Шефът на АПИ: Губим над 1, 5 милиарда лева, ако не построим АМ „Струма“

– Инженер Лазаров, преди две седмици присъствахте на дискусия за изграждането на лот 3.2 от АМ „Струма“, организирана от Камарата на строителите в България. Предложението на АПИ получи подкрепата на учените, строителния бранш и на голяма част от екологичните организации. Да считаме ли, че изграждането на лота по т. нар. източен вариант може да започне и кога?

– Работата по лот 3. 2 на магистрала „Струма“, между Крупник и Кресна, реално е започнала много отдавна. Началото на сагата е малко преди 2000 г. с избор на цялостното трасе на аутобана. Тогава идеята е била той да е готов още през 2004 г. за олимпиадата в Атина. За съжаление това не се е случило и сега забавянето на „Струма“ е повече от 16 години. Причината не е една. Направихме много с изграждането на автомагистралата от Долна Диканя до Благоевград и от Сандански до Кулата (лот 1, лот 2 и лот 4).

В момента лот 3. 1 – от Благоевград до Крупник, и лот 3. 3 – от Кресна до Сандански, също са в строителство и очакваме към 2018 г. да бъдат приключени. Лот 3. 2 всъщност е ябълката на раздора между държавата и екологичните неправителствени организации. През годините драмата е добивала различни размери и непрекъснато се е тръгвало в нови посоки. Но през май тази година, когато този обект дойде в АПИ от вече закритата Национална компания за стратегически и инфраструктурни проекти, започнахме незабавно работа по него.

През две седмици провеждаме заседания на Комитета за наблюдение на строежа на АМ „Струма“, въпреки че според устройствения правилник трябва да се провеждат на три месеца. Още през май се разбра, че еколозите не приемат категорично тогавашния вариант, с който магистралата минаваше на две нива през Кресненското дефиле.

– Говорите за т. нар. етажерка?

– Точно така. Въпреки че този вариант е реалистичен, наистина целият автомобилен трафик оставаше вътре в дефилето и нямаше да има никакво намаление на вредните емисии. Тогава еколозите предложиха изваждането на част от движението от пролома. Взехме предвид тяхното желание и започнахме да работим в тази посока. Накрая достигнахме до варианта за разделяне.

– Може ли да припомните какъв е този вариант?

– По съществуващото трасе в Кресненското дефиле остава само трафикът в посока Гърция. На обратно движението се изнася източно от пролома, по т. нар. Кресненско плато. Това ще стане с изграждането на много сложни пътни съоръжения заради пресечения терен. Така всичко ще минава през напълно нов участък, като двете отсечки ще се свързват отново при Симитли. Това беше предложението на еколозите към месец май тази година.

– Сега вече е октомври. Има ли промяна в тяхната позиция?

– Оказва се, че част от природозащитниците вече не искат и този вариант. Сега желанието им е магистрала „Струма“ да бъде изцяло изнесена от дефилето. Дори не искат да минава през платото, а още по на изток – това на практика би спряло всички дейности. Поведението на еколозите малко ни притесни, но мисля, че все пак става въпрос за недоразумение в техните среди. Защото на последното заседание на комитета за наблюдение всички организации, с изключение на двама души, подкрепиха източния вариант и най-вече заданието за изготвяне на оценка върху въздействието на околната среда.

– Какви са рисковете, ако сагата „лот 3.2 на „Струма“ продължи?

– Загубите за държавата, гражданите и екологията ще са огромни. Неизпълнението на лот 3. 2 крие следните опасности: няма да спазим договореностите, които сме поели при подписването на апликационните форми още при кандидатстването за средства за целия проект на „Струма“. Ако не завършим през този програмен период, независимо от удължението му, което ще е максимум до 2023 г., ни грози опасност да върнем всички средства, използвани като безвъзмездна финансова помощ по еврофондовете за първите три лота, включително и за лот 3. 1 и 3. 3, които се строят в момента.

Сумата за първите три лота е половин милиард и като включим всички съпътстващи дейности, като надзор, допроектиране и така нататък, както и настоящите обекти, ще надвишим 1, 2 млрд. лева. Защото само индикативната стойност на тунела, който ще бъде край Железница, е 250 млн. лева, а лотове 3. 1 и 3. 3 са около половин милиард всеки. Отделно ще пропуснем като полза останалите 500-600 млн. лв., които идват по новата оперативна програма.

– Какво ще последва, ако този негативен сценарии стане факт?

– Трябва да дадем огромни държавни средства, защото „Струма“ няма как да остане с една тапа по трасето си. Ако това се случи, ще е пагубно и за човешкия живот. И сега Кресненското дефиле е една от най-рисковите зони в България с постоянни катастрофи. Отделно ще е голям проблем за околната среда, защото огромният трафик, който ще генерират вече изградените лотове на „Струма“, ще трябва да мине през тези 15 км, където на практика няма да има аутобан. Ще има ужасни задръствания, защото, представете си – скоростният път спира и автомобилите трябва да влязат във фуния от две ленти, ще има изнервени водачи, огромен разход на гориво и вредни емисии, каква природа ще остане в пролома?

