Имам технология за отглеждането на овце по устието на р. Струма

Д-р Искрен Азманов е роден през 1948 година в Благоевград, завършва гимназия, след което следва в Агрономическия институт в София. На 24 години д-р Азманов изминава разстоянието Атина-Благоевград пеш, като спира в Атон, където изучава манастирите. В периода 1977-1979 година Искрен Азманов е директор на Младежкия дом в родния град. До 1983 година изследователят обикаля Румъния, Узбекистан, Украйна, Грузия, Австрия, Чехословакия и други бивши соцдържави. През 1990 година заминава в САЩ, където живее до 2005 година и става член на Американската асоциация на агрономите, член е на групата на изследователите “Носители на нови идеи”.

Благоевградчанинът д-р Искрен Азманов, който повече от 20 години живее и работи в Америка, измисли нова технологична схема за възраждането на животновъдството и селското стопанство по устието на река Струма. Ето как д-р Азманов обяснява своята технология:

Хиляда овце се нуждаят от 3000 кв.м тревна площ за един ден. Такава площ се намира в един парцел, дълъг 200 м и широк 15 метра. Подреждайки 32 такива парцела един до друг, се оформя блок със страни 200 м на 500 м. За да се изхранят последователно 1000-те овце, трябват 32 парцела, защото според Азманов в месеца има 30-31 дни. Животните се пускат на паша в парцел №1, на следващия ден се прехвърлят в парцел №2. Така в началото на следващия месец овцете започват отново от пасище №1. Необходимото условие, за да действа схемата на 100%, е, че тези блокове трябва да са при поливни условия.

Д-р Азманов предупреждава, че парцелът, в който ще пасе стадото, трябва ден по-рано да не се полива, за да е сухо и приятно за паша. За да съкратят разходи за работна ръка, стопаните трябва да оградят всеки парцел с мрежа не само за да не се изгубят животните им, но и да не бъдат нападани от хищници.

Лактиращите животни ще се доят вечер от 30 доячи, на всеки се падат по 33 овце, работата е за около 2-3 часа. 32-ият парцел е необходим, според технологията на д-р Азманов, за да домуват 50-те коча, които живеят отделно, докато настъпи случайният период.

Тревата не се нуждае от допълнително наторяване, тъй като 1000-та овце обхождат 1/5 от квадратен километър. На следващата година всички мрежи се изместват, на опразнения сектор, който е богато наторен след изораване, се прави предимно доматено насаждение, като на кв.м се засажда едно едроплодно доматено растение, което дава над 30 доматени плода, колкото човешки юмрук. На площ от 100 дка могат да се засеят 400 000 растения. При добро наторяване и при добро слънце, каквото не липсва в Югозападна България, могат да се родят 8 млн. отделни плода. Тъй като ще се получат и нестандартни домати, те могат да се използват в производството на консерви. За да не се използват колове за изправяне на доматеното растение, д-р Азманов предлага те да се заместят от висящо въже, спускащо се от голяма въжена система, поддържана от стълбове, които са по границите на стените от мрежи, разделящи 32-та блока.

На втората година може да се заведе ново женско стадо, тъй като от 1000 майки може да се родят не повече от 1100 агнета, като от тях 500 са мъжки и 500 са женски. Така половината площ ще се използва за пасище, а другата половина за производството на домати или друга, по избор, култура - патладжан, чушки или бостан.

Стигаме и до добива на мляко. На едно издояване една овца дава максимум 2 литра мляко. Лактационният период е 100 дни. Два месеца са предвидени за отглеждане на малките агнета, а останалите дни за продажба, като 1000 овце за ден дават около 2 т мляко.

Добивът на вълна също не е малък. В идеалните условия, развити в теорията на Азманов, 1000 възрастни овце дават 5 т вълна. Реконструирайки стадото, от старите овце се получават 1000 кожи.

Трудът в разработения технологичен вариант е по- привлекателен и така се дава възможност за получаване на значителна продукция и по-голяма и бърза финансова възвращаемост. Доколко обаче тази технология е приложима в българските стопански и икономически условия, оставяме да преценят родните животновъди.