Избягах преди 41 години от Симитли, в България ми омръзна от портретите на Маркс и Енгелс, исках да рисувам стари къщи

- Джорж, защо чака толкова много десетилетия, преди да покажеш работите си в България?
- Дълга история, но като цяло е заради Съюза на българските художници. Оказа се, че след като не съм член на СБХ, не мога да правя изложби в България. Пълен абсурд! Иначе няколко пъти питах какви са възможностите - и на “Шипка” 6 в София, и в благоевградската галерия “Македония”, която иначе е като обор и няма никакво осветление, но най-после разбрах, че не, не става. В “Македония” например ме посрещна една жена и на въпроса ми мога ли да изложа тук скулптури първо ме попита член ли съм на СБХ. Отговорих “не” и веднага бях уверен, че в такъв случай това с изложбата било мно-о-ого трудно. Трябвало да подам молба, после да чакам 6 до 8 месеца разрешение, а през това време задължително трябвало да прочета устава. Помолих я да ми го даде този устав, отговорът беше категоричен:
“НЕ, НЕ СТАВА, УСТАВЪТ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛИЗА ОТ ГАЛЕРИЯТА!”
Пак го ударих на молба - този път да ми даде копие. Жената пак ме отряза - нямали практика да го снимат. Ако обаче съм желаел, можел съм да дойда в галерията да го чета. Споменах, че съм член на Съюза на скулптурите в Сидни, ама това не я впечатли никак. Същото бе и на “Шипка” 6. Посочиха ми някакъв човек, който бил един от директорите на галерията, и първият му въпрос беше същият - член ли съм на Съюза на художниците. Отговорих му, че преди 40 години затова напуснах България - защото и тогава не бях член на този съюз, а и не исках да бъда. Не мисля, че ме разбра.  Съюзът, та съюзът - толкова старовремско ми звучи, толкова ретроградно и консервативно. Не са ли чули тези хора, че живеем в ХХI век, за какви устави ми говорят... Когато отидеш на друго място по света, техният въпрос не е членуваш ли някъде и колко пъти си чел някакъв устав, а къде си правил изложби.
 - Как напусна България през 1968 г., едва ли е било по легален начин през ония години?
- Не беше. Взех си виза за Югославия. Използвах за повод изложбата на Пикасо в Белград - казах, че много искам да я видя. Така и не можах да стигна до нея, защото всъщност ме интересуваха границата и Италия. В Рим останах 6 месеца в емигрантски лагер.  Когато свърши престоят, ме попитаха къде искам да отида и ми предложиха няколко страни. Отговорих:
ИСКАМ В АВСТРАЛИЯ, ЗАЩОТО Е НАЙ-ДАЛЕЧЕ
ОТ БЪЛГАРИЯ.
- Защо, с какво точно те отблъсна страната ни тогава?
- Бях завършил Техникума по художествени изкуства в София, после работех в Киноцентъра и там ме караха да рисувам портретите на Георги Димитров, Маркс и Енгелс. Наизуст ги бях научил, насън можех да ги направя. А на мен просто ми се рисуваха стари къщи.
- Как те прие Австралия?
- Невероятно радушно. Когато аз влязох в страната, през последните 15-20 години там не бяха приемали емигранти от България заради стар инцидент - навремето българите искали да правят губерния в Австралия и на цялата ни нация австралийците гледаха много подозрително. Тогава ми казваха, че шансът да остана в тази страна е 1 на 1 милион. Явно бях късметлия. Подписах договор, че най-малко 2 години ще пребивавам в Австралия, но те пък станаха 40 годините - там климатът те прави австралиец.
- И директно започна с рисуването?
- О, не, първите 5 години работех какво ли не, но и рисувах, разбира се.
СРЕЩУ КАРТИНКА НА 2 ДИВИ КОНЯ ЕДИН
АВСТРАЛИЕЦ МЕ ОБЛЕЧЕ, ОБУ, КУПИ МИ ХРАНА И БОИ.
Така започнах. Ценното беше, че тази страна ми даде възможност да се развивам.
- Що за човек е Джордж в Австралия?
- Живеем в една хубава къща. Тя е в парцел от 4 дка, където има голям паркинг. Австралийците искат всичко да им е удобно и когато дойдат в галерията ми, да са спокойно паркирали и да не се притесняват за нищо. От паркинга се влиза в галерията, оттам - в модното ателие на съпругата ми, което е доста популярно. Замислили сме го тактически, защото австралийките са жени, без чието “да” нищо не влиза в къщата. Те са тези, които преценяват дали да купят картина или скулптура. За да стигнат до модното ателие, трябва да минат през галерията и ето така стават част от откупките. Правя много изложби.
АЗ СЪМ АВТОРЪТ НА МЕСТНИЯ “ОСКАР” ЗА НАЙ-ДОБРЕ
ПРЕДСТАВИЛИЯ СЕ В ОБЛАСТТА НА ТУРИЗМА.