Фотографията е на доизживяване, колегите го удариха на печалбарство, “друсат” абитуриентите

11 май 2012 00:03   4 коментара   9790 прочита


Интервю с един от най-популярните майстори на обектива в Кюстендил Илияна Анакиева

Илияна Анакиева е от първите в Кюстендил, захванала се с фотография след демократичните промени.

Тя е и от първите, поискала намаляване на патентния данък във връзка с икономическата криза.

- Илияна, ти беше една от малкото, които поискаха да им бъде намален патентният данък, защо?

- Да, поисках от община Кюстендил да ми бъде намален патентният данък, тъй като смятам, че за нашия град и за нашите условия той е непосилен за упражняващите професията фотограф. Получих отговор от общината, че според тях аргументите ми трябва да бъдат обсъдени, но не тази година, а догодина. От кметството ми изпратиха и сравнителна таблица, за да видя какво е положението в другите градове. Като я разгледах обаче, какво се получава: Кюстендил - 800 лв., във Варна - 1000 лв., в Благоевград - 900 лв., в Монтана - 300 лв. Според мен в една Монтана, където хората са горе-долу колкото в Кюстендил, патентният данък за този вид услуги е 300 лв., което е нормална сума, а при нас 800 лв.

Истината е, че работата на фотографите страшно намаля. Няма какво да се лъжем, взеха ни паспортните снимки, всичко е цифровизирано, хората нямат пари и предпочитат да се снимат сами, отколкото да дойдат във фотостудиото. Преди, ако си позволяваха да снимат сватбите си от до - с фото и видео, сега предпочитат да си направят видео, а фотографиите са само в Обреден дом. Там са не повече от 50-60 кадъра. Ако преди от една сватба се изкарваше някаква прилична сума, сега нещата са много зле. Да не говорим, че миналата година до това време съм имала поне 6-7 сватби, сега нямам нито една от началото на годината.

- Защо?

- Много просто, защото няма сватби. Или просто хората не правят големи тържества. Преди няколко дни слушах, че от Обреден дом - Кюстендил отчитат увеличение на броя на сватбите. Може би е така, но там регистрират и всички церемонии и тези, при които младоженците с кумовете просто подписват. А ние снимаме естествено само официалните сватбени тържества. Според мен заради кризата именно те намаляват. Това е от една страна. От другата страна е конкуренцията. Всеки си вика, два лева да са, ама при мен да са, и подбива цените. Лошото е, че ние нямаме фиксирани цени. Влиза клиентът и всеки опипва почвата и предлага. Да не говорим за тези колеги, които въобще нямат фирми.

- Има ли много такива, които работят "на черно"?

- Е, не искам от мен да излиза, но са достатъчно, че да ни бъркат.

- Колко струва заснемането на една сватба и защо сега се предпочита видео, а не снимки?

- Не знам защо. Не казвам, че не се правят никакви снимки, снимат се в Обредния дом, но там е само най-важното от ритуала и снимките с гостите. А останалата част от тържеството - танците и хората, наздравиците и веселието, предпочитат да са на видео. Донякъде и аз ги разбирам хората, видеото си е жива картина, пускат си след това диска и се гледат, смеят се, припомнят си. Докато снимката е нещо, което остава. Всеки знае, че тя е по-голямото изкуство, видеото е пускаш камерата и тя си снима сама. Докато при снимката трябва да хванеш мига.

За да се направи до крайния продукт една снимка, хартиеният продукт, който държиш в ръка, инвестицията е много голяма. Като се започне за фотоапарат, светкавица, след това компютър, на който да се обработят тези снимки, много познания за това как се правят нещата и след това идва копирната техника, на която трябва да изкопираш снимката. С тази техника всички работим, ама в нея не всички слагаме едно и също като консумативи. И от това е и различното качество на снимките.

- Да, може би в това Ваше мислене има логика, но сега, във времето на криза, хората предпочитат нещата да са им по джоба, не е ли така?

