Не е вярна приказката, че музикант къща не храни, свирил съм в много държави из Европа, най-много бакшиши дават в Албания, универсалният език по света е ромският

18 август 2009 00:20   25799 прочита
Сергей Сюлеймезов
Сергей Сюлеймезов


Сергей Сюлеймезов

Интервю с бузукарят от Благоевград Сергей Сюлеймезов

- Сергей, кой те е учил да свириш?
- Учих се от един много известен музикант, мой вуйчо - Осман Демов, най-добрият тамбурджия. Той много години беше в ансамбъл “Пирин”. Започнах с мандолина и ходех у тях да ме учи.
- Има ли други музиканти в семейството ти?
- Всички сме музиканти. Баща ми, Бог да го прости, беше тъпанджия, брат ми свири на бузуки, синовете ми Калин и Мартин, на брат ми синът Серго - всички сме бузукари. Като гледам, и внуците ще станат музиканти.
- Казват, че музикант къща не храни, вярно ли е? Как се оправяш ти?
- Не е вярна тая приказка. Аз свиря от дете, почнах в ДНА, там вуйчо ми беше ръководител на ансамбъл. Свирил съм навремето в механата на ресторант “Волга”, бях 13-годишен. На 14 години ме взеха към бюро “Естрада”, тогава имах диплома за III категория музикант.
- Не си ли ходил на училище?
- Имам основно образование и после започнах да се занимавам само с музика, не съм учил в музикално училище, но всичко - ноти, солфеж, знам от вуйчо си Осман Демов.
- Как се оправяш с парите през тези 40 години?
- Докато съществуваше бюро “Естрада”, всичко беше регламентирано - работата ти работа, платен отпуск, осигуровки. Работил съм 6 г. в профсъюзния ансамбъл в Благоевград, после сякаш “бомба падна”, за музикантите стана много трудно, защото всеки сам трябваше да си търси работа, да се пазариш с газдата - така им казваме ние на собствениците на заведения, но и на това свикнахме. Но добрият музикант, ако не го мързи, без работа няма да остане. Аз имам I категория, защитил съм я преди години пред комисия от професори музиканти. Бяха много сериозни държавни изпити. Сега документът събира някъде прах вкъщи. Свиря по сватби, в заведения, викат ме за концерти. Последно в Благоевград бях в ресторант “Кристо” на Христо Ковачки.
- За първи път ли излизаш в чужбина да свириш?
- О, не. И преди съм свирил в Гърция, две лета бях на Халкидики, 3 месеца в Испания, в Албания вече 4 години поред ходя. Свиря в Тирана в една гръцка таверна, в която се търси българска музика.
- По-трудно ли се намира работа в България, или е по-слабо платена?
- Хем по-трудно се намира работа, хем знаете надниците колко са ниски.
- Не знам, колко изкарва музикант като теб в България?
- Зависи къде свири. Надницата е 15-20 лв. най-много. Срамно малко, през последните 10-15 г. не се цени живата музика както преди, предпочитат да си вземат диджей, а разликата е огромна. Живата музика - оркестър или инструменталист и певец, с нищо не може да се замести, защото създава съвсем друго настроение у клиентите.

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар