Доволна съм, че в 9-ия месец на бременността продължавам да спортувам активно

Началната учителка Вера Качулска от Симитли е майка на две деца - 12-годишната шестокласничка Яна и първокласника Антон, и сега е бременна с желана трета рожба, която трябва да се появи скоро на бял свят. Разговаряме с нея за това какво дава сили на една майка да пожелае многодетно семейство в днешното натоварено ежедневие, изпълнено с много финансови затруднения и несигурност.

- Вера, разкажи ни как така се реши да имаш трето дете?

- Ами, аз самата отраснах в многодетно семейство, имам по-малък брат Стоян и сестра Невена, с които, докато бяхме малки, непрекъснато се карахме, а сега се оказа, че не може денят ни да премине, без да се чуем. Родена съм през 1979 година в град Симитли. Тук премина детството ми, пораснах и се омъжих. Благодаря на съдбата си, че отраснах в сплотено семейство. Майка ни Анета Диманачка, която е счетоводител по професия, от малки с баща ни Веселин ни възпитаха да бъдем борбени. Никога не съм била глезено и капризно дете, просто това няма как да се случи в семейство с три деца. Разбира се, аз като по-голяма кака трябваше да отговарям и за малките си брат и сестра.

В голямото семейство не може да се отгледа егоист, ти от малък свикваш, че покрай теб има и други. Още от дете мечтаех и аз да създам едно голямо семейство. Сега изцяло съм посветила силите си в отглеждане и възпитание на моите деца. Те са най-ценното в живота ми. Разбира се, разчитам на помощта и обичта и на съпруга ми Кирил, който е голямата ми студентска любов. За него се омъжих още във втори курс на обучението ми в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград, а на дипломирането ми вече бях майка на прекрасно момиченце Яна.

Не знам, то е съдба, но през изминалата есен и двете ми деца все повтаряха, че искат бебенце. Аз наистина се поразмислих, децата ми вече нямаха такава физическа нужда да съм постоянно до тях и със съпруга ми решихме, че сега е моментът да имаме и трето детенце. Разбира се, не очаквам похвали от никого, за моето семейство е важно разбирателството и обичта. И тук ще споделя нещо много лично, бебето още сега усеща, че е желано и обичано, при допир на ръка до корема ми то започва да се мърда, сякаш иска да отговори. Тази бременност е много по-различна от предишните. При първите две нямах този опит, психиката ми бе по-различна, не осъзнавах реално какво се случва с организма ми, а сега се отдавам изцяло на бременността.

- Как преминава днес денят ти?

- Водя нормален начин на живот, не съм преставала да спортувам - тичам, дори карам колело с децата си. Тази година за рождения ми ден подаръкът-изненада бе велосипед. Вече имам навик и редовно карам велосипеда си до съседното село Черниче с Яна или Тони, или някоя приятелка за компания.

- В 9-ия месец си, а още спортуваш?

- Преди три години заедно с момичета от Симитли създадохме спортен клуб по каланетика, два пъти седмично се събираме на тренировки. Каланетиката ми дава много, тя е съчетание между йога, балет и фитнес, при нея липсват резки движения и скокове, така че съм спокойна, че няма да навредя на бебето. В същото време спортуването оказва влияние върху метаболизма на организма и е чудесен начин за релаксация. Знам, че така подобрявам и стойката си. По време на цялата бременност не се налага по медицински показания да преставам да спортувам.

- Хранителен режим спазваш ли?

- Относно режима ми на хранене - пия много вода, не прекалявам с въглехидратите и преработените храни. Не консумирам бяла сол, храня се само с хималайска. С тази, известна като “розова сол”, която не позволява да задържам течности, не получавам отоци по краката, което е типично за бременните жени. Смело мога да заявя, че не качвам излишни килограми и не трупам мазнини, всеки килограм отива в теглото на бебето. В началото на бременността бях 53 килограма, а сега съм наддала с 9. Консумирам и много хранителни добавки, така поддържам добра форма със здрав имунитет, чувствам се спокойна. Разчитам много на ценните съвети на нашата близка лекарка д-р Емилия Крилчева, която е акушер-гинеколог.

- Как преминава свободното ти време?

- Обожавам разходките в планината, използвам всяка свободна минута за това. Цялото семейство обичаме да експериментираме. Миналото лято влязохме в пещера “Харамийска” в Триградското ждрело. Малко хора знаят, че над известното “Дяволско гърло” има пещера, в която можеш да влезеш само с водач-алпинист и след излизането си да се прибереш след 6-часов преход по ръба на скалите. Това бе вълнуващото събитие за семейството ни, важното е, че всички успяхме. А това лято Яна с помощта на водач срещна морско конче при водолазното си спускане на плаж Арапя край морския град Царево.

Възпитавам децата си, така че да се радват на живота, не ги ограничавам в игрите им, не им създавам фобии. Те са палави, но спокойни деца. Мисля, че това е най-важното за едно дете, да бъде обгрижвано добре от родителите си и да може да палува на воля. Не обсебвам децата си постоянно с моето присъствие, едно дете има нужда да даде воля на собствените си мисли по време на игра.

- Не смяташ ли, че ще ти е трудно финансово сега с третото дете?

- Ами не, имаме достатъчно дрешки от порасналите батко и кака. А относно чисто битови разходи вече имаме наш бизнес - отворихме книжарница в Симитли, в която ще работя аз и наета продавачка-консултант. Съпругът ми работи като шофьор в куриерска фирма, така че смело посрещаме дните си.