- Да, ама повечето пъти евтиното излиза по-скъпо. Пък и се жениш един път. Не е ли така?

Честно казано, подбиването на нашия труд започна от компютъризацията на живота ни, а и от това, че много книжарници също се занимават с такива неща. Стига да има компютър и някаква печатаща техника, и всеки започва "да работи". При нас нещата са по-скъпи, защото се работи на специална фотохартия. При мен обаче са идвали клиенти, направили си някакъв колаж, и казват мен не ме интересува на какво е, важното е да го виждам. Този клиент, вместо да отиде във фотостудио, отива на един обикновен ксерокс, защото там цената е в пъти по-ниска. Но там и при нас техниката е съвсем различна, а от там и материалите, и качеството също са различни.

А и с цифровизацията всеки стана фотограф. Сега всеки телефон има камера и всеки щрака. Оттам нашите услуги са на доизживяване и ние, професионалните фотографи, се борим да останем, но няма начин да оцелеем всички.

- Колко ателиета има в момента в града?

- Ами доста сме, освен моето ателие има поне още шест ателиета. Доколкото имам имформация обаче, само аз и Емил, до Обредния дом, сме на патент, единият колега е по ДДС, а останалите как плащат - не съм наясно. Има вариант и да сe регистрират като ксерокс услуги и там се плаща някаква такса на машината, а не патентен данък, въпреки че извършваме едни и същи услуги.

Аз имам неплатен патент частично за 2010 година, за 2011 г. целият ми данък не е платен, а той е 800 лв., и вече 2012 година стана средата, което означава, че имам да плащам на общината почти 2000 лв. Вместо да си платя част от задълженията, законът ме задължи да си купя нов касов апарат. Непрекъсното излизат такива скрити разходи, които те дърпат назад, вместо да вървиш напред.

- Защо не тръгнеш по другата линия, да се пререгистрираш като търговски обект?

- Значи законът преди ни задължаваше да обявим и двете дейности - фотография и свързаната с нея търговия на фотоматериали, и плащахме сборно една втора от сумата, тъй като нямам нает персонал и работя сама. Сега изисква да платя по-високия патент от двете дейности, които упражнявам. Фактически, ако декларирам само търговска дейност, ще съм в нарушение на закона и няма да мога да упражнявам основната си дейност и професия, която е фотографията. Разговаряла съм с колеги, които плащат патент за търговска дейност, там в един магазин за козметика например цената е 12 лв. на кв. метър годишно, което е значително по-изгодно от финансова гледна точка, но мен не ме удовлетворява професионално. Как да го направя и да се крия ли, когато ходя да снимам сватби?

- Другите как го правят, тези, които са регистрирани като ксерокс услуги например, как снимат сватби?

- Не знам, аз не отговарям за тях, а за себе си. Рискуват.

- А по ДДС как стои въпросът?

- Съветът на счетоводителите е да си запазя варианта патент. Но според мен този патент от 800 лв. е много. Лошото е, че трябва да започна целия този път отново, не съм знаела, че мога да поискам промяна на патента не само за 2012, но и за 2013 година. Така щях да си спестя цялата бюрокрация.

Не смятам, че общината ще загуби кой знае колко, ако промени патента ни. Но ако тръгнат да проверяват кой работи или как си плаща задълженията към общината и държавата, бая неща ще излязат. Но никой не тръгва да проверява. Аз всяка година си подавам декларация и от общината данъчни служители идват да ми проверят дейността. Много от колегите ми обясняват, че не могат да ги хванат, ако вършат нещо извън декларираното в патента. Според мен не е така. Обредният дом в Кюстендил е структура на общината. Длъжностното лице, което работи по време на сключването на граждански бракове, може да предостави информация кой снима и кой не снима сватби. Това е най-лесният начин да се хванат работещите "на черно", защото през тях минават всички, които снимат професионално срещу заплащане сватби и други ритуали.

Ще си навлека доста неприятности - знам, но знам, че има колеги, които работят доста по-рядко в Обредния дом, но това не значи, че не работят за пари. Сега е особено актуално заснемането на абитуриентските балове. Офертите се разнасят на децата в училищата. Чувам за оферти от 75 лева на всеки завършващ за фото- и видеозаснемане. Много от тези хора въобще нямат фирми. И се учудвам как тези хора не се притесняват, обикалят училищата в града, никой ли не ги проверява, защото тези неща стават в самото училище, те представят офертите си в училището на директора и ръководството.

За миналата година е имало случай първоначално казана една цена, след това започнали да говорят за доста по-голяма, децата се наложило да доплащат. Има случаи, доколкото знам, абитуриенти, които септември месец още не си бяха получили албумите.

За Нова година в детските градини е абсолютно същото. Отивам в детската градина и предлагам направата на календари, но става така, че който даде най-голяма комисиона за детската градина, той работи там. За какво говорим? И ми казват: много ти е скъп продуктът. Ами скъп е, госпожо директор, аз като сложа и твоята отстъпка, така излиза. Оказва се, че понякога директорката печели от комисионата повече, отколкото аз за труда си. Това си е масова практика в детските градини - да си остава комисиона.

- Ама за директорката лично или за детското заведение?

- Те казват, че парите са за детската градина, но документ за тази работа някой на някого да дава, да се отчитат някъде тези пари? Още повече че парите за календарите се събират от родителите на децата.

От моята работа мога да кажа следното - за мен от всеки албум остават 35 лв., тридесет лева плащам на хората, които изпринтват на специална фотохартия и подвързват албума, а в останалите пет лева е моята печалба - и за работата, и за дизайна, за ходенето и другите разправии около подготовката на албума.

За парите за видеозаснемането да не говорим. От това, което чувам, около 25 лв. струва дискът на всяко дете. И то при големи класове - от 25-30 деца. Всеки може да си направи сметката колко работа има видеооператорът, за да го заснеме - между три и пет часа. За една сватба това нещо /видеозаснемане/ струва 200-250 лв., според мен това е нормална цена. Защото като го вземат за една вечерна сватба в 13-14 часа колегата, сватбата ще приключи в 1-2 часа през нощта. 250 лв. е много прилична цена. Защото си е хамалогия, тичане по кумове, гости, роднини, младоженци, в тази сума влиза и монтажът, и всичко, за да излезе краен продукт. А от абитуриентската представете си каква печалба правят някои от "колегите".


Още за: Ил. Анакиева   данък   условия   Още от: Отблизо

Принтирай статия
4 коментара
11 Май 2012 07:26 | hoho
Оценка:
-1
 (
9
 гласа)

ТАя лелка, що ми се струува, че за втори път я пишете.
Иначе от далеч си личи колко проста е. Тая и пари да ми дават няма да дам да ми снима на сватбата. Толкова бисери.... и толкова неуважение към фотографията.....


11 Май 2012 11:01 | Соц.
Оценка:
2
 (
6
 гласа)

Фотографията е занаят за ителигентни хора и дори е изкуство, и зо това не е за простовати хора като тебе!


12 Май 2012 08:28 | ф.х. Т.Я.
Оценка:
-1
 (
3
 гласа)

Фотографията е за мнозина хоби, а за други занаят/средство за препитание/, но не е Изкуство ! Само Фотоизкуството е Изкуство ! Това не се определя от практикуващите Фотография, а от Съвременниците на практикуващите я. Историята ще покаже.


04 Юли 2013 22:43 | К.Никифоров
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Клиента отива там, където намира качество и където му харесва.
Абитуриентските албуми ако иска лелката може да ги прави и за 0, 10лв. печалба и после пак да вие по вестниците, че няма пари да си плати патента. Истината е, че никой не иска да си прави при нея албумите, защото предлага смешни работи.
Госпожата по цял ден коментира делата на другите, вместо да се научи да работи и да привлече клиенти с качество а не с интриги.
Снима сватбата на братовчедка ми - срамна работа, това нейното не е фотография а пародия, която всеки с телефон може да направи.




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар