Да управляваш бизнес в България е като да се боричкаш във врящ казан с катран на ада, община и държава прибират само данъците

- Г-жо Телкеджийска, вече имате собствен бизнес, помогна ли Ви стажуването във фирмата на родителите Ви?
- Определено. Каквото и да работи човек, все нещо ще научи и ще му е от полза. При родителите ми всъщност работех това, за което и бях учила, но не можеш да стоиш вечно до тях. Нали и пиленцата, като им поукрепнат крилцата, напускат гнездата на родителите си. Иначе нашата фирма “Амитица” се занимава с биологично земеделие. Горе-долу тя е сред пионерите в това отношение в страната. В тази връзка стопанисваме и хотел “Моравско село” в курортната местност Предел. Той е на шесто място от този род хотели в света, което си е успех и за страната. Но това си е дело на мама Здравка и тате Николай. Аз и съпругът ми Тано трябваше да докажем себе си с нещо друго.
- И успявате ли?
- Сега тръгваме. Надежда има и няма симптоми да й се случи нещо лошо. Хванахме се с нови неща. Бизнесът ни е производство и търговия, което хич  не е лесно. Основната ни дейност е производство на зимни дворни градини, което ще рече затваряне на дворни места чрез остъкляване и устройване на зимни градини. Правим още фасади на високи остъклени сгради. В номенклатурата ни има още различна алуминиева дограма, врати хармоника, офисни системи, външни и вътрешни щори.
- Това производство в плюс ли е за Кресна?
- Като място за плащане на данъци - да, но иначе реализацията ни е в страната. Поръчки идват от Пловдив, Сандански, Благоевград, София и откъде ли не. Хората ни намират.
- Какви са перспективите?
- Ами, има един лаф, че така или иначе, но трябва да се върви напред. И вървим. Вече излизаме и извън Пиринско. Първата ни лястовица извън Кресна кацна в град Хисар. Там открихме дворен градински център. Наели сме къща, двор. Предлагаме барбекюта, бунари, чешми, палми, столове, шезлонги, градинско и дворно оборудване. Чрез Хисар ни стана по-лесно да намираме пазар в Русе, Ямбол, Троян. Тук се ориентираме и към производство на нов продукт - специална дървена дограма, която се приема за по-приятна и топла. Осъществяваме и обработка на дървени материали. Дървената дограма обаче засега се приема най-добре извън пределите на нашата страна.
- Лесно ли се управлява фирма?
- Може би в чужбина да е лесно, но в България това е кръг от ада. Сигурно още много години ще се боричкаме из врящия катран. Всичко идва от липсата на ред, или по-точно от неспазването дори и на този ред, който е създаден. Бедата е, че зад гърба на тези, които се опитват да правят нещо, не стои нито държава, нито община. Впрочем май малко сбърках - стоят, но колкото да си вземат данъчните налози, които отгоре на това и хич не са поощряващи. При нас няма толерантност, принципът е всеки сам да се спасява.
- И какво пречи?
- Много неща. Правила трябват - и по-важното е да се спазват. Производството е това, което прави икономиката, а не чиновничеството, но за съжаление на този, който навлезе в бизнеса, най-често се гледа като на непочтен човек. Не обаче бизнесмените са непочтените, а тези, които са в корупционните схеми, тези, които всячески търсят възможности да ги изнудват, да им създават пречки.
- И за Кресна ли това се отнася?
- Общината наскоро откри специален бизнес център по международен проект за партньорство с Менемени в Солун. Това не е ли в полза на бизнеса?
- Би следвало. Но според мен това си е вятър работа. Допълнителен харчлък. Повече е като канцелария. Не виждам какъв продукт могат да дадат в полза на фирмите. Това казвам повече за мен, но май и за другите ще е, че всеки е опитал какви ли не пътища и пътеки, за да намери своето място, което какъвто и да е бизнесцентър не може да му го даде. Проблемът в Кресна, па и другаде, идва и от завистта, от това, че всеки се позазяпва повече в това какво има в чуждото канче, а не в своето.
- От две години сте общински съветник, което ще рече и в политиката. Как се получи?
- Мисля, че съдбата е решила да ми покаже повече плюсове и минуси от живота. При миналите избори за местно самоуправление подкрепих Зелената партия и се озовах в местния парламент. Имах убеждението, че отивам за добро, но скоро в голяма степен се поразочаровах, че не всякога имаш възможност да защитиш убежденията си.