Учителят Н. Алексиев с голямата награда от конкурса “Мелнишки вечери на поезията”

06 юни 2011 00:10   9 коментара   18144 прочита
Пенко Златев от Сандански /вляво/ бе поздравен за стихосбирката си “Песен за изгрева, песен за залеза” от Васил Георгиев, председател на областното краеведческо дружество
Пенко Златев от Сандански /вляво/ бе поздравен за стихосбирката си “Песен за изгрева, песен за залеза” от Васил Георгиев, председател на областното краеведческо дружество


Пенко Златев от Сандански /вляво/ бе поздравен за стихосбирката си “Песен за изгрева, песен за залеза” от Васил Георгиев, председател на областното краеведческо дружество

Третият ми роман “Танго с дявола” се печати, ще бъде готов до 20-ина дни. В момента пиша четвърти роман, плановете ми са да напиша осем романа за пет години, разкри писателят от Петрич Стоян Милев на Мелнишките вечери на поезията, организирани от поетесата от Сандански Катя Ерменкова.

Вторият му роман “Жълта роза” бе представен на вечерите в Мелник от учителките по литература от Петрич Магдалена Шумарова и Здравка Трайкова.

Романите на писателя са като поезия, затова ги представяме на Мелнишките вечери на поезията, каза Катя Ерменкова.

И двата романа на Стоян Милев са за любовта, той успява да обедини с тънък усет документалния и художествения поглед върху събитията. Романите предизвикаха голям интерес, четивни, с голяма дълбочина, каза Здравка Трайкова.

За Стоян Милев може да се каже, че книгите му са буре с барут, освен любовта в тях главна тема са обществените проблеми. Макар че прописа на 60 години, той е млад, но мъдър автор, даде оценката си и Магдалена Шумарова.

Когато попитаха Милев как е започнал да пише, той обясни:

Не съм литератор, машинен инженер съм, всичко започна от една моя тетрадка от техникума, където учех преди 40 години. Покойната ми съпруга София я бе намерила в едно куфарче със стари снимки, в нея имаше писмена работа на тема “Димчо Дебелянов”. Без да зная, съпругата ми я показала на големия познавач на литературата от Петрич Янко Терзиев, който също вече е покойник, и той й казал: “Мъжът ти трябва да пише”. Така прописах на 59 години.

Готвя четвъртия си роман, в който увековечавам Мелник. Моят главен герой е от тук, разкри още Стоян Милев.

Бе представена и стихосбирката на санданчанина Пенко Златков, който живее в София - “Песен за изгрева, песен за залеза”. Васил Георгиев, председател на областното краеведческо дружество, също санданчанин, но живеещ в Благоевград, поздрави съгражданина си за книгата.

Вечното съревнование между двата съседни града Сандански и Петрич намери продължение и на представянето на книгите. За надпреварата между двата града сега спомена поетесата Катя Ерменкова. Петричанинът Стоян Милев разбра хумора й и продължи в типичния си остроумен стил:

Зевзеци има и в Петрич, и в Сандански, но зевзеците от Петрич са по-умни. Навремето, не знам как така, санданчани се прекараха и сложиха паметника на Спартак на входа на Сандански. Но така го сложиха, че с едната си ръка да сочи към Петрич. И зевзеците от Петрич веднага измислиха какво казва Спартак с този жест: “Вие ме сложихте тук, ама там съм роден”.

На тържествената вечеря в Мелник бяха връчени наградите и отличията на авторите на най-добрите творби, участвали в 12-ото издание на Мелнишките вечери. Дългогодишният учител и ръководител на литературния кръжок в Сандански Николай Алексиев получи голямата награда на вечерите на поезията, той не можа да стане член на Съюза на българските писатели, но е един истински възрожденец, каза Катя Ерменкова.

Сред наградените и отличените е Румяна Пелова от Перник за стихотворението й “Песен за майката”.


Още за: Ст. Милев   роман   награда   Още от: Общество

Принтирай статия
9 коментара
06 Юни 2011 08:01 | санданчанка
Оценка:
2
 (
4
 гласа)

Николай Алексиев, беше човек с активна гражданска позиция, такива липсват в нашият град Неговото семейство - съпруга, деца и внуци могат да се гордеят с него.


06 Юни 2011 10:08 | санданчанин
Оценка:
1
 (
3
 гласа)

Да, вярно е! Той беше този, който преди годи ограби децата от гимназия Яне Сандански, заради което беше и уволнен. По времето на демокрацията пък изведнъж стана "човек с активна гражданска позиция". Не, той беше човек, който се въртеше около силните на деня и стихоплетстваше. Но санданчаката, разбира се, има право на мнение. Не трябва само да се забравят деянията но господина и макар отсавна вече да не е между живите, подлостите, които е вършил си остават. А това, че Катя Ерменкова му е дала награда не значи нищо. Жест към приятеля му Христо Георгиев, който по цял ден снове по града за да изкара на гърла на приятеля си некой лев.


06 Юни 2011 18:39 | жителка на сандански
Оценка:
0
 (
2
 гласа)

За тези на небето или добро или нищо


06 Юни 2011 19:51 | да
Оценка:
-2
 (
2
 гласа)

Така е, но не е морално да се заблуждава обществеността и по-конкретно младото поколение. Кому е нужно да се разлайват кучетата, след като господин Алексиев си беше морално пропаднал човек. Пък поезията му не ме интересува. Интересуват ме делата му. А те са недостойни за учител.


09 Юни 2011 08:09 | перничанин
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Само за сведение на петричани - паметникът на Спартак на входа на Сандански НЕ Е нито с вдигната, нито със сочеща ръка.


03 Април 2013 12:03 | към санданчанина
Оценка:
3
 (
3
 гласа)

Точно такива анонимни нищожества като теб създадоха мита за ограбените деца от ПГ "Яне Сандански". Активно мероприятние на ДС, както стана ясно след 1989 г. Никога не се е въртял около "силните" на деня, глупаво нищожество. Ти нищо не знаеш за този човек, който беше чист и извисен и е голям български поет. Но какво ли разбираш ти от поезия.


03 Април 2013 12:13 | Ами
Оценка:
2
 (
2
 гласа)

То е ясно кой е морално пропадналият - който изрича клевети. Ей, не спряха клеветите на еснафите и провинциалните комплексари срещу този човек. И в гроба ще го тормозят.


03 Април 2013 12:22 | Така нареченият
Оценка:
3
 (
3
 гласа)

санданчанин е всъщност санданчанка от антуража на т. нар. от Николай Алексиев
Мухларов (Емил Муларов) - един прост човек, който се подвизаваше като клиентела в СДС и се правеше на седесар. По повод на него Николай Алексиев написа сатирата си "Мухльо енд ко" и ония извади срещу него най-долните доноси, с които си служеше ДС, за да го дискредитира. Въпросният "санданчанин" е известната санданчанка, която изля мръсотия срещу Николай Алексиев под формата на публични доноси из вестниците. Дано Господ й прости! Знаем я коя е.


04 Април 2013 11:49 | Ценностите и идеите
Оценка:
2
 (
2
 гласа)

на тези хора, които пишат клевети срещу човек, който не е между нас живите и не може да се защити, са идеите и ценностите на моралните чудовища. Все пак Николай Алексиев воюваше срещу тях с изразни средства (сатирата "Мухльо и компания"), с литература, а те го нападнаха с доноси и клевети от 80-те години. Всеки воюва както може - един с поезия, други срещу него - с доноси. Все пак Николай Алексиев беше воин и воюваше с честни средства. Силно обичан и силно мразен, но никога никой не оставаше безразличен към него. Неговата ненавист към мухльовците изглежда е била много силна, защото същите тези морални изроди не успяват да го забравят все още и продължавата да го клеветят.
Той беше прекалено голям за еснафската среда на този град, който той така силно обичаше. Нищожествата могат да се съизмерват с него само като го клеветят, защото клеветата и доноса е оръжието на моралното нищожество.





Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар