Производителката Мая Нушкова от Кресна: Ниските изкупни цени са най-големият проблем за производителите на плодове и зеленчуци

Китно планинско кътче, чист въздух, спретната градина, плодове и зеленчуци – това е работното място на Мая Нушкова, но и нейната релакс зона, както сама споделя пред Агри. БГ. 

Тя и съпругът й обработват 20 дка в района на град Кресна – една част оранжерии и открити площи. В стопанството има различни плодове и зеленчуци, предимно домати, картофи, зеле, пъпеши, дини, ягоди. 

Откога се занимавате със земеделие и защо? 
 

Започнахме преди шест години, защото просто ни влече. Израснали сме на село, свикнали сме със земеделската работа и тя ни доставя удоволствие. С течение на времето със съпруга ми решихме да си направим оранжерия, имаме и открити площи. В оранжерийно отглеждаме домати и ягоди. 

На какво залага Вашето семейно стопанство? 
 

На разнообразието от култури, но най-вече на това, че обичаме работата си. След натрупан опит работим предимно с определени сортове, които сме изпитали, наясно сме със спецификите при отглеждането им и сме се уверили в качеството им. 

Това, което произвеждаме, е и на нашата трапеза, затова за нас е много важно качеството и вкусът. 

Каква е Вашата роля в семейния бизнес? Коя част от работата Ви е любима? 
 

Аз предимно съм ангажирана с работата на терен, тя ми доставя и най-голямо удоволствие. Съпругът ми има и друга работа, така че сме се стиковали. Всяка култура е интересна по свое му, но може би сега най-много се радвам на ягодите. 

Как обработвате площите си и като цяло се справяте с физическия труд? Имате ли работници? 
 

Справяме се с общи сили и изцяло в рамките на семейство. Агротехническите мероприятия, ежедневната грижа по отглеждането, беритбите – ние си правим всичко, нямаме работна ръка. Когато могат децата ни също помагат, интересно им е засега. Стараем се да механизираме важните мероприятия и да организираме добре дейностите. 

За целта ползвали ли сте финансиране по някоя от инвестиционните мерки например? 
 

Не, със свои средства сме постигнали всичко. Мислехме да кандидатстваме по програмата „Млад фермер”, но като пресметнахме нещата, се отказахме, не видяхме особена полза. Взели сме си тракторче, с него орем, окопаваме, сеем, засега се справяме. 

За тези шест години можете ли да откроите коя е най-сериозната спънка пред семейните малки и средни стопанства в сектора, както и какво Ви мотивира да продължите? 
 

Мисля, че това, което ние забелязваме като проблем, е масов такъв за българските производители на плодове и зеленчуци. Най-сериозната спънка пред малките, семейни ферми са изкупните цени – много ниски са, а и не винаги има търсене. Това понякога е крайно обезкуражаващо на фона на положения труд и вложените средства за производство, които постоянно нарастват. Но, както казах в началото, ние имаме нужда от досег със земята, ангажирали сме се със земеделието по любов и затова не се отказваме. 

Надеждата е тази, която ни мотивира най-много, надеждата, че все пак ще дойдат по добри времена и пазарни условия. 

Къде намирате пазар за плодовете и зеленчуците си? 
 

Работим предимно с търговци/прекупвачи. Това не ни устройва много и в перспектива плануваме лично да пласираме продукцията си чрез директен пазар. Тук има дефицит на земята иначе искаме да се разширяваме, да надграждаме. Получихме покана от Общинската служба по земеделие да участваме във форума „От фермата до трапезата” и ще го направим. Това е шанс за директен пазар. 

Заварвам Ви градината и след всичко споделено не мога да не Ви попитам как и кога си почивате. 
 

Идвам сутринта тук, докато пия кафе храня животинките – кокошки, пуйки, патици, кутрета, отварям оранжерията и започва една по една задачите. Така минава денят ми. Няма много време за почивка в земеделието, спа центърът ми е на полето, тук събирам тен, тук се подмладявам. И е хубаво. Близостта до земята е здраве, носи спокойствие и наслада, поне за мен е така.