От Украйна до България: Историята на Наталия и Яна, избягали от войната

20 юни 2024 13:25   6 коментара   15145 прочита


Двете жени работят в Балканфарма Дупница

Наталя Милчева е родена 1976 година в Болград (Украйна). Тя е бесарабска българка. Работила е в едно от училищата в родния си град. След събитията в Украйна, напуска страната и заедно с двете си деца - Олег и Лена пристига в Благоевград. 

Яна Гаврилчук е родена през 1985 година в Днипро (Украйна). Завършва Химико-техническия университет в родния си град. Работила е като банков служител преди да пристигне в България. В момента живее в Благоевград заедно със сина си Глиб. 

 

  • Как се озовахте в България и по-специално в Благоевград? 

Наталя: С началото на събитията в Украйна, стресът беше много голям. Криехме се постоянно, сирените почти не спираха… Живеехме в непрекъснат страх. Трябваше да предприема нещо. Със сина ми Олег и дъщеря ми Лена решихме, че трябва да се махнем час по-скоро от този кошмар. Много от приятелите ни заминаха за Германия, а ние решихме да заминем за България. Трябваше да се успокоим след този кошмар. Имаме областен български център в Болград, от където ни съдействаха. Олег бе приет за студент в ЮЗУ. Хванахме автобус, пристигнахме в София и оттам се озовахме в Благоевград. Лена учи също в Благоевград. 

Яна: През месец май 2022 година пристигнах в България. В интернет успях да потърся информация за възможностите, и най-вече условията, които търсех, защото те бяха насочени основно към осигуряването на нормални условия за сина ми. Имаше страх у всички ни, но у децата бе по-силно изразено. И със сина ми по-същия начин – нямаше възможност да комуникира с връстниците си, да играе като всяко дете, да посещава училище като хората. Това не е и нямаше да бъде детство. Скоро след пристигнахме в България, разбрахме, че само на около 200 метра от жилището ни е имало огромен взрив… Двоумях се между Пловдив и Благоевград, но в крайна сметка направих избор и категорично не сбърках. Веднага започнахме курсове по език, настаниха ни в жилище…срещнахме страхотни хора, които ни помагаха и подкрепяха. Благодарна съм и ще съм им благодарна за цял живот. 

  • От миналата година работите в Балканфарма Дупница. Как започнахте? 

Н: С пристигането в Благоевград започнах в един хотел, но… Бях чула, че в Дупница търсят хора в завода на Тева, но в същото време изпитвах страх да тръгна сама. С още една позната от Украйна, решихме да опитаме и така се озовахме в завода. И ето ме и сега тук. 

Я: Нормално бе веднага да потърся работа и започнах в един ресторант в Благоевград в кухнята. При една от срещите ми с Наталя, тя сподели, че е започнала в завода на Тева в Дупница и е много доволна от всичко. Описа ми условията, хората в завода… и реших да опитам. Ето ме вече 7 месеца тук. 

  • Как ви приеха в завода? 

Н: Бяхме на обиколка в завода, разгледах, видя ми се и интересно. Реших, че ще опитам да се науча. Какво да кажа за приема?! Приеха ме страхотно. Много положителни и позитивни хора. Екипът в „Опаковка“, където съм аз - е страхотен. 

Я: Когато човек отива с удоволствие на работа, а не мисли кога ще приключи смяната, то той е попаднал на своето си място. Аз съм на моето си място. 

  • Усещате ли подкрепа у колегите си? 

Н: Да. Категорично. Винаги когато имам въпроси, колегите откликват веднага. Нямах проблем и с езика. Благодарна съм на всички. Супервайзърът Росица Шопова, страхотен специалист, винаги ме направлява. Страхотно отношение… Обучението ми бе поето от Галя Капурдова, която ми бе ментор. Благодарна съм й за това, че проявяваше търпение и ме въведе в спецификата на работата.   

Я: Мога да кажа, че съм късметлийкал Перфектните колеги, събрани в един екип и аз с тях. Има изисквания, разбира се, защото работата ни е изключително отговорна. Още от първия ден усещах подкрепата им. Идваха при мен постоянно: „Яна, ако има нещо – питай“. Ментор ми бе Райка Йорданова,. която бе неотлъчно до мен. Страхотно отношение и от ръководителя Сийка Янкова, която винаги влизаше в положение при здравословни проблеми или възникнал спешен ангажимент със сина ми. Да чуеш от ръководителя си думи на подкрепа, да ти помогне в работата,  да усещаш, че можеш да разчиташ на него – това ти дава криле. Имам удоволствието да работя с истински професионалисти и човеци с голямо Ч. Благодаря ви, колеги. 

  • Имате ли усещането, че ви възприемат като чужденци и в момента? 

Н: Не. Вече съм част от екипа и се чувствам такава. А и колегите ме приемат. В началото бях стресирана, но с течение на времето, навлизането в материята, липсата на страховитите сирени и се успокоих. Чувството да живееш спокойно и да имаш истинска работа е страхотно. 

Я: Още първия ден, когато видях тези позитивни хора, вече имах чувството, че съм била с тях и преди. Усмихнати и сериозни, когато трябва, няма драми, всеки си знае задълженията, а имаш ли нужда от помощ – знаеш, че можеш да разчиташ веднага на такава. Още от първия ден ми казваха: „Яна, само да си спокойна, ще те научим“. 

  • Може ли един чужденец да се приспособи бързо към работата в Балканфарма Дупница? 

Н: Със сигурност проблем е езикът. Той би създал трудности за един чужденец. По-бавно се случва обучението, но в завода проявяват разбиране и търпение, и едва когато си готов,, те пускат самостоятелно да работиш. Няма нищо притеснително, защото всички помагат. Има период на адаптация, все пак напълно нови хора, нова работа и знания, но както казах – хората помагат и проявяват нужното търпение. Като всяка нова работа, в началото винаги изглежда много трудно, но постепенно се навлиза и след няколко месеца си готов. 

Я: Може, но само ако имаш желание. Разбира се, езикът е проблем в началото, но търпението го има, а и подкрепата на колегите е голяма. Имаш ли желание да го работиш – ще се научиш и бързо. 

  • Какви са впечатленията ви от завода на Балканфарма? 

Н: Само хубави неща мога да кажа. Голяма компания с професионален поглед и много високо ниво, както се предполага за завод от такъв мащаб. Всички необходими условия за служителите и удобства. И работа като работа. 

Я: Не съм имала много допир до големи компании от тази сфера, за да правя сравнение. Но смело мога да кажа, че това е европейска компания, с всичко необходимо. Бях чувала за бранда Тева, но и сега на място се убеждавам с всеки изминал ден, че реномето е заслужено. Има всички необходими условия за нас работещите. А за живеещите в Благоевград имаме и осигурен транспорт. Страхотно е. 

  • А от България? 

Н: Изключително спокойна страна. Хората са добронамерени, климатът ми допада също. Освен това има винаги работа, само да имаш желание. Ето, при нас в завода на Тева в Дупница има и условия и възможности с ясни правила и ангажименти. А що се отнася до Благоевград – много е красив. Жителите са позитивни, винаги ще ти отговорят, ще ти съдействат. Много приветливи са. 

Я: Невероятната природа, с тези красиви планини и зеленина. Обожавам Пирин и Рила като ги гледам. Благоевград е спокоен, жителите са отзивчиви и добронамерени. Синът ми се чувства все по-добре, а и вече няма проблем с българския език. Има и въздух за дишане, както се казва, защото няма толкова интензивно движение на автомобили. 

  • Какво ще кажете на вашите колеги от завода? 

Н: Благодаря ви, приятели. Това е най-малкото, с което мога да изкажа отношението си. Страхотен колектив, който ме прие от първия ден като една от тях. Откликваха винаги. Нямаше значение дали е колега по ранг или с по-висок, сами предлагаха подкрепа и помощ. Повярвайте, за човек от друга държава – това е безценно. 

Я: Много съм благодарна на всички българи. Такава подкрепа, помощ и разбиране получихме още от първия ден със сина ми. А ние бяхме само едни непознати, дошли в друга страна и град, без нищо, освен малко багаж. Щастлива съм, че успях да дам възможност на сина ми да има своето детство, да учи нормално в училище, да бъде с приятели. На колегите ми? Аз имам страхотна работа и всеки ден отивам с удоволствие. И голяма вина за това имат именно колегите. Благодаря ви, че бяхте и сте с мен от първия ден в завода. 


Още от: Общество

Принтирай статия
6 коментара
20 Юни 2024 15:23 | Само питам...
Оценка:
-6
 (
20
 гласа)

Намерихте ли кой да ви опъва нощем?


20 Юни 2024 15:30 | Айде, куфар и гара Киев
Оценка:
-9
 (
17
 гласа)

Първата им цел е това, да си намерят не само нощем да ги опъват а и денем. Това им е мечта да дойдат и да си намерят българи за мъже. Украинки, рускини, чехкини всякакви миндиляци


20 Юни 2024 15:43 | гюптин
Оценка:
10
 (
16
 гласа)

не съдете за хората по жените ви


20 Юни 2024 17:53 | Qnako
Оценка:
-3
 (
15
 гласа)

Da hodat da si pazat rodinata tia murshi


20 Юни 2024 20:57 | Косовар
Оценка:
-2
 (
4
 гласа)

Трайте бе, смръдляци! Че резаните карабини в депесарска Горна Джъмая, не само жените и дъщерите ви, но вас самите ще думкат отзад.


20 Юни 2024 23:11 | мк
Оценка:
8
 (
8
 гласа)

Добре, че жените са попаднали на хора. Че като гледам с какви боклуци е пълно...




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар