Публична лекция на президента (2002 – 2012 г.) Георги Първанов в ЮЗУ „Неофит Рилски“: „Истинските лидери са тези, които обединяват, а не разединяват“ 

 Президентът на Република България (2002 – 2012 г.) Георги Първанов, доктор хонорис кауза на Югозападния университет, изнесе публична лекция на тема „Лидери направиха България велика в миналото. А сега…“, в която постави фокус върху ролята на лидерството в исторически и съвременен план. 

Събитието беше открито от ректора на университета проф. д-р Николай Марин. Сред присъстващите бяха председателят на Синдиката на българските учители (СБУ) д. ик. н. Янка Такева, директорът на Центъра за професионално обучение към Националния съюз на трудово-производителните кооперации (НС на ТПК) проф. д-р Стефан Мичев, директорът на ОД „Държавен фонд Земеделие“ – Благоевград Огнян Китов, областният координатор на СБУ – Благоевград Бонка Ичкова, заместник-ректорите проф. д-р Вяра Кюрова и доц. д-р Петрана Стойкова, помощник-ректорът Антоанела Ванева, научният секретар на университета доц. д-р Илия Недин, преподаватели и студенти. 

В началото на своята лекция д-р Георги Първанов се върна към ключови фигури от българската история. Той открои цар Борис I Михаил като държавник с безспорен принос за укрепването на духовните основи и за изграждането на стабилна държавност. Д-р Първанов подчерта значимостта на делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и възникването на книжовните центрове, които поставят основите на българската култура и духовност. Сред примерите за ярки исторически личности той посочи Васил Левски, когото определи като модел за безкомпромисен морал и саможертва, както и Стефан Стамболов – „сложен и противоречив, но лидер с мащаб, какъвто рядко се среща в историята ни“. 
В лекцията бе поставен фокус и върху съвременните предизвикателства пред политическото лидерство. Според д-р Първанов днес се наблюдава дефицит на силни личности, способни да вземат трудни решения и да вдъхновяват обществото. Той посочи, че най-важният критерий за истинския лидер е влиянието, което той упражнява чрез обединение, а не чрез противопоставяне. 
Д-р Първанов очерта и основните типове лидери в политиката – демагози, мениджъри и посредници, като отбеляза, че истинското лидерство изисква далеч повече: умение за управление на конфликти, способност за вземане на правилни решения, стратегическо мислене и владеене на дипломацията. В подкрепа на тезите си той припомни и моменти от собствената си практика, в които ключова роля са играли преговорите – сред тях случаят с българските медицински сестри в Либия. С голям интерес присъстващите изслушаха разказа за една от най-трудните му срещи – тази с Негово Светейшество папа Йоан Павел II, когато в рамките на половин час и при строг протокол той е трябвало да извоюва дългоочакваното признание за невинността на българите в атентата срещу него. По думите му това е изисквало огромни усилия и той е бил искрено доволен, когато в техния разговор папата произнесъл тази ключова фраза. 
В последвалата дискусия се включи председателят на СБУ д. ик. н. Янка Такева, която изказа благодарност към държавния глава на Република България в периода 2002 – 2012 година за неговото посредничество при разрешаването на учителската криза през 2007 година. Тя подчерта, че благодарение на активния диалог със синдикатите и личната му ангажираност е било постигнато решение в един от най-напрегнатите моменти за сектора и допълни, че това е ясен пример за лидерство, основано на отговорност, диалог и способност за постигане на съгласие. 
В заключение д-р Първанов обърна внимание и на лидерството в Европа, подчертавайки липсата на достатъчно силни политически фигури в последните години. Той сподели впечатления от работата си с личности като Тони Блеър, Жак Ширак и Хелмут Кол, които определи като пример за държавническо поведение и стратегическо мислене. 
Лекцията завърши с послание към студентите: „Едно от най-важните неща, върху които трябва да работим, е националното помирение. Без национално помирение няма да има съгласие, а без съгласие няма да вървим напред. “