Бившият зам. кмет на Благоевград Кирил Пецев: Пиша роман - политически трилър

Бившият зам. кмет на Благоевград по хуманитарните дейности от екипа на Лазар Причкапов Кирил Пецев от миналата година пише роман, който определя като политически трилър. Без излишна скромност авторът го оценява като интелектуално предизвикателство за любителите на глобалистични конспиративни теории, подобно на книги от категорията на "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун, "Краят на кръга" от Том Егеланд и други. Заглавието на книгата е "Тумулус", което по обясненията на К. Пецев в превод от езика на южноамериканските индианци означава стъпаловидна пирамида, място, което крие древни тайни или в което се извършват мистични ритуали. Романът е в два тома, озаглавени "Кръвна линия" и "Свещеният камък", които съдържат 4 книги: "Покровителите Дуло", "Посветените", "Знаците на Армагедон" и "Инок". За новото му амплоа на писател, за политиката и причините да стане член на БСП, след като излезе от властта, разговаряме с К. Пецев.

- Г-н Пецев, за какво се разказва в романа Ви? Има ли автобиографични елементи в него или препратки към реални исторически събития?

- Още съм млад за автобиографична книга. Това, което пиша и вече е почти готово, е роман, една мистична хипотеза, в която са вплетени реални факти - исторически, съвременни и политически събития, очертаваща дните на сътворението на света в теологичен и научен аспект и смисъла на живота. Сюжетът е мистичен, но базиран на реални факти и на глобални конспиративни тези и хипотези, които съществуват.

- От колко време пишете тази книга?

- Откакто нямам друга работа, може би от година и половина. За да не се чувстваш непотребен, започваш да правиш това, което можеш да правиш, а аз като дългогодишен журналист имам самочувствието, че мога да пиша. Мисля, че ще излезе една страхотна книга. Първият том е редактиран, скоро влиза в печатница, корицата е направена, с други думи скоро, предполагам най-много до месец, ще е факт и на пазара. От втория том ми остават може би още две глави, финалът, които също ще приключа не след дълго .

- За какво се разказва в тази книга?

- В нея няма нищо лично или автобиографично. Мога да я определя като чисто художествена литература, но с използването на факти, които са третирани в света като конспиративни. Примерно датата 11 септември, кулите-близнаци в Ню Йорк и тяхното разрушаване не са плод на "Ал Кайда", а на заговор, който предполага след това атакуване на Централна Азия заради енергийните ресурси. Друга хипотеза са генномодифицираните организми, трета хипотеза е военно-промишленият комплекс и във всичко това се търси изводът, че съществува конспирация, която контролира и манипулира обществото, за да го подчини на определена световна клика.

- Вие лично вярвате ли в това?

- Това е едно художествено виждане. Аз трябва да го напиша убедително, така че хората, които го четат, да повярват. Това е ролята на писателя. Едва ли Дан Браун, авторът на "Шифърът на Леонардо", например вярва в това, че Исус Христос е имал любовница Мария-Магдалина. На същата логика се подчиняват и хипотезите в моята книга. Все пак това е една художествена измислица, една фантазия, която се предлага на читателите да я прочетат и евентуално да я харесат. Но вътре има истински факти, които са смущаващи, като това, че в момента шест процента от населението владее близо 60 процента от ресурсите на планетата.

- Някой чел ли е написаното вече?

- Отделни части съм давал на приятели и познати, запознати с конкретни събития и географски райони, за да съм максимално убедителен в разказа. Например има криминална нишка, затова я дадох на приятели, които са работили в разузнаването, в полицията, въобще в този сектор. Има една част, която развива действието на ниво мюсюлманство и радикален ислям. Група хора, които са работили в арабските страни, четоха този раздел, за да видят доколко се доближавам до реалността. Действието се развива в Сирия, в Кипър, в град Нюпорт на източното крайбрежие на Щатите, в Ню Йорк. В две от книгите действието се развива и в България. В една цяла книга в Афганистан, там имаме български рейнджъри, от които също потърсих съдействие.

Вътре се преплитат някои неща с пророчествата на Ванга и личните ми контакти с нея. Преди 3-4 години в Родопите беше открита една пещера, наречена Вулвата, в която в определен ден и час слънцето прониква през входа, запълвайки със светлина цялата пещера и трептейки възпроизвежда оплождането на природата. В света няма аналог и тази пещера подкрепя теориите от древността за Бога-Слънце и майката Земя. Използвам този факт в книгата в смисъла на оплождането на цивилизацията, за оплождането на духа. Мъча се с тази книга да вдигна малко самочувствието на българите, да разберем, че нашата история не започва през 681 г., а много по-рано, преплетена е в българския календар, много по-древен от този на маите.

Интересно е, че буквата ж в глаголицата, която означава живот, повтаря знака на Тангра. Изображенията са близки до двуглавия орел, герб на християнството и даже преди него, такъв орел в определен период е имало и в герба на България, в момента е герб на руската държава. Връзката между Волжка България и сегашна България е пряка и трябва да се знае, че България не е само държавата ни в момента, а нещо много по-голямо като разбиране, като генен материал, ако щеш, като дух. Трябва да се каже, че сме били велика държава, че град Киев е основан от българи, че носи името на брат на Кубрат. За съжаление доста от историческите документи са скрити по различни архиви и до тях няма достъп.

- Очаквате ли, че книгата Ви ще предизвика интереса на читателите и ще печелите от нея?

- В момента това не ми е най-важният проблем. Искам да поставя името си на везната на интелектуалната присъда на хората. Любопитна ми е тяхната оценка. Убеден съм, че чрез тази книга казвам на хората, че основната причина да са на днешното окаяно дередже се състои в лошото управление на държавата и в заредената с лакомия управленска класа. Това всички го знаят, но когато го прочетат още веднъж, лансирано чрез различни конспиративни теории, може пък нещо да се промени.

- Не се ли притеснявате обаче, че хората ще кажат: Нали и той беше във властта, и той намаза от казана с меда?

- И какво от това, нека да го кажат. Аз не се страхувам за моя си образ и какво ще кажат за мен. Въпросът е какво ще кажат за това, което е написано, защото това там е друг свят. Когато работиш или пишеш нещо, ти се преселваш там, в онази атмосфера.

- Защо не се опитахте да промените нещата, докато бяхте пряко във властта?

- Това, което беше възможно да се направи, аз съм го правил максимално и с труда си. Колкото до лакомията на властимащите, това става по определени схеми и ако съм грабил, хората ще го видят. Пари и въшки не можеш да скриеш. Знае се, че съм реститут и в центъра на родния ми град Петрич имам имот, наследство от единия ми дядо. Връщането на имота май ми донесе повече беди, защото аз не съм бизнесмен, нямам това мислене и направих някои крачки, които ми навлякоха доста несгоди. От участието ми в управлението единственото нещо, което съм разбрал, че единственото което може да се промени сега в нашата държава, това е прическата. И аз си я променям на всеки две седмици и съм доволен.

- Не ви ли липсва журналистиката?

- Журналистиката като професия ми липсва, но не сегашната журналистика. Медиите в момента не отговарят на моята представа за свобода на словото и на журналиста. Няма как медиите да са независими и суверенни в една държава, която самата е с неизяснен статут и с ограничен суверенитет във всички посоки. Очевидна е логиката, по която действа Европейският съюз спрямо България - нашето си е наше, за вашето се оправяйте. Политиката ни е обърната със задника към ЕС. Ние сме в лапите на монополи, които изсмукват нашите ресурси и не ни дават възможността ние да си ги експлоатираме, с българския интелект, с българския бизнес, с нашите си усилия.

- Какво стана с членството Ви в БСП и защо влязохте в партията след управленския мандат в екипа на Лазар Причкапов?

- След демократичните промени през 1989 г. аз излязох от партийни структури, тъй като започнах да се занимавам с журналистика. Създадох частното радио Стримон, но грешката ми беше, че се ангажирах и с политика. Това не ми позволи да си продължа бизнеса с медията и ме закачи за единия от политическите мастодонти, а пък другият, когато му дойде времето, си отмъсти. Когато Лазар Причкапов ме покани да стана заместник-кмет, ние бяхме независими, независимо, че БСП ни подкрепяше. След това, в един момент на умопомрачение, след като напуснах общината, реших да стана член на социалистическата партия. Направих го в Петрич, защото там имах приятели и исках с нещо да съм им полезен, а и имах свободно време. Моето разбиране е, че политика може да прави човек със свободно време, с необходимия ресурс, с приятели и с желание да помогне на обществото. Тогава имах всичко това именно в Петрич. Структурата в Благоевград не ми харесваше като персони и като начин на управление. 2 години си плащах редовно членския внос. Отблъсна ме фактът, че в политическите структури, във всичките, не само в БСП, има едно капсулиране на групи хора, а за водещите места се борят хора без необходимите качества.

- На последните избори обаче направихте нов опит за влизане в политиката?

- Визирате участието ми в листата на Единната народна партия на Радослав Тасков. Помоли ме човекът да ударя едно рамо. Включих се, без никакви очаквания, без да се чувствам гузен, че някъде не съм изпълнил ангажиментите си. Нормално беше БСП да ме изключи от редиците си, но не си направиха този труд. Спрях да си плащам членския внос, пак никаква реакция. Това не е нормално за една партия, която уважава себе си. Все пак трябва да съм обективен и не мога да не отбележа, че в БСП има достойни люде, особено от старата генерация, които живееха и работеха с тези идеи, вярваха в тях. Те заслужават по-друго управление, по-друг морал, по-друго отношение, а не го получават. Има читави хора, които не влизат в политиката заради властта. Лошото е, че политическите формации са обладани от злия гений на парите. Не политиката е мръсна дума, партиите са мръсна дума.

- Да се върнем на вашето битие. Млад сте за пенсия, в същото време не работите. Не се ли притеснявате, че един ден ще ви дадат мизерна социална пенсия, която няма да стига за нищо?

- Съчувствам и съжалявам хората, които казват "Аз се пенсионирах?. Кажеш ли това, означава, че вече си преминал в една друга категория, как да я нарека, може би социална категория. Надявам се, дори 100 години ако стигна, да не кажа?Аз се пенсионирах?. Съчувствам на болшинството българи, които чакат да дойде пенсионна възраст, да получат някаква гарантирана сума от 150 или от 200 лева, за да преживяват с нея. Това не е живот, това е мизерия. С приятели си говорим, че стигнем ли до това дередже, трябва да си изберем една по-висока скала, да кажем на децата "Елате ни бутнете, та поне в последния си път да полетим?. В момента все още се чувствам работоспособен и дано до края на дните си да съм така. И не е вярно, че не работя само защото не се водя някъде на щат. Истина е, че имам късмета да не завися от щатно местенце, получавам наеми, но връщам и кредити. Работя по 9 часа на ден над книгата си и се чувствам в страхотна кондиция. Ако някой обаче си мисли, че това да се пише книга не е работа, че е някаква интелектуална полюция, жестоко се лъже.

- Намирате ли време за внука, който носи името Ви?

- Не само намирам време, а той е основното ми вдъхновение да работя, защото искам да му оставя добро наследство, а има ли по-важно нещо от доброто име?! Основното, което искам да внуша с романа си на хората, е едно много простичко нещо, което осъзнаваме с годините: Животът ни е даден да го живеем, а не да го борим!