Кметът на Огняново Иван Ижбехов се оказа талантлив текстописец, поезията му докосва хиляди сърца
3808 прочита
Неочакван талант се оказа кметът на село Огняново Иван Ижбехов. Между административните задачи и грижите за селото той създава стихове, в които личи неподправена емоция и желание да се изразят най-човешките чувства. А когато думите са достатъчно искрени и мелодични, те лесно могат да се превърнат в песен, която да достигне до много повече хора от едно малко планинско село.
Стиховете на Ижбехов започват да привличат внимание не само сред местните жители, но и сред музиканти, които виждат в тях готови текстове за песни. Оказва се, че зад ежедневната работа по управлението на малкото планинско населено място стои човек със силно изразена лирична чувствителност и усет към думите. Неговите стихове носят атмосферата на класическата българска любовна песен пълни с емоция,, мелодични и изградени върху силни образи на копнеж, надежда и несподелена любов.
Последното му стихотворение "Жълта роза" се превърна в една изключително смислена песен, която кметът сподели с жителите на селото и получи заслужени аплодисменти за таланта си.
В. Василев
И няма ден, във който не желая :
Очите ти да срещна - някъде, случайно.
Това остана ми - неспирно да мечтая,
И пак да те обичам - истински, безкрайно.
И няма друга болка, по - ранима :
От моята любов, несподелена.
Когато във душата ми е вечна зима.
А тя, надеждата, отново съкрушена...
И няма празник, който да не искам :
Със теб, любима, аз да споделя.
И жълта роза, във ръката си съм стиснал,
В очакване, със нея, аз да те даря...
В очакване, със нея, аз да те даря...
И няма нощ, в която не сънувам :
Усмихнато, тъй нежно - твоето лице.
Като ураган, една любов във мен бушува.
Разкъсва бедното ми, влюбено сърце.
И няма друга болка, по - ранима :
От моята любов, несподелена.
Когато във душата ми е вечна зима.
А тя, надеждата, отново съкрушена...
И няма празник, който да не искам :
Със теб, любима, аз да споделя.
И жълта роза, във ръката си съм стиснал,
В очакване, със нея, аз да те даря...
В очакване, със нея, аз да те даря...
И няма празник, който да не искам :
Със теб, любима, аз да споделя.
И жълта роза, във ръката си съм стиснал,
В очакване, със нея, аз да те даря...
В очакване, със нея, аз да те даря...
В очакване, със нея, аз да те даря...
В очакване, със нея, аз да те даря...
3
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.