– Ако направим сравнение между другите проекти, които бяха лансирани, например идеята на еколозите за тунел от 15,2 км, в чия полза ще бъде то?

– Тунелът щеше да струва многократно по-скъпо от сегашното предложение. Дори да се абстрахираме от разломните зони, наличието на канцерогенни газове, този тунел от 15 километра, тоест един 13 километра и друг от 2 километра, щяха да се строят не по-малко от 15 години. Това са две тръби под земята. Опитът в Европа и останалата част от света показва, че такива съоръжения са свързани с много допълнителни проблеми, които възникват по време на строителството. Много грешат тези, които си мислят, че просто влизаме и започваме да копаем. Има още много неща – прокопаване на вертикални галерии, в които се инсталират генератори за кислород, сервизни тунели, други връзки. Всичко това е свързано с много неизвестни, които остават колкото и геоложки доклада да се направят.

– Защо геоложките доклади не могат да дадат пълна гаранция за безопасност?

– Експертите правят интерпретация – проучват геологията встрани и се надяват, че при тунела тя ще е същата. Но реално никой не знае със сигурност какво има там, дълбоко под земята. Да не говорим, че край Кресна има разломна зона и никой експерт не иска да се задължи с оценка, която след това може да не се окаже вярна.

– Колко проекта за лот 3.2 са разглеждани през годините?

– Много, може би над 20 варианта. Само в АПИ сме разглеждали пет. Мога да кажа, че последният може да бъде завършен в периода между края на 2020 и средата на 2021 г. Ако, разбира се, процедурата не се спира с бланкетни жалби. Всичко ще е готово, включително и ремонтът на съществуващото трасе през дефилето. Защото, като говорим за изпълнение на новия път на изток, включваме и реконструкцията на стария.

При нея ще бъдат спазени всички мерки, поискани от екологичните организации, за да бъдат запазени защитените видове животни и техните хабитати. Реализацията на обекта „лот 3. 2 от магистрала „Струма“ може да се смята за наистина стартирала, когато получим одобрен доклад по ОВОС. Подготвяме го и очакваме до края на този месец или началото на ноември да бъде внесен в Министерството на околната среда и водите. После всичко ще зависи от одобрението и от жалбите, ако има такива.

– През годините остана впечатлението, че държавата дава повече инструменти на обществените организации, с които пък те спират големи инфраструктурни проекти.

– Ако държавата вземаше еднолично всички решения, щяхме да говорим за някакъв друг вид управление, но не и за демокрация. Тези правила са създадени за защита в ситуации, когато наистина има несправедливост. Това дали има хора, които се възползват от тях, за да постигат някакви резултати, всеки гражданин трябва да прецени.

– Идва зимният сезон. Започнахте ли подготовката за поддържането на републиканската пътна мрежа – какво е предвидено, какви са финансовите разчети?

– Около 50 млн. лв. ще заделим за зимно поддържане на републиканските пътища. Вече започнаха срещите с областните директори на АПИ и с представители на фирмите, които се грижат за републиканските пътища в съответните региони и областни центрове. Стартираха и проверките за наличие на материали, техника и оборудване. Ще посрещнем зимата с всичко необходимо.

– Какви са приоритетите на АПИ за следващата 2017 г. – какво и къде ще се изгражда?

– Догодина имаме един основен приоритет, който в момента е в тръжна процедура. Става дума за започване на строителството на 4-лентовия път до Слънчев бряг. Когато бъде завършен, големите задръствания, които стават и създават неудобство на туристите, ще останат в миналото.

– Този нов път върху сега съществуващия ли ще се изгражда?

– Само в участъка между Поморие и Ахелой, като двата града ще бъдат обходени по нов терен с нови трасета. Участъкът е разделен на три и в момента провеждаме три отделни обществени поръчки: за обход на Ахелой, за обход на Поморие и за пътната връзка между двете населени места.

– Кога ще е готово всичко?

– Очакваме да приключим за два сезона. Но тъй като работим върху ново трасе и няма да пречим на трафика, може да стане и по-бързо. Разбира се, продължаваме работа и по строежа на четирите автомагистрали, които искаме да направим – „Хемус“, „Видин – Ботевград”, „Русе – Велико Търново” и продължението на връзката с АМ „Марица“ към Свиленград, както и АМ „Калотина”.

Инженер Лазар Лазаров е роден през 1969 г. в София. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Пътно строителство“. През 1995 г. започва работа Централния институт на пътните технологии, а през 2007 г. става негов директор. След това, през септември 2011 г. оглавява УС на АПИ, но е освободен на 7 октомври 2013 г. Става главен директор на Международен панаир Пловдив, като през 2014 г. отново се завръща начело на УС на АПИ. /Из. Труд онлайн

Р. Андонов