/Видео/ Добре дошли в ада!: Благоевградчанка, берачка на ягоди в Испания, с потресаващ разказ за експлоатацията, мизерията и робския труд срещу няколко евро

16 юни 2016 17:26   10 коментара   52378 прочита


"Избягах на първия месец от ягодовата плантация под парници, живях сред 55 робини, превиващи гръб под найлона, сред подвиквания от "надзирател", който обикаля с кола из редовете

Издържах един месец. Жестока мизерия, унижения и безжалостна експлоатация, обстановка каквато не бях виждала, спаси ме от тотално побъркване само силата на духа ми и младостта ми, така започва разказа си 26 -годишната висшистка Марчела Д., от Благоевград, която се завърна от Испания, отишла там, прогонена от безработицата да бере ягоди, за да обезпечи съществуването си поне няколко месеца. Разказът и буквално ни потресе, а кадрите, които тя ни предостави са шокиращи. Марчела е направила видео, озаглавено:"Добре дошли в ада", в което тя показва мястото, където били настанени 55 жени от различни възрасти и етноси. Ето разказът й:

С приятелката ми решихме да си намерим сезонна работа, за да припечелим някой лев, чухме, че в село близо до Малага набират работнички за бране на ягоди и не мислихме много, тръгнахме незабавно. Пристигнахме в селото и очаквахме да ни настанят в самото село, обаче не. С микробус, натъпкани като сардели 50 жени, бяхме закарани навътре в полето, около нас нямаше абсолютно нищо, само едни дълги редове с ягоди, покрити с найлони и няколко зловещи сгради.

В стаи бяхме по 6 жени, стаи малки като кутийки с един прозорец. И понеже нямаше място за 6 легла, леглата бяха на два етажа, като в затвора. Отстрани на стената бяха поставени метални шкафове, които трябваше да изпълняват ролята на гардероби. Повярвайте ми, щях да припадна, задуших се, обзе ме клаустрофобия, но приятелката ми ме окуражаваше, че ще се стегнем и ще издържим, каквото и да се случи.

Настанихме се. В стаята освен нас двете настаниха 4 жени от ромски произход, които идвали за пореден път. Само за един час, малката стая се превърна в още по тясна, когато всяка от шестте жени заизважда багажа си. Разгледах сградата и онемях. За 55 жени имаше само три тоалетни, три хладилника и ни предупредиха, че имаме по половин рафт място. На първия етаж имаше столова, където обядвахме и вечеряхме, кой каквото си има.

На другия ден ни събудиха в 5 часа, предупредиха ни да си обуем ботушите и да се облечем топло. Всяка сутрин пред импровизиран офис висяхме почти 2 часа докато ни разпределят по редовете с ягоди. И следва големия ужас. С часове стоиш превит почти на две, нямаш право да се изправиш, да пиеш вода и да отидеш до тоалетна, без да ти е разрешил надзирателят. Все са ми казвали, че българите в чужбина са лоши, аз го видях с очите си.

Нашият надзирател бе българин, който бе назначен от испанеца-собственик да ни контролира. И този като се беше взел на сериозно, подвикваше като хамалин и се държеше с нас като с роби, ругаейки ни с всевъзможни епитети. Работата бе тежка за жена. Бутахме колички на един неравен терен и ги вдигахме сами, натоварени с касетки с ягоди.

Ако някоя от нас се огъне надзирателят я засипваше с обиди. Първият ден нито ядох, нито пих вода, само плаках над ягодите и се криех от другите. Не можех да избягам, защото бяхме далеч от всякакви комуникации, изолирани. Работихме по минимум 9 часа, а в последствие часовете се увеличиха до 12 часа, от 7 до 19 часа. След подобно прегъване под найлона, нямаш сили нито да ядеш, търсиш само начин да се изпънеш и легнеш.

Ако събереш силички да се изкъпеш трябва да чакаш реда си най-малко час и половина, толкова, за да си сготвиш нещо на котлона и два пъти повече време, ако да се изпереш. Всичко това на фона на обкръжението от жени от различни възрастни и етноси, едни крещят, други не се къпят, трети са скандални. Мислех, че няма да оцелея в този ад. Имаше работнички, които идват за пореден път и като нас младички ни разказваха страховити истории, предупредиха ни да се отдалечаваме от къщата и да не се отделяме от групата, защото се случвали страшни неща.

Миналата година полякиня, била изнасилена от трима мъже и убита захвърлена в ягодите. Това буквално ме шокира. Помислих си, какво ще каже майка ми, ако беше чула за това, дали щеше да ме пусне. Тежка работа, страшна експлоатация, не чувстваш собственото си тяло от умора, така издържах месец на края на който реших, че трябва да избягам, ако искам да съм жива. Трябваше да се моля на надзирателя с дни да ме качи на буса, които докарваше храната ни, която сами си купувахме.

На финала, като ме видя, че съм отслабнала, бледа и жълта, реши, че няма да има полза от мен и ме освободи. Бях резервирала място за автобус България в определен ден и вечерта със сълзи на очите казах на надзирателя, че рейсът ми тръгва утре. Склони и ме закара до автогарата. Така се спасих от този ад. Разказвам историята за всички, които са тръгнали да печелят пари на подобни места - неизвестното винаги е авантюра, но понякога може да се окаже и сериозна опасност за здравето и живота ви.

П. Костова

10 коментара
16 Юни 2016 18:18 | Куцо, кьораво и сакато
Оценка:
11
 (
31
 гласа)

Ами това е работата тежко е, не е мед и масло, трудно се изкарват пари. Няма плаж има работа, а който не иска да работи и го мързи да си идва тук и да не се оплаква.


16 Юни 2016 21:35 | az
Оценка:
6
 (
6
 гласа)

като гледам бидеото не е никак зле някои плацтат кбартира и са доста по зле


16 Юни 2016 22:56 | христо
Оценка:
2
 (
6
 гласа)

6 човека супер в шотландия бехме 8 в фургон като гледам тези тунели са приказка ти какво си очаквала и сте имали колички дърпаи шеина в сламата тогава се оплакваи


16 Юни 2016 23:10 | mem
Оценка:
12
 (
14
 гласа)

ex до там ни докараха да робуваме на сульо и пульо мизериянищета и унижения добре че си си тръгнала и тук все някак ще се оправиш


17 Юни 2016 07:36 | мунчо
Оценка:
6
 (
6
 гласа)

Бай Ганьо е станал един мизерник, един помияр и вече е съгласен на всичко само да има парче хляб. Никой друг европеец- грък, германец, швед, австриец и т. н. не би се съгласил да го третират по такъв начин - като животно и на всичко отгоре да каже:- е какво толкова има и по- лошо... На теб само са те били, това не е нищо, а мен и ме биха и ме е...


17 Юни 2016 08:48 | 123
Оценка:
5
 (
5
 гласа)

мило момиче, та ти си била, като на хотел-супер тие било ела да видиш при нас в МАРИПИ на АЛМОНТЕ


17 Юни 2016 10:35 | Завалия
Оценка:
5
 (
5
 гласа)

mem написа:
ex до там ни докараха да робуваме на сульо и пульо мизериянищета и унижения добре че си си тръгнала и тук все някак ще се оправиш

Никой никого доникъде не е докарал. Живеем в отворен свят, в който всеки може да прави това, което умее, където поиска. Кой колкото учил и научил, толкова постигнал.
За справка: и аз съм брал ягоди в Англия преди доста години при не по-различни условия. Е, само дето нямаше слънце и синьо небе, както в качените клипове. И никой не чух да се оплаче тогава, даже им беше малко работата и всеки се натискаше за повече часове на полето. Гладният не може да има претенции към работата, която работи по собствена воля, мисля си.


17 Юни 2016 13:11 | ?
Оценка:
1
 (
9
 гласа)

Е, лумпени, доволни ли сте от демокрацията, особено мизерстващите, скачали по площади? Ясно е, че на тия, които я натресоха демокрацията/бивши затворници и вечни мекерета/ им сега е широчко около шията, макар да заслужават най-много те да мизерстват.... колелото се върти, не спира....


17 Юни 2016 16:25 | претенции
Оценка:
4
 (
6
 гласа)

Те сега всички са висшисти, университетите просто раздават дипломи. Няма нужда да пояснявате, че е висшистка. Голяма част от днешните млади хора си мислят, че парите просто така ги раздават, като дипломите! Да береш ягоди не е нужна университетска диплома! Това се води ниско-квалифициран труд, работи се много, но се плаща малко! Толкова е близо до ума... на умния човек!


17 Юни 2016 16:29 | РАБОТЕЩ
Оценка:
-1
 (
7
 гласа)

АЛО, ВИШИСТКАТА! ТОВА Е РАБОТА АКО СИ СВИКНАЛА ПО ЦЕЛ ДЕН ДА СЕ ЛАКИРАШ ПУДРИШ И ГРИМИРАШ И ЧАКАШ НА МАМА ТАТЕ И БОГАТО ГАДЖЕ ДА ТЕ ХРАНЯТ ЗНАЧИ ОТ ТЕБ НЕ СТАВА НИЩО!




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар