Санданчанинът Мартин Бухов от Hell’s Kitchen за състезанието, мечтите и любовта

Tой е на 30 години, от Сандански, женен. Шеф Масимо Ботура е човекът, който е повлиял на стила му на готвене. Мечтае да отвори свой ресторант. Голям фен е на футболния клуб „Левски”. Отпадна от надпреварата, но споделя, че се е научил да работи в екип.  Той даде и първото си интервю  във вестник "Телеграф: 

– Мартин, как се чувствате, след като отпаднахте от Hell’s Kitchen? 

– За момента ми стана много гадно, но сега не толкова. Бях ядосан, но когато преосмислих нещата, беше окей. Може би не бях достатъчно интересен за самия зрител. 

– Какво Ви даде участието в предаването? 

– Мотивация. Записах се в предаването, защото бях в мотивационна дупка. Имах нужда от нещо ново. Беше ми писнало от мястото, на което работех. Нямах развитие. За това се записах, за да работя с хора, които наистина могат. 

– Успяхте ли да станете приятели с някой от формата. Имате ли фаворит? 

– Да, с почти всички. Павел и Богомил ми бяха най-близките вътре. 

– Разкажи някоя забавна случка по време на снимките? 

– Нонстоп имаше такива. Когато пътувахме за Враца, после за Сандански. Играехме на игри, на които не съм смятал, че мога да играя на тези години. Кънките и караокето ми бяха два от страховете, защото знам, че тези двете са ми много трудни. Точно се надявах да няма нещо такова, и бам, точно те се паднаха. На прибиране от Враца не спряхме да пеем по пътя. Надухме главата на целия екип. 

– Бихте ли пробвал пак да карате кънки? 

– Аз и преди това съм пробвал, но безуспешно. Само по оградата. Сега беше по същия начин. Аз затова застанах на вратата, да пазя. 

– А със звездите, има ли някой, с когото си допаднахте? 

– С Роксана и Къци, много са весели. Имаше една игра с асоциации, беше много забавно. Учудиха ме, че те познаха абсолютно всичко. Аз лично не бях играл от дете на тази игра, но вътре много често я практикувахме. Всички игри бяха много емоционални и зареждащи. 

В любимия Сандански 
Епипът на Hell’s Kitchen на гости в Сандански 
Мартин предлага годежен пръстен на Николина пред 400 свидетели 
 Санданчанинът очаква присъдата на шеф Ангелов 
Мартин и Николина обичат българския фолклор и носиите 
– Като влязохте в предаването, споделихте, че мечтаете за собствен ресторант, сега започва ли преследването на тази мечта? 

– Да, но след поне година. Първо имам други планове, жена ми да забременее. Това ми е на първи план. 

– Вие със съпругата Ви сте заедно от много време. 

– Да, от 12-и клас. Много дълга любов. Видяхме се в 1-ви клас за първи път, ходехме заедно на карате. Бяхме един срещу друг. В 9-и клас бяхме в една и съща паралелка. Започнахме да се тормозим един друг. Първо аз нея, после тя мен. В 12-и клас вече станахме гаджета, 5-6 години по-късно се оженихме. 

– Помните ли първата Ви целувка? 

– Да, на една поляна в Сандански. Много романтично, след училище, до една река. Спонтанно отидохме там, не го бях планирал. 

– А предложението за брак? 

– Доста добре го помня. Жена ми танцува народни танци и групата им правят празник на Божик на 26 декември. Танцуват за едно село до Сандански. Отидох да им помагам за храната, която подготвят, за скарата най-вече. Бях се уговорил с ръководителите й там да й направя предложението пред всички. Имаше около 300-400 човека. Идеята беше да си сложа една носия и да й предложа, докато играе любимото си хоро. Те да спрат музиката и да й дам пръстена. Точно и така се получи, въпреки че имах малки премеждия. Щях да си разбия главата от бързане да си взема носията. Докато бях на скарата, забравих за какво съм дошъл и по най-бързия начин трябваше да се случи всичко. Тя не го очакваше, въпреки че ние си живеехме заедно. Аз бях взел пръстена 2-3 месеца по-рано и го бях скрил. През цялото време се чудех дали не го е видяла, но след като видях колко изненадана беше, когато й паднах на колене, определено не е предполагала. 

– Съпругата Ви с какво се занимава? 

– Тя също е в тази сфера, но не точно. Отвън е, отговорник на търговска зала. 

– Разкажете за Италия, за Масимо Ботура. Искате ли да се запознаете с него, а защо не и да посетите негов курс? 

– Това е готвачът, който ме е вдъхновил най-много. Като начин на готвене и всички неща, с които се занимава. Много са нещата, които са ме вдъхновили и ме карат да вървя по неговите стъпки. Да, искам да отида при него. Това ми е идеята, да се развивам професионално по всевъзможни начини. Hell’s Kitchen беше една от целите ми, да науча нови неща. 

Обичам си България, но не ми пречи да отида за самото развитие и самия опит, който мога да получа. 

– Тоест, не бихте напуснали България? 

– Абсолютно. Имал съм оферти за чужбина, но не. Имам приятели в Швейцария, които ми намериха работа за много добри пари, но за мен родината си е родина. По-добре да се мъчим тук ние, за да развием България, отколкото да работим за другите държави. 

– Освен родолюбец, си голям фен на „Левски”? 

– То се раждаш левскар. Бях на 7-8 годинки, от баща ми се зароди тази любов. Все още помня първия мач на Левски, на който той ме заведе. И така до днес. 
 „Телеграф”