Винпромът в Дупница заблуждавал с етикетите и преди 12 години

„Винпром Дупница” е подвеждал потребителите чрез надписите на етикетите върху бутилките с оцет, още през 2001 година, признаха пред Struma.com от Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ). Още преди 12 години от там са констатирали, че в дупнишкия винпром, винен оцет в стъклена и в пластмасова бутилка с еднакъв етикет и с надпис "Произведен от гроздово вино", има ниско съдържание на ферментационни продукти. Вариантът в пластмасова опаковка пък имал 2 пъти по-ниско съдържание, отколкото в стъклената бутилка. На опаковката не било указано и дали оцетът е произведен по купажен метод, при който се използва смес 1:1 ферментен продукт и разредена оцетна киселина. При проверката през 2001 година, общият екстракт в двата вида бутилки, също бил различен, но съответствал на нормата за купажен. Етикетът обаче заблуждавал потребителя, че това е натурален продукт, казаха от ХЕИ.

12 години след като от Центъра по хигиена предприемат всички законови действия с последващите санкции към нарушителите, в началото на октомври тази година, областната дирекция по безопасност на храните в Кюстендил, отново констатираха същите нарушения. С малката разлика, че лабораторните изследвания този път не установиха наличие на биологични ферменти.

Абсолютно аналогичен е случаят и с плевенския винпром „Веда”, на чиито продукти, ОБДХ-Кюстендил този месец също наложи възбрана върху продажбите. Те бяха установени в магазин на голяма търговска верига за храни в Дупница.

При масови проверки през същата 2001 г., от ХЕИ установили, че винен оцет на “Веда-Плевен”, е с ниско съдържание на общ екстракт и ферментационни продукти, но съответства на БДС за оцет, изработен по купажен метод. Заради това, че същото не е указано на етикета, той обаче се счита за подвеждащ потребителите, тъй като продуктът не е натурален.

При ябълковия оцет с марка "Веда" заключенията на хигиенно-епидемиологичната инспекция са още по-тежки, защото било констатирано, че продуктът не съответства на БДС и е с общ екстракт под нормата. Освен това, ябълковият оцет на плевенския винпром категорично не можело да се определи като ферментационен продукт, но етикетът въвеждал потребителя в заблуда, че купува чист натурален ябълков оцет.

Използването на синтетичен оцет от „Винпром Дупница” със сигурност е безопасен за човешкото здраве и е със съдържание на оцетна киселина в допустимите стойности, което беше потвърдено и от лабораторните изследвания в акредитираната лаборатория на Българската агенция по храните. Специалисти-технолози обаче са на мнение, че консервираните храни с него, може и да не издържат дълго и съветват потребителите, които вече са го използвали, да бъдат наблюдателни. Те са на мнение, че няма проблем синтетичният оцет да бъде използван като подправка или за други цели, но са категорични, че при ябълковия вниманието трябва да бъде удвоено. Той е сред основните съставки на много народни рецепти за лечение на различни заболявания, смятат специалистите. “За терапия, пък и за много кулинарни специалитети, е задължително да се ползва натурален продукт, затова на етикета на трябва да е упоменато, че е получен чрез оцетно-кисела ферментация на вино - от грозде или от ябълки. Ако не е, трябва да пише само „Оцет”, категорични са технолозите.

Специалисти от винопроизводството пък смятат, че потребителите трябва да внимават и с оцета, върху чиито етикет е изписано, че е получен от купаж, защото в този случай е възможно да преобладава оцетната киселина и съотношението да не е 1:1. Купажният оцет се различава много от винения и плодовия, защото също не е 100% натурален, обясниха експертите.

И ако производителите на натурален оцет не са длъжни да посочат това на етикета, то производителите на купажен са задължени. Така, както са длъжни да обявят и състава на продукта.

И ако през 2001 година санкциите за тези нарушения са били подценени или поносими за „Винпром Дупница” и „Веда Плевен”, то днес, като държава част от Европейската общност, нещата изглеждат малко по-различни. България вече синхронизира законодателството си със страните от Европа, където подобни практики се преследват и по съдебен ред, натоварени с тежки обезщетения.

Така, заради лекомислието да пробват безкрайно търговската култура на потребителя, пък и качеството на работа на държавните контролни органи, подобни фирми-измамници, могат да загубят огромно количество финансов ресурс за глоби и санкции. Но може да изгубят и много повече от това – доверието на клиенти и партньори.

От там – и всичко останало. Дори целия си бизнес.

С уговорката, че българските власти са безкомпромисни към подобни нарушения. Но това е друга тема.

С. Здравкова