Денс виртуозите Николай и Бисерка Манчеви откриха школа в Благоевград

Николай и Бисерка Манчеви са заедно от 2005 г., а сключват граждански брак малко по-късно - на 7 юли 2007 г. Освен любовта ги свързва танцовото изкуство, въпреки че се занимават с различни стилове. Той е танцьор в ансамбъл "Пирин", тя предпочита модерните ритми и работи като инструктор по аеробика в Американския университет в родния град на Ники - Благоевград. Биси, както я наричат приятели и познати, е от София, където редица години участва във вариатетни балети и тв шоута. 3 години живее и изкарва прехраната си в Южна Корея, където се засичат с Николай. Още преди запознанството им набира популярност неговото студио за танци "Рилски перли" /Белица/, създаденото през 1998 г.

Миналата година то нашумя с танца "Корейска пеперуда" в телевизионното шоу на Слави Трифонов "Денсинг старс". Наскоро семейство Манчеви учреди денс студио "NBM", в което обучават подрастващи на модерни, народни и характерни танци. Отделно има и школа за любители по народни танци и се провеждат часове по зумба. Паралелно с тях помещението в МОЛ - Благоевград ползва и Деси Камчева, която води тренировки по спортни танци към КСТ "Благоевград". Ники и Биси провеждат репетиции още в салоните на IХ ОУ и VI СОУ. В момента обучават над 110 човека.

- Ники, как решихте да откриете новото студио?

- Доста хора разговаряха с нас и искаха да отворим школа за деца. Повечето от тях бяха наблюдавали изпълненията на “Рилски перли”, които явно им допадаха. Желанието бе да има такова нещо и в Благоевград. Така тръгнаха нещата, а впоследствие взехме решението за обучението на любители, което се оказа доста добро. Хората са много доволни, събират се, веселят се.

- Какви хора идват при вас?

- От 7 до 70-годишна възраст, ограничения в този смисъл няма. Идват хора с най-различни професии - лекари, банкови служители, учители, продавачки. Тук, разбира се, става въпрос за любителската школа, където хората идват за забавление и обикновено по време на тренировките в залата става страхотно шоу. Дори понякога след заниманията отиваме на кафе или на ресторант. Хората коментират, че в този един час, в който са на танци, забравят за проблемите у дома и на работното място.

- Колко пъти седмично се събирате?

- Различно, някои идват 2 пъти, а други - 3. Тренировката продължава 1 час.

- Имате ли някакви специални изисквания към желаещите?

- Да идват с весело настроение /смее се/. Всъщност специални изисквания нямаме. Естествено, необходимо е да са с някакво репетиционно облекло, защото доста се изморяват и не е удобно да си тръгнат потни, с дрехите, с които са дошли. Повече условия имаме при децата, където задължително трябва да са по клинче, цвички, с вързани коси. Но те се изграждат при нас не само като танцьори, а и като личности. Учим ги на дисциплина и съвестно отношение към тренировките и останалите участници в заниманията.

- Трениращите сами ли отговарят за понасянето на физическите натоварвания, преминават ли някакви задължителни медицински тестове?

- И друг път са ми задавали подобен въпрос. Проблемът с натоварванията е, че в залата по едно и също време може да има и 20-годишни, и 60-годишни, чиито възможности са различни. Винаги им казваме, че всеки трябва да играе според собствените възможности и да усеща тялото си. Естествено, аз водя тренировката целенасочено и примерно след бързо хоро ги отвеждам към бавно хоро.

- Биси, къде натоварванията са по-големи - при зумбата или народните танци?

- Навсякъде натоварването е сериозно. Често хората си мислят, че при зумбата е страшно натоварващо, а при народните не е така, но бъркат. Човек, който се е занимавал с каквито и да било танци, знае, че натоварването навсякъде е голямо. Има народни танци с бързи ритми, които предразполагат към много движение и натоварване. При зумбата е същото - това е един вид аеробична фитнес програма на основата на латино стъпки и латино ритми. В момента работим с всички модни течения, които се чуват. Тук по същия начин се редуват бавни ритми, салса, меренге.

- Задържат ли се хората при вас?

- От януари работим в МОЛ - Благоевград, а преди това - около година и половина бяхме в подлеза под Американския университет. До ден-днешен хора, които се записаха тогава, продължават да идват. Все така с добро настроение, дори от участие на участие стават по-надъхани за изява.

- Биси, какви са коментарите и отзивите на танцьорите от любителската школа?

- Доста са впечатлени и много се заразяват. В процеса на работа човек се отпуска и не усеща как минава времето. Коментират, че това за тях е една осъществена мечта. Отскоро правим и сценични изяви - казват, че усещането да си от другата страна на сцената е невероятно.

- Доколко е достъпно за желаещите да идват при вас, каква е месечната такса, вероятно се плаща отделно за народните и зумбата?

- Таксата е различна, защото наемите, които плащаме за различните помещения, не се едни и същи. На тренировка се заплаща по 5 лева, но има и месечна карта, която е 30 лева и е доста по изгодна за редовните трениращи. Това са цените за мола, в “Еленово” е по-евтино, заради по-ниския наем. Имаме идея да се направят летни промоции. Примерно първият урок ще бъде базплатен, а в следващият месец да се плаща 50 процента. Надяваме се да запалим както малките деца, така и любителите от всички възрасти. Наша отправна цел е един голям концерт в зала “Яворов” примерно, където да се включат всички групи.

- Може ли да се говори за предимства на танците пред така популярния фитнес или различните спортове?

- Лично за мен е хубаво хората да са активни физически, без значение дали ще ходят на фитнес, или ще спортуват, танцуват, бягат или ходят до Бачиново. В Корея видяхме, че 60-70 процента от населението спортува. Възрастта няма значение. Виждали сме 80-годишно бабенце с ролери и при това се справяше отлично. Радостно е, че и българинът намира време да спортува, защото това е здраве и начин на живот. Предимството при нас е може би, че музиката обединява, създава страшно много контакти и предизвиква невероятни изживявания. Фитнесът е по-скоро допълнение към нещо друго.

- Биси, какви са впечатленията ти от Южна Корея?

- Като цяло са уникална нация на тема спорт, танцуване и пеене. Работихме в Дисниленд Парк, забавлявахме децата с различни шоупрограми. Хората са много дружелюбни и учтиви, не се е случвало някой да ни обиди.

Корея впечатлява с уникална природа, която е като нашата, но стопанисана по невероятно красив и смислен начин. С онази духовност, която се усеща, когато се изкачиш на висок връх с будистки храм и установиш, че пътят дотам е направен така, че да се слееш с природата и да разбереш, че сте едно цяло. С това, че 48 милиона души живеят на много по-малка площ от България в железен ред и знаят как да се справят с пътния трафик например. Дори и 2 часа да пътуваш в ужасен трафик в Сеул, не се чуват свиркания на клаксони, които да ти късат допълнително нервите. С невероятните Дисни паркове с прекрасни програми за децата. Често си казвах - дете да си в Корея! Въпреки че имат много тежка учебна програма и учат ужасно много. Всяко дете е записано на танци, пиано, пеене, таекуон-до или нещо друго. Мога да говоря много за Корея, без да спирам. Имала съм доста трудни моменти там, но който е усетил магията на Страната на утринната свежест...

- Как свикнахте с храната?

- Аз нямах проблеми в началото, а после толкова много се срастнах с Корея, че душата ми все още е там. Ники не е особено претенциозен и също свикна сравнително бързо. Характерното е, че всеки ден ядяхме ориз, това е задължително, въпреки че за нас, европейците, даваха и хляб. Като цяло пребиваването ни хареса много и с удоволствие бихме се върнали.