Отблизо с един млад, благоевградски талант! Ръководителят на фолклорен клуб "Жива вода" Б. Мутафчийски: Всеки може да стане президент, но да се занимаваш с това изкуство трябва да си посочен от Господ

09 март 2016 18:19   1 коментар   31987 прочита


Борислав Мутафчийски е роден през ноември 1990 г. До седми клас учи в 7 СОУ „Кузман Шапкарев“- Благоевград, след което е приет със специалност „Български народни танци“ в единственото училище за професионална танцова подготовка на Балканите - Национално училище за танцово изкуство (НУТИ) в град София. Веднага след завършването си в НУТИ през 2009 г. става част от колектива на световно известния ансамбъл „Пирин“ по покана на тогавашният главен хореограф Тодор Бекирски.

Година по-късно през 2010 г. основава и до днес ръководи Фолклорен клуб за народни хора и танци „Жива Вода“- Благоевград. През 2015 завършва висшето си образование със специалност Етнология в ЮЗУ „Неофит Рилски“, като защитава дипломна работа на тема „Фолклорен танц и национална култура. От Февруари 2016 г. става част от ръководството на един от най-известните и емблематични за страната ни детски танцови състави ДЮФА „Пиринска китка“.

Как се справяте с толкова много неща?

Ами и аз не знам! Надявам се да се справям добре. За сега успявам физически да смогна, надявам се да съм здрав за да продължавам да го правя, защото това е моята работа, огромна отговорност и още по огромно удоволствие.

Да разбирам, че си обичате работата?

О да! Да работиш в сферата на танца не е обикновена работа. И до днес помня думите на първият ми хореограф в ансамбъл „Пирин“- Т. Бекирски: „Всеки може да стане президент, но да се занимаваш с това изкуство трябва да си посочен от Господ“. Няма значение дали като танцьор, изпълнител на сцената или ръководител на танцов състав. Светът на танца е магически. Вероятно по някакъв начин променя и хората, попаднали в него. Танцът за мен е живот! Нашето изкуство е свързано с хора, с идеи, с неща, които се случват и трябва да ги пресъздадем на сцената. Идеята трябва да стане реалност. Трябва да разкажеш историята си, но да е разбираемо. Колкото по-разбираемо е, толкова повече си успял. Да обичаш танца означава да обичаш живота…

Как решихте да създадете клуб „Жива Вода“?

Доста трудно. Аз вече бях постъпил в ансамбъл Пирин и исках да играя, а не да уча хората да играят. Но в един ноемврийски ден при мен дойде Цветанка Попова- учител по музика от 7 СОУ, тя ми беше и класен ръководител, спомена ми за идеята да се съберат нейни колеги учители и аз да ги науча на най-популярните хора които се играят в България. И от 19 ноември до ден днешен не сме спирали… Вече повече от 5 години танцуваме като от тогава до сега през клуба са преминали над 200 човека.

Към днешна дата броят им е около 70. Клубната форма на танцуване намира място в обществената среда в резултат от среща на различни фактори. Основни, разбира се, икономическите и социалните, но не по-малко важни са и повишената чувствителност към българското и наличието на активни инициатори. Инициаторите и „нагласите“ създадоха „физическите“ условия- не задължително зали за танци, но места достатъчно равни и широки, високи и дълбоки, каквито при добро желание могат да се намерят във всяка обществена сграда.

Клубът е място, където добре дошъл е всеки, който желае да танцува (да играе хоро) : играе се заради радостта от танцуването, участва се заради удоволствието от общуването. Играенето (по себе си самодостатъчно) и социалният аспект тук вървят ръка за ръка. С добрата атмосфера и „хубавата“ българска музика паралелно вървят физическото натоварване и психическото разтоварване и мнозина определят танцовата ни група като своят „втори дом“. Ето и днес на празника ние сме заедно тук, като едно семейство.

Защо хората идват на танци? Мислите ли, че българското хоро изчезва, за сметка на по-популярни танци?

Не, точно обратното е. В последните години все по-голям става интересът към българските народни танци. Българинът може да приеме всичко, да опита всичко, но от корените си не може да избяга. Народните танци са страшно трудни, изискващи голяма интелигентност, на първо място, за да ги разбереш, за да се справиш с неравноделните тактове и бързината, с която трябва да бъдат изтанцувани. Не подценявам другите стилове, но народният танц е предизвикателство. Българинът, ходейки по улиците, танцува чрез походката си. От друга страна, няма празник без фолклорен танц.

Живее ли се от танца?

Ако си се посветил на това, което правиш, със сигурност да. Честно казано, аз съм безкрайно горд, че това, което съм учил и умея, ми дава сили и ми дава и хляб. Много е трудно, защото си в контакт с толкова и различни хора, всеки със своя манталитет, култура, характер. И ако ги убедиш в това, което правиш, и да се следват общите цели, наистина може, успява се. Хубаво е, че има все повече колеги, които чрез посвещението си, чрез отдадеността на танца успяват.

Гери Николова

 


Още за: талант   Б. Мутафчийски   тема   Още от: Отблизо

Принтирай статия
1 коментар
10 Март 2016 15:20 | Смокчо Духчев
Оценка:
0
 (
2
 гласа)

Оти не си свали очилата бре на снимката...?! Кво се павиш на чалга звездЪ..?!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар