Лазаровден е! Честит празник!

Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т. нар. подвижни празници. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар.

Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него. Народна повеля гласи, че Лазар е заповедник на горите и шумаците. Той чисти и треби горите, за да правят хората ниви. Лазар има в ръцете си балтия (брадва), с която сече гората, шумака и прави орници. Ето защо този ден се казва още и Лазар. 

Лазар от древноеврейски произход означава “Бог помага”. Името е символ на здраве и дълголетие. 
 
Обичаят 
Този ден се празнува в чест на Лазар. Обичаят е широко разпространен из цяла България. 

През целия ден ходят лазарки, които пеят песни. Лазаруването е голям религиозен и народен обред. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи). 

Лазарките не са просто неженени жени, а са девойки, които встъпват в моминство. Прието е, че една мома ходи само веднъж да лазарува. 

Бъдещите лазарки, се събират по-отрано, още преди постите, и започват да се приготвят за лазаруването, т. е. учат песните, които трябва да пеят. Тези песни ги учат от по-старите, било моми или вече булки, които са ходили “на Лазар”. 

Броят на лазарките не е ограничен, но ако в селото броят им е голям, те се делят по махали. Всяка група ходи в отредена махала, защото в една къща два пъти не трябва да се лазарува. 

Кошница с яйца за Лазаровден 
В деня на празника две моми носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца. Други две носят криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка. 

Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите моми ги заобикалят в кръг. В този кръг влизат други четири лазарки (условно казано), забулени с превес над очите. Без да се хващат за ръце, те танцуват около момите с криваците. 

Докато лазарките играят, около тях наредените в кръг моми пеят лазарски песни. Както коледните, така и лазарските песни са нагласени за всеки член в семейството и за всяко обществено положение. Има песни за мома, момък, за момче, за момиче, за дете, за булка, за домакин, за домакиня, за овчар, за орач и пр. Още има и песни за кмет, за свещеник, за първенец и пр. – все отлични в обществото селяни. 

Лазарските песни 
Лазарките имат различни песни. Когато се събират в една от лазарките за тръгване, изпяват една песен. Тръгвайки по къщите, пеят друга, а вече, спрямо домакина и социалното му положение, избират трета песен от многото варианти. 

Във всяко село има мома, която всички хора признават за най-хубавата. На такава мома лазарките пеят особена песен, с която възхваляват красотата й. А в лазарските песни за някой момък се пее за неговата чиста любов и хубост, за разлика от коледните песни, в които се възпява неговото юначество. 

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена. 

След като лазарките обиколят всички къщи, се връщат в къщата, откъдето са тръгнали. Последно изпяват една песен, придружена с хоро. Вечерта, преди да се разделят, се уговарят къде ще се съберат на следващия ден за следващия празник – Връбница и обреда Кумичене. Честит празник!