Една успяла петричанка в Сидни: Българинът се страхува да живее

20 февруари 2016 13:53   7 коментара   21273 прочита


В Австралия всеки може да изгради живота си така, че да е щастлив, разказа пред BIG5 Гергана Кирякова

Гергана Кирякова е родена през 1980 г. в София, но израства в Петрич. Висшето си образование специалност българска филология завършва в ЮЗУ „Неофит Рилски“. След това избира да живее в Италия, където започва да гради живота си от нулата – в началото работейки като бариста в кафене, после печели конкурс в Националния институт за ракови заболявания, където работи като дата мениджър за клинични изследвания върху рака на гърдата.

В последствие се връща към първоначалната си страст - журналистиката. Работи в „Спортал Италия“, където води радио предавания и взима интервюта от най големите италиански и световни звезди във футбола. Като хоби развива la gazzetta dei vip, където търси и работи с таланти на съвременната италианска музикална сцена.

През 2009 г. започва да се интересува от нови технологии и така стартира кариера в информатиката. Преди 4 години заедно с годеника си Франческо Корналба решават да емигрират в Австралия. В момента живее в Сидни, където работи като мениджър на развитието и ръководи продажбите за „Stickman Consulting“ - фирма за информационна и сайбер сигурност. Само пред BIG5.BG Гери разказва за живота си на няколко континента, какви са разликите между България, Италия и Австралия и защо е хубаво да си човек на света.

- Гери, от няколко години живееш в Сидни. С какво животът тук е по-различен от Италия и особено от България?

- Ако бъда честна, повече от разликите аз се чудя кои са приликите. Италия, особено Милано, където живях 10 години, може би има допирни точки със Сидни. Фактът, че е мултикултурен свят, например. Въпреки това, ако считам Милано за интернационален, то Сидни е мултигалактичен. Тук наистина има невероятен микс от националности, идеи, начини и възгледи. Сидни, като изключим невероятните му красоти, е най интересното място, където съм живяла досега. Ако трябва да го сравня с моята България, бих казала, че ще победи. В България имаме много да учим какво е толерантност, какво е интеграция и т.н. Много хора сочат проблемите с аборигените като негатив срещу австралийската политика на интеграция, но интеграцията не е процес, който се усъществява лесно или става за едно поколение. Във всеки случай това, което се вижда от пръв поглед в работния свят, в който аз живея тук е, че има място за всеки. И това ме вдъхновява.

- Какво ти липсва от България, освен приятелите и близките?

- Шкембе чорбата (смее се, б. ред.), Пирин планина, близките и приятелите ми, това е.

- Коя е най-неприятната черта у нас, българите, която особено ясно си личи в страна като Австралия?

- Мисля, че е нашият страх. Страх да живеем. Тук децата играят навън по плажовете и в природата постоянно, поне в моят квартал, родителите ги оставят да растат и да се учат от природата. Няма забрани или страхове, които се предават на поколенията както при нас. За пример ще дам как мен ме обличаха със сто пуловера, за да не настина през зимата.

Българите са изплашени да живеят и да бъдат. Разбира се, не всички, но е тенденция. Ние винаги гледаме какво може да не стане, да не се усъществи, какви са негативните страни и какви са нещастията или несполуките. Рядко гледаме напред с доверчивост и смелост. Нещо, което австралийците правят добре. Затова те живеят в бъдещето, а ние в миналото. От друга страна мисля, че политиката и законите тук са страхотен начин населението да прави това, което е добре не само за тяхната лична изгода, но най-вече за обществото. Има социално мислене. Корупцията е минимална - почти не съществува. Нещо, с което ние в България не можем да се похвалим.

В това отношение сме по-близки до италианците и тяхната „невъзможност“ да променят нещата. Трябва да кажа, че за нас има надежда. Ние сме малка нация и ако сме сплотени и започнем да гледаме напред, ще успеем. Но е въпрос на промяна, а всички знаем, че промяната не е лесна и не става бързо.

Гледката от офиса вдъхновява

- Вярваш ли, че каквото и да работиш, ако го правиш с любов, няма как да не успееш? У нас все още трябва да човек на някой важен, за да пробиеш.

- Вярвам напълно в това! И тук, както и в Италия, ако си син или дъщеря на някой управленец, да речем, успяваш. Но разликата е, че тук има място и за тези, които не идват от такива среди. Наскоро бях избрана да водя ICT - Австралийско – индийският бизнес съвет. Моите контакти в сферата на информатиката, поради работата ми със „Стикмен“, се гледат с добро око от управляващите и ми дадоха мястото, избраха ме единодушно заради идеите и проектите, които представих, а не заради факта, че съм дъщеря на някого си или защото съм австралийка или индийка.

Тук националността няма значение, ако някой покаже способност и желание за работа. Ако сложим това в перспективата на откриване на собствен бизнес, Австралия пак води. Тя е една от държавите, където най-лесно може да се започне собствен бизнес и да се вземе кредит – ако, разбира се, покажеш добър бизнес план и модел на развитие. Годеникът ми Франческо Корналба отвори иновативна фирма, която ще произвежда хранителни добавки за вегетарианци и хора със сърдечни заболявания, така наречените омега 3, но интересното е, че проектът ще бъде напълно веган - от микроводорасли - първите организми на земята. Тук успя да намери място за подобен вдъхновяващ проект, не в родната му Италия, за съжаление.

