Банско ще оцелее, защото се смее

- Ама какво е ламандарлък?

- Разговор. Сладък, приятен моабет, който банскалии водят, като го посоляват с малко клюка.

- А на какво казвате банска лонджа?

- Лонджата е нещо, което се е случило сред банскалии и носи смях, събужда интерес и дава поука. Лонджата е аналогична на вица, но разликата е, че случката в нея е истинска и е насочена към точни герои, да речем говори се за Прифан Лечов, поп Щерю, Дине Ръжавия, Джоре Азмане и др. Няма подобен хумор в друга фолклорна област на България.

- Емилия, как се пръква една лонджа и кога остава да живее?

- Според мен тя съществува от незапомнени времена и е рожба на здравата ценностна система на банскалии. Хората са били силно вярващи и одухотворени, а това в съчетание с благополучието е било предпоставка да се смекчава напрежението в човешкото общуване. Хуморът на банскалии е мостът към създаване на красиви отношения. Лонджата живее, като се предава от уста на уста и от поколение на поколение.

- Би ли потвърдила това с пример?

- Сещам се за един бански сарошин.

- Извинявай, какво е това?

- Сарошин викат на тия, които се прибират късно от оремака /кръчмата - б.а./. Жена му го чака на портата с точилка. Вместо да пламне караница, той започва да вика: “Сполай тебе, Господи, каква невеста си ми отредил - убава, уметна. Та па и тая вечер се е сетила и баница да ми разточи за вечера”. И по този начин човекът стопява напрежението, възвръщат се благите съпружески чувства. Много точен смисъл на лонджата дава и банският говор, например ако кажеш: “Тишчо!”, означава да не те е грижа, майната му, гледай напред.

- Възможно ли е банска лонджа да се разказва на литературен език?

- Много е труден преводът, губи се ароматът и цветът на съдържанието, защото хуморът и диалектът са в неотделимо съзвучие. Ние сме превеждали и представяли лонджи пред чужденци и те се смеят. С руснаците е по-лесно, защото са славяни. Много са се смели и англичани, които са по природа консервативни. Но най-добре си звучи банската лонджа на бански диалект, който според мен си има статут на език.

- Имате ли някоя нова лонджа, която децата на центъра учат?

- На последния учебен час по словесен фолклор бе предадена за разиграване, бих казала, най-актуалната лонджа: “Йонче Капизийн и жена му се скарали много лошо на потоно /тавана - б.а./. Йонче излезъл, а жена му почнала да реди: “Мола ти се, Господи, прибери ме вече! Ката ден тормоз, тава не е живот!”. Йонче я чул и се прорукал отдолу: “Че те прибере на Куково лето. Той да не е луд като мене”. Затова и в Банско не е имало разводи, всичко се е преодолявало със смях, остроумие и добронамереност. Сега децата учат и “Клетви на ваата” /вадата - б.а./, но материалът е доста по обем и подготовката му изисква поне един месец.

- Защо реши да посветиш децата на вашия център в банските лонджи?

- Фолклорът на Банско е своеобразен, защото в себе си включва няколко неповторими съставки - руба /банска носия - б.а./, обичаи, песни, хора, занаяти, кухня, хумор. Те са толкова силно свързани, че ако само една от тях отсъства, народното изкуство се обезличава, няма го Банско. А хуморът е много ярко цвете в цялата тази градина, той битува в целия живот на банскалии - от раждането до смъртта. Съпътства труда, съжителството, начина на мислене и помага да израства човекът, личността. Ако няма приемственост, няма култура. Преносители на всичко самобитно са децата. И колкото са по-малки, толкова традицията запазва своята цялост. Хуморът има невероятно силна възпитателна сила, формира добродетели и вяра у децата.

- Съдейства ли хуморът на децата да посрещат предизвикателствата на живота, когато станат големи човеци?

- Безспорно. Тази колоритност и одухотвореност, която се формира у тях, им помага да бъдат отзивчиви, благородни, да умеят да работят в екип, ако се изразя съвременно. Те могат по-дълбоко да анализират ситуациите и да взимат добри решения. Постъпките им са нравствени, преодоляват по-успешно конфликти. А бе, градят се като слънчеви, приветливи, точни хора. Не е все едно да работиш с някой дорузин...

- Моля?

- Дорузин. Това е намръщен, опак човек. ... или да общуваш с широко отворена, изпълнена със знание и чувство за хумор личност. Защото знанието респектира, а хуморът създава обстановка да се решават всякакви проблеми.

- Имате ли в Центъра за работа с деца младенци, които са станали звезди на банската лонджа?

- Разбира се. Изградени артисти са Михаела Думанова, Михаил Гемков, Иван Малчов, Елеонора Тренчева, Елина Пицина и др. Те са големи вече, но са започнали да се занимават в Центъра от съвсем малки. Понастоящем се очертава добра смяна от изпълнители на фолклор, това са по-малките от тях Катерина Думанова, Димитър Мутафчиев, Ани Родина, Даяна Бистрина, Спасимира Калайджиева, Юлияна Бекирска, Георги Стойков, Мартин Янчовичин, Георги Бояджийски, Божидар Икономов, Здравка Янчовичина, Клементина Милева и много други, които не мога да изброя. Те участват във всички културни изяви на местно, регионално, национално и международно ниво. Не минава празник на Банско, в който да е ангажиран Центърът ни, без тези даровити деца.

- Какво още развивате в Центъра за работа с деца в Банско?

- Различни видове спортове, помагащи за физическото развитие, здравето и каляване духа на младежите. Децата ни тренират ски алпийски дисциплини, ски бягане, биатлон, футбол, кик-бокс, таекуон-до. Преподават им професионалисти, като олимпийският медалист по биатлон Ирина Никулчина, световният шампион по таекуон-до Николай Кехайов, Георги Джолев - първият треньор на Ирина Никулчина, доказаният ски педагог Снежана Захова, ветеранът-първенец по ски алпийски дисциплини Милена Чакърова, “Човекът-футбол” - Георги Коцев и др.

- А как стоят нещата в хуманитарните дейности?