Емил Велинов: Ремонтираме Рилския и Бачковския манастир с 450 хил. лева

04 февруари 2016 15:10   9170 прочита
Снимка: Александър Петров
Снимка: Александър Петров


Снимка: Александър Петров

Българинът не дава пари за гола поляна, дори да е за малък параклис. Предстои изграждането на български храм и в ЮАР.

Визитка:

Емил Велинов е роден в Благоевград на 24 май 1950 г.

Завършил е магистратура по икономика и културно-историческо наследство

Бакалавър е по теология

В Дирекцията по вероизповеданията на МС работи от 1991 г.

Като специалист, експерт и съветник основно отговаря за възстановяването на културно-историческите и религиозните български паметници извън страната - манастира “Св. Георги Зограф” на Атон, църквите ни в Одрин и Истанбул, в Западните покрайнини, Румения и Албания

От 2008 г. е директор на дирекция “Вероизповедания”

- Г-н Велинов, какви средства са предвидени за вероизповеданията като цяло за тази година?

- Предвидени са 4,5 млн. лв. - сумата не е променяна от две-три години. Регистрираните вероизповедания са 141. От субсидията 850 хил. лв. са за подпомагане на българските православни църковни общини в чужбина и за подпомагане на свещенослужителите, работещи зад граница. За ремонт и строителство на православни манастири и църкви в страната са заделени 2 млн. 410 хил. лв. За мюсюлманското вероизповедание субсидията е малко увеличена – 360 хил. лв.

За ремонт и поддръжка на молитвените домове на Католическата църква и Арменската апостолическа църква са предвидени 50 хил. лв., толкова са средствата и за религиозната общност на евреите. За молитвените домове на други регистрирани вероизповедания в страната субсидията е 80 хил. лв. Заделили сме средства и за ремонт на църковни сгради, които са паметници на културата от национално значение – 450 хил. лв., сред тях са Рилския и Бачковския манастир. 50 хил. лв. пък са предвидени за издаване на религиозна литература.

През миналата година подпомогнахме частично издаването на годишници на Висшия мюсюлмански институт, Висшия евангелски богословски институт, както и издаването на научните доклади на няколко научни конференции с чуждестранно участие, организирани от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Наред с това частично подпомогнахме издаването и на книги, част от които се ползват като учебни пособия на изучаващите православно богословие в духовните семинарии и богословските факултети.

- Ако обаче, не дай си Боже, се случи земетресение или наводнение, има ли средства за аварийни ремонти?

- За извънредни ситуации имаме резерв от 150 хил. лева С тези средства дирекцията ще се опита да отговори на нуждите на епархиите и църковните общини. Някои може би ни обвиняват, че разпределяме малки суми - 10-15 хил. лв., но благодарение на тях се ремонтира покрив или се укрепват основите, което е основание по-нататък да се появят дарители. Прави впечатление, че българинът дарява едва след като нещо започне да се прави, но за гола поляна не дава, дори да е за малък параклис. Види ли се обаче, че се вдига сграда, има спонсори.

- Как си го обяснявате, нямат вяра на църквата ни или има друга причина?

- Хората като цяло изгубиха доверие. Но започне ли се нещо да се строи, е факт, че се появяват дарители. Идват не само малки, но и крупни спомоществуватели. Ние само посредничим. Интересното е, че повечето от тях, особено по-големите, искат да останат в анонимност, както изисква християнското учение. Една фирма дари 30 000 евро, друга 40 000 лева, но не желаят да се афишират, което означава, че българинът не е забравил Христовата повеля да се прави добро, но да не се тръби за него. Нещо повече, много от дарителите не желаят да бъдат изписани имената им като ктитори. Дават от себе си за Бога и ближните. В България не сме 100% вярващи, според мен 60-70 на сто са суеверни.

- Но суеверието не се отъждествява с вярата. Църквата дори го има за грях.

- Може и да не е чиста вяра, но суеверните имат някакъв страх от Бога, съобразяват се, молят се на Господ, на Божията Майка и даряват, за да не се повтори една или друга беда в живота им.

- Излиза, че българинът дарява заради страха. Така ли е?

- Не бих го казал съвсем така. Вярващите хора са на литургията в неделя и на празник. Но в храма има и немалко хора, които не знаят какво точно се прави там, но търсят помощ. Вярват в някаква сила и отиват да се молят, за да се избавят от беди. С времето някои от тях стават убедени християни, възпитават и децата си в християнски дух, създават им устойчива нравствена система и житейско кредо. Аз например от дете съм воден от баба си и майка си в храма и съм запазил този спомен и до днес. Книжките за деца с илюстрации за уредбата на храма, как да се държим в него, какво представлява литургията и редица други неща подпомагат възпитаването в християнски дух.

- Посещавате често българските храмове в чужбина. Тук или там децата са по-добре запознати с християнството, с българските традиции?

- Не мога да дам категорична оценка, но прави впечатление, че българските църкви в чужбина, особено в Европа, имат много добре уредени неделни училища. В тях освен вероучение децата изучават и български език. Преподава го свещеникът, презвитерът или някой от църковната община.

- Факт е, че свещениците в българските храмове в САЩ получават заплати от настоятелствата там. Но на тези в Европа БПЦ не плаща възнаграждения. Колко им плаща държавата?

- Държавата им плаща, но е силно казано, ако наречем сумата издръжка. Всеки месец им се привеждат по 550 евро. Решението за тези суми беше гласувано по времето, когато министър-председател беше г-н Симеон Сакскобургготски. По онова време двама-трима от посланиците се оплакаха, че наши свещеници работят като рибари, в игрална зала, трети като градинар в посолството, имаше и чистачи на обществени тоалетни в една европейска столица.

Посланиците излязоха с аргумента, че това са свещенослужители, на които трябва да се целува ръка и не бива да се чувстват унизени. Така кабинетът тогава взе решение да се плаща известна сума, за да могат 35-имата духовници да си покриват поне режийните. От заделените средства в размер на 850 хил. лв. тази година половината ще отидат за поддръжката на храмовете. Българската църковна община в Хамбург ще тегли заем, за да си купи църква, защото ние нямаме наши храмове в Европа, ако не се брои този във Франкфурт, който е вдигнат на купен от държавата ни парцел.

Епархийският храм в Берлин например е бивш евангелистки и се ползва срещу наем от 1 марка по договор от 2002 г., сключен с общината там, която притежава храмовете. Сградата беше запустяла, по покрива й растяха храсти, в мазето беше кошмар. Сега тя е бижу с уреден църковно-социален център в подземието за изпаднали в нужда наши сънародници. За него правителството отдели 300 хил. лв. Определен принос за това има митрополитът ни за Западна и Средна Европа Антоний – един много амбициозен, организиран и отговорен човек. Напоследък в Европа се забелязва отлив от посещението на протестантските църкви, както и на някои католически.

Собствениците им не могат да ги поддържат и затова ги отдават под наем. В САЩ и Канада храмовете са на църковните общини, които плащат заплатите на свещениците. През 2015 г. държавата помогна на 3 храма там – с по $20 000 на този в Чикаго и Торонто, както и за едно неделно училище. Единият от храмовете в Австралия също е на БПЦ, успяхме да го купим, но свещеникът там гони 90-е, а по-млад няма. Митрополит Йосиф, който освен за епархията ни в САЩ и Канада отговаря и за Австралия, е обещал да посочи духовник, а общината там ще събере 50 000 долара гаранция, за да започне той работа и да получи виза. Там има много млади хора с добри професии – лекари, адвокати, финансисти, които искат да се служи на български език.

Предстои изграждането на български храм и в ЮАР. Идеята възникна преди осем години, когато наш бизнесмен, търгуващ с цветя, поде инициативата. Имаше събрани дори пари, но настоятелството тогава не се задейства. Държавата също щеше да помогне. Новото настоятелство се оказа по-енергично. Великотърновският митрополит Григорий, който беше упълномощен от синода, изпрати там много добър свещеник, който се сработи с църковната община и спечели подкрепата на посланик Катя Делева.

От тук заделихме известна сума, в ЮАР се появиха и дарители, сега сънародниците ни там са в процес на покупка на терена. Парцелът е между Йоханесбург и Претория в специален комплекс, в който са съсредоточени храмове на всички съществуващи в страната вероизповедания. Дирекцията им помогна с проект.

- Преди година синодът получи нотариалния акт за храм-паметника „Св. Ал. Невски”, но нищо не беше направено до момента. Какво точно се случва там?

- През 2015-а премиерът Борисов заяви, че за „Св. Ал. Невски” ще бъдат заделени 10 млн. лева, но синодът трябва да представи плановете за реконструкцията и реставрацията. Министър-председателят възложи на дирекцията да издирим всички изследвания, проучвания и заснемания на катедралата, за да сме в помощ. Ние издирихме цялата документация с помощта на министър Лиляна Павлова, сега тя се пази в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Преснимахме ги и ги предоставихме на синода.

Трудно ми е да си помисля, че там няма да се справят. Проблемът е много сериозен, храмът е в изключително тежко състояние. В олтара има място, където хора не отиват, защото отгоре може всеки миг да се откърти парче от купола. Според нас, в дирекцията, синодът трябва да си избере един водещ архитект, който да оглави група от различни специалисти. Дирекцията може да помогне с консултанти, със съвети, но изборът трябва да бъде на архиереите. Ремонтът и опазването на храм-паметника „Св. Ал. Невски” е в ръцете на Светия синод./Монитор.бг

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар