Тема за размисъл! Писмо от Иван от Санданско до редакцията на Struma.com! Защо е такава България?! Образованите хора остават без реализация, младите се лутат безнадеждно..

Писмо, пропито с болка получихме тази сутрин в редакцията ни. Писмото е от Иван, един образован млад човек,, който години наред е учил и се е трудил, за да се реализира по избрана от него професия. Но икономическата ситуация у нас, кризата и още куп нередности, водят до липсата на реализация на младите хора, които са принудени да се занимават с неща, които не са по вкуса им..

Ето какво ни написа Иван:

Здравейте! Пише Ви млад мъж, от община Сандански. Казвам се Иван Д., умишлено не съобщавам пълното си име, за да не разсърдя работодателите си и да остана на улицата. Пиша ви с болка, заради познатия на всички факт, че образованите хора в нашия регион остават без реализация. Работя на място, заедно с хора с основно образование ,средно и такива, назначени с много връзки, въпреки, че са по -малко образовни от мен.

Завършил съм Висше икономическо образование, специализация: "Учител по икономика", имам завършени и две магистратури, едната е по "Стопанско управление", а другата по "Финанси и банково дело". Имам завършени и доста квалификации зад гърба си, работил съм и в офиси при некоректни работодатели, които не са ми водили нито ден трудов стаж и осигуровки, изплащаха заплатите през два месеца, от доста години съм принуден да работя в производствено предприятие, там работодателите са коректни, но не работя по професиите ми.

Търся постоянно развитие, но уви кандидатствал съм по доста обяви по различни сайтове, но уви нямам никакво обаждане или покана за интервю. Кандидатствал съм и за учител но там пък са предварително уредени местата, имат си човек.

За съжаление нямам възможността да замина в София, тъй като разходите там са високи не мога да си позволя да плащам наем по 600 лв на месец и да работя само за слава, а отделно, че се грижа за баба си и майка си, които са болни и имат нужда от моите грижи и така се чувствам в задънена улица! От години наред постоянно кандидатствам по обяви, по моите професии, но обаждания никакви, имам чувството, че не ги четат изобщо.

Толкова е болезнено да работиш нещо, само за да не умреш от глад, да се примиряваш, защото без работа е още по-лошо, а имам толкова много да дам по професията си. Знам, че не съм единствен, знам, че много млади хора се лутат като мен, но и знам, че високообразованите кадри в чужбина са много ценени. Защо е такава родината ми, защо?!

Горещо се надявам дано скоро да намеря лоялен работодател, при когото да започна работа., пише Иван. Оставаме без коментар писмото на Иван и му желаем наистина скоро да намери реализацията си, за да бъде удовлетворен от работата си. Но той не е единствен, изправен пред същите проблеми. За съжаление!

П. Костов