдя за моя край. Около десетина нови деца в момента тренират в отбора по сноуборд. Много са ентусиазирани и запалени по този спорт. Мисля, че има голяма дупка между мен и другите, които са на начално ниво, но с времето това ще се промени.
- Същият проблем е и при Сани.
- Точно така. Има голяма дупка между нея и следващите.
- Имал ли си предложения да се състезаваш за друга държава и как гледаш на този въпрос?

-Никой не ми е предлагал такова нещо. Не е хубаво човек да се зарича, но не бих казал, че бих приел такова предложение. Харесвам страната си. Средствата не са толкова, колкото в един австрийски отбор, но се справяме.
- В Банско от 3-и до 5-и февруари предстои голяма "бяла фиеста". Притеснява ли те изявата пред родна публика?

- Не ме притеснява. Определено ще има напрежение на старта, тъй като знаеш, че ще има толкова много българи. Това от друга страна дава и сила, която усещам, когато сме в другите страни. Примерно в Италия, когато италианците викат за техните състезатели. Може би това помага и се надявам и на мен да ми помогне.
- С Александра Жекова сте избрали един и същи спорт, близки приятели сте, участвате в реклами заедно. Какво цениш най-много от това приятелство?
- Със Сани тренираме от много години заедно. Не бих казал по цяла година, но няколко лета сме били заедно на Белмекен. Учил съм се от нея за много неща. Много обичам да си говоря с добри спортисти, когато имам възможност и да взимам съвети от тях. Давала ми е съвети, тъй като когато си на върха всичко е съвсем различно. Когато говориш с такива хора, получаваш някаква подготовка. Благодаря ѝ, че се е отзовавала на моите въпроси.

- А кои български спортисти са били твои кумири, когато си бил дете?
- Малка ни е държавата, но имаме доста спортисти. Много е важно всички българи да подкрепяме спортистите не само при техните победи, но и при загубите. Важно е за нас, спортистите, когато имаме лош резултат и слабо класиране, хората да не ни упрекват, а да ни подкрепят, въпреки ситуацията. Сещам се за Йордан Йовчев като силен български спортист. Духът, излъчването, което има той, ми харесва. Много е преживял в спортната си кариера. Участва на шест олимпийски игри. Достоен българин.
- Знаеш ли, че в социалните мрежи коментират, че имаш визуална прилика с Григор Димитров?
- Да, чувал съм това нещо.

- Как гледаш на това?
- Нормално. Знам, че е същата височина като мен, същото телосложение, може би същите мерки.
- Кое те натоварва най-много и ако можеш би го избегнал?

- Когато свърши миналият сезон, си мислех, че ще се отдам на малко почивка, че ще бъда радостен и щастлив. Реално се случи точно обратното. Може би отделих прекалено много време на разговори с журналисти и т.н. Знам, че това върви ръка за ръка с успехите и е част от играта. Може би това ме натовари, но с течение на времето през лятото тренирах, имах много време да остана сам и понякога това ме зарежда. Сега гледам по друг начин на тези неща.

Р. Андонов


Още за: Р. Янков   сноуборд   Банско   Още от: Отблизо

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар