Кой за кого се грижи в незаконния приют в благоевградското с. Логодаж! Кучета за Бойко Гренцке, или Гренцке за кучетата?! Къде потъват парите на дарителите с големи сърца и истинска любов към четириногите?!

На 3 май със заповед на кмета на Благоевград Илко Стоянов общински служители започнаха събаряне на селскостопанска сграда в местността "Странишен андък " в землището на благоевградското село Логодаж. Мястото е обособено като приют за кучета, на фондация "Оскар и Лора", собственост на Бойко Гренцке.

Действията на общинска управа предизвикаха поляризиране на мненията в Благоевград и  взрив от коментари, част от които осъждат категорично действията на кметския екип, други ги адмирират и определят като крарйно наложителни.

Група ревностни любители на кучетата скочиха да бранят сградата и собственика на фондацията, обвинявайки общинска управа в бездушие, лошо отношение към кучатата, и правейки опит с крясъците си да заглушат гласа на кмета.

А той е категоричен: Това не е приют за кучета, това е депо, развъдник на кучета, които се събират незнайно откъде, неясно как се отглеждат и къде се пускат, когато стопанинът им няма с какво да ги храни. Проблемът е сериозен, да! Кучетата са важни, но не по-малко важни са здравето и животът на хората, станали жертви на кучешки нападения и набези. Не по-маловажни са оплакванията на хората от село Логодаж, пропищели от кучетата на Гренцке. А припомням, че лицето Гренцке бе заловено да " внася" и пуска кучета в центъра на Благоевград, по който се разхождат майките и децата ни, които биха могли да се окажат беззащитни жертви на нападения. За съжаление има вече много такива случаи, казва кметът и допълва: Това, което сме поискали е Бойко Гренцке да спази закона и узакони постройките си, да узакони приюта си. По този начин ще може да се упражнява контрол върху дейността на приюта, животните ще бъдат маркирани и регистрирани и ще се знае колко са и откъде идват и къде отиват, колко умират и колко се раждат. Ще може да се контролират средствата постъпили от дарители и да се наблюдава открито цялостната грижа за животните.

Но той не иска да работи законно. Иначе е по -лесно, никаква отчетност, никакъв контрол. Колко животни има вътре, как се хранят, как се обгрижват, трудно е да се разбере, казва кметът Стоянов и декларира абсолютна готовност на общинските власти да съдействат за бързото узаконяване на приюта на Гренцке. Но!!! Такива искания така и не постъпват до момента. 

Възниква въпросът: Защо собственикът на фондацията и приюта Гренцке не предприема действия по узаконяването му, въпреки многократните предупреждения от страна на общината?. Ако помислите и действията му са чисти, така както декларира в трогателните си видеа във Фейсбук, то няма пречка мястото да бъде узаконено, 

Че Гренцке обича кучетата спор няма, малко са хората, които ще се наемат да правят подобно нещо, но идва отново логичния въпрос - защо бяга упорито от закона, изискуемата отчетност и контрол върху дейността на приюта му. Похвално е, че Гренце успява да намира дарители- добри хора, с големи сърца. Истински любители на кучета. Какъв е дългът на собственика на приюта към тях, обаче?! Какво се случва с даренията на финансови средства, как се разходват тези средства и какъв е отговорът на въпроса: Гренцке ли се грижи за кучетата, или те за него с парите от даренията?! Разговаряме с един от основните дарители на приюта бизнесмена, собственик софтуерна столична компания, Борислав Борисов. 

Г-н Борисов, вие сте сред хората, които са дарявали средства за приюта на Бойко Гренцке в Логодаж и се предполаха, че го познавате отблизо, как започна накратко познанството ви и защо избрахте именно на него да помагате? 

 Преди да Ви отговоря на въпроса ще направя едно важно уточнение. До преди година и половина сме дарявали като IT фирма от печалбите си предимно за най различни хуманни каузи, но след един трагичен пътен инцидент с едно клето кученце, решихме да насочим средства и усилия в посока решаване на проблема с бездомните кучета в страната. Направихме проучване и подробен план с наш колега, който тогава работеше от Щатите за това как да го постигнем.

С него вече имахме успешни опити в платформата Ютюб и затова започнахме да снимаме видеа как спасяваме и се грижим за кученца докато им търсим стопани. След близо 3 месеца бяхме спасили една дузина сладурчета, по сигнали от Фейсбук групи, а само едва на половината им намерихме дом. Така при нас се зароди нуждата да търсим хора с повече опит. 
До този момент дарявахме средства на различни фондации, но това не даваше задоволителни резултати. Те бяха постоянно препълнени и никъде не взимаха мъничета. Тогава един наш клиент ни даде телефон на Бойко Гренцке с думите - гледах го по телевизията и вярвам, че ако помогнете на него и той щеше помага на вас... 
Обадих се на мига и се уговорихме за среща при него в Благоевград. Така накратко започна познанството ни. Още в първия ден се разбрахме той да поема грижата за кученцата, след като ние ги спасим и се погрижим, да са клинично здрави и обезпаразитени. Заедно да търсим семейства, като разбира се ние поемем храната им и всички разходи за тях, докато са при него 

В какво се изразява вашата помощ и как беше приемана тя от собственика на фондация "Оскар и Лора" Б. Гренцке? 

В началото беше много обещаващо, защото той искаше малки суми от по 30 до 50 лева на всяко идване до Благоевград, за покриване на дребни текущи разходи. Отделно купувах лично дървен материал, туби за вода, четки за чистене, чували за боклук, всичко необходимо за работата на терен. Плащах надници за помощниците, които той си води.

В рамките на една година помагах активно в чистенето, ремонти дейности по приюта, транспорта за храната и водата, и всичко необходимо на терен. Суми от 50 до 250 лева задължително пусках по изипей като дарение. Както правехме дарения и по ПейПал от по 150$ там обаче му се бавеха и все се сърдеше. Големите разходи бяха с фактура, като там плащах по банков път или в брой например натрупани задължения за храна от по 1200 - 1500 лева директно към склада. С времето се наложи да дарим автомобил за нуждите на фондацията му. Но няколко пъти подред ставах свидетел на лоши практики и своеволия от типа - по път за Логодаж спираме задължително в магазина на Зелен дол и се копуват бири като за световно. 

Качват се по никое време и се претупва работата, защото се бърза. Нахвърля се храната и се долива вода, а мърсотията се изхвърля през оградата и всичко това за около час. Толкова е времето което се полага за разходки на затворените кучета по клетки. 
 

Това ме накара да сменя изцяло подхода. Започнах да идвам по 3-4 пъти седмично, за да следя изкъсо за нуждите по гледането на кучетата в Логодаж. Свидетел съм как безотчетно се разходват постоянно някакви средства за техните лични нужди, а дойде ли момента с покриване на разходите за кучета, там всичко е на вересия и се трупа, като задължения след това започва да реве по групите, че трябва да му се помага... 

 Дарявали сте средства за приюта в продължение на година, получавахте ли отчет от Гренцке за това как са изразходвани парите, които сте изпращали, вие и хората, които наистина милеят и обичат кучетата? Кой осъществява контрол върху даренията? 

За мен не е било необходимо, защото присъствах постоянно там на място и ежеседмично правех нещата да се случват. Той също наистина обича кучетата, но след петата бира, което е около обяд си сменя приоритетите. Важно е да припомня, че фондацията е само негова, както и отговорностите за управлението. Разберете във тази фондация всичко е безконтролно и безотчетно, а важните неща се случват чак когато вече няма на къде и почнат да валят глобите. И ако някой през годините се е опитвал да поиска някаква отчетност той автоматично бива заклеймен за злодей, които печели на гърба на клетото сираче. 

 Защо този приют влезе в полезрението на общинските власти в Благоевград, откъдето са категорични, че мястото не е приют, а депо- развъдник на кучета. Има ли основание за подобни твърдения, още повече преди време Гренцке беше заловен да транспортира кучета към Благоевград, казаха, че искал да ги пусне някъде?... 

 Разбрах, че след поредица от сигнали за появяването на нови кучета в Благоевград забележете с марки от община Симитли, където вероятно по някакво съвпадение живее от доста време лицето Гренцке, та вероятно в търсене на отговорните за това злодеяние, съвсем логично се стига до проверки и разкриването на поредицата от нарушения. Така лъсват незаконните постройки на терена в Логодаж.

Помня Бойко как разказваше, че преди да се запознаем му е бил даден шанс да работи в общинския приют. А наскоро разбрах, че типично в неговия стил, е ходел на работа, когато си иска и вероятно добре почерпен. Ползвал е служебния автомобил за лични разходки и още един куп нелепи злоупотреби. Така се е простил с държавната заплата и е бил изгонен. От тогава той води своята битка с общината. Относно това дали там е депо отговора е Да, но в добрия смисъл на думата. Развъдник категорично не е. Що се отнася до това дали има основания за твърденията, нека всеки сам си направи изводите... 
 

Добросъвестен ли е Гренцке при отглеждането на кучетата и имате ли данни, че е възможно да ги използва, за да трупа пари в банковата си сметка, без да е наясно как се управлява подобно място, което в едно ваше интервю нарекохте концлагер за кучета? Можем ли да говорим за злоупотреба с добрината на дарителите? 

Благодаря за този въпрос. Така ми давате възможност да кажа и положителни неща. 
Бойко не винаги е бил такъв. Той на фундаментално ниво е добър човек. И аз искам да вярвам, че ще намери верния път. Направил е и много добрини без значение от подбудите. Есента, когато разбра, че ще бутат незаконните му постройки той ни предложи да влезем в управлението на фондацията му, за да има някаква възможност да се спаси от непосилните глоби, актове и нарушения. Но после се осъзна, че това е края на схемите и така няма да има достъп до банковата сметка. Тогава и завърши нашата история с Бойко Гренцке, по негов избор. А ние си прибрахме от там поверените му от нас кученца. 
Пак по негово искане и край. 
Моята сурова критика към него е само за лошото дори престъпно управление на тази благородна кауза. Ще добавя, че за мен всички приюти са като концлагер за кученцата и трябва да създадем алтернатива - и ще я създадем. 
Всеки добър човек по свой начин дарява, едни с време други със знания, трети със средства. И тази добрина винаги е с чиста съвест и е над всичките несгоди. Никой самозванец или шарлатанин не може с това да злоупотреби, може само да се похаби опитвайки. Господ си знае работата :) 

 Има ли осиновени кучета от приюта на Гренцке и работи ли той по този въпрос? 
 
Има осиновени кучета от там, но са допринесли за това добро дело само доброволци. Той не знае дори къде отиват. Неговата основна, ежедневна дейност е с помощта на някой, набързо да заредят с храна и вода, да метнат изпражненията през оградата... О щях да забравя, и той да се снима за фейсбук групите. Всеки работил с него повече от месец в годините го е зачеркнал завинаги. Нелепо е как добронамерени хора му гледат всеки ден видео обръщението за помощ, как пък никой не се сеща да го пита, къде са ти тези 70 кучета за, които твърдиш че се грижиш и ни искаш помощ. Не се ли чудят, щом е безработен с какво е толкова зает по цял ден. Тя рухва неговата схема само от елементарния въпроса, къде е списъкът с кучетата налични в приюта?!? 

 Ако вие управлявате приюта, какво бихте променили и какво ще посъветвате дарителите и доброволците, които обичат кучетата и помагат от сърце? 

Ние в началото нямахме намерение да се занимаваме с приюти, а работещите, да са на наша издръжка. За жалост такива ние не открихме. За да спазим законовите разпоредби регистрирахме веднага фондация, и взехме три големи терена до градове, където се знае, че има концентрация на бездомни кучета. След като сме готови с разрешителните, започваме на два от тях да създаваме паркове за гледане на кучета докато използваме нашите канали за осиновяване. 
Ето за миналата година успяхме да подарим 114 кучета и много се гордеем с това. Само 6 са през доброволци помагащи на Бойко.

Отделно от това се захванахме да пишем и детско учебно помагало за градините и до трети клас. Целта е да променим мисленето за бездомните животни. И паралелно с останалото създаваме платформа за деца, така ще могат да осиновяват виртуално кученце. Ето Ви един лесен начин да научават полезни съвети и да трупат важни навици.

Има и още много, но тук ще се спра. 
Вижте от страни винаги е лесно да се сочи с пръст, кой, колко е сгрешил. Това, което липсва е добрият пример и затова ще си позволя в заключение да посъветвам дарителите да не спират с добрините си да променят средата към по добро. Дядо ми казваше, че навярно имаме, какво да научим от кучетата, например как бързо, да се прощава и какво е чиста любов! 
Благодаря ви, г-н Борисов. 

Управлението на приюта е в ръцете на Гренцке, дали той ще разсее съмненията около начина, по който го прави е въпрос, чийто отговор очакваме. Дали ще предприеме стъпки към узаконяването му, за да отхвърли всякакви съмнения за злоупотреби -също. Но проблемът с кучетата в областния център е сериозен и общинска управа е категорична: Бизнес с четириногите на територията на общината няма да допуснем... защото Благоевград е на неговите жители и те трябва да живеят спокойно, а не в страх за живота си, сбълсквайки се с глутници кучета, които безсъвестни стопани, или псевдо любители умишлено пускат по улиците на града... Очаквайте продължение... 
Петя Колева