- Опиши с няколко изречения как протича един твой ден.

- (усмихва се, б.ред.) Гледам да не съм монотонна, но ще опитам: Ставам към 6,30 сутринта, сега е лято, така че понякога отивам да посрещна изгрева на плажа пред нас - Менли Бийч. После душ, подготвям тоалета си, след което хващам параходчето, което тук е моят градски транспорт, и след 20 минути прекрасно пътуване съм в центъра на Сидни, където е офисът ми. Там ръководя малък колектив и денят ми минава между срещи с различните отдели и телефонни разговори с клиенти. След работа спортувам или отивам на плаж.

Гери и Франческо са щастливи в Австралия

- Българите още се бием в гърдите, че сме много работливи и гостоприемни. Това обаче отдавна не е така. Как ти виждаш австралийците?

- Със сигурност австралийците са работливи, но знаят как да си дават и почивка. Обичат да имат баланс между работа и свободно време. Не напразно тук качеството на живот е много високо. Колкото до гостоприемство, ще дам един пример от собствения ми опит. Миналата година на рождения ми ден една от моите австралийски приятелки цял ден стоя вкъщи, за да ми опече италиански пастичини, само защото бях споделила, че ги обичам! И ме изненада с тях! Почувствах се на седмото небе. Когато си в къща на австралийци, си всъщност y дома си. Те са много спокойни и лесни хора.

- Какво ще посъветваш сънародниците ни, които мечтаят да емигрират в Австралия?

- Направете го! Но преди това изучете добре къде искате да идете, Австралия е огромна и има много място, но не всички градове и щати са добри за емигранти. Австралия не е лесен континент. Информирайте се добре, научете английски добре, ако искате да се интегрирате лесно и бързо. Уебсайтът на имиграционните служби дава много информация затова как да вземете виза, така че използвайте го. И ако идвате, елате с много добри намерения.

- Това, че си живяла и посетила много различни места по света, какво ти даде?

- Разбиране. Чувствам, че всички хора сме много сходни, въпреки че ни делят езици, култури, разстояния. Даде ми самочувствие и благодарност, че живея в страхотно красив и разнообразен свят. Даде ми и вдъхновение. Искам да споделя, че пътуването променя пътуващия. Така че ме направи и ще ме прави и за в бъдеще по-добър и по-богат вътрешно човек.

Но не забравяйте, че можем да пътуваме и с фантазията. Затова сме хора - защото имаме въображения. Така че моят съвет е - никога не спирайте да мечтаете и да пътувате с въображението си. Само така един ден ще имате куража и желанието да изпълните мечтите си. Най-голямото ми щастие е в това, че винаги около мен е имало хора, които са ме стимулирали умствено. Така че го добавям като съвет – обградете се с такива хора.


Още от: Отблизо

Принтирай статия
7 коментара
21 Февруари 2016 10:11 | лупи
Оценка:
6
 (
10
 гласа)

Спрях да чета още на интеграция и толерантност. Там има закони, затова ги има и тези неща. Не знам момичето колко е наясно с България, след като от 15 години не е стъпвала в Родината си.


21 Февруари 2016 11:28 | Рънърса
Оценка:
3
 (
7
 гласа)

Всичко в този живот е много, много относително. Момичето явно не е имало щастието да срещне истински австралийски селянин, продукт на англосаксонско кръвосмвшение. Има и австралийци, които за 1000 долара (хамерикански) рискуват да пренасят дрога от Южна Америка. Има и европейки, които от помощник в адвокатска кантора се озовават сред червените фенери в Амстердам. Ако за начало изчистим злобата, завистта и алчността от себе си, то може и да имам нужда от Австралия и Америка.


21 Февруари 2016 11:30 | Рънърса
Оценка:
2
 (
4
 гласа)

"... нямам нужда... "


22 Февруари 2016 08:47 | приятел
Оценка:
5
 (
15
 гласа)

Момичето е много наясно с България, имала е тежко детство, сирак е, хейтъри, така че не давайте мнения за хора, които не познавате. Аз я познавам и мога да ви уверя, че това е един качествен човек, който всичко е постигнал сам. А вие, вие сте глупаци!


22 Февруари 2016 10:28 | sus
Оценка:
-6
 (
16
 гласа)

досега не съм видял сирак с ценностна система, съжалявам,


22 Февруари 2016 10:33 | дея
Оценка:
2
 (
4
 гласа)

усъществява се пише с О


24 Февруари 2016 13:43 | до приятел
Оценка:
5
 (
9
 гласа)

Като е имала тежко детство и е сирак, да не ни разправя че се страхуваме да живеем. Това че е имала тежък живот преди Австралия не означава, че ние сме некачествени и сме глупаци, както си се изразил. Тя гледа на живота от собствената си камбанария, която явно е била доста ниска докато е живяла в България. Има една добра приказка - найдело та зайдело/се оляло/... и не е нужно да я познаваме отблизо като теб, изказването и показва що за стока е




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар