Изповед, която си струва да прочетете! Страхил от село Микрево намери най-верния си и предан приятел, когато потъна в мрака!

04 март 2024 19:33   1 коментар   21686 прочита


Един от най-известните масажисти в Сандански пребори депресията от слепотата и се довери на Барс, четириногият му спътник и другар, с когото споделя дните и нощите си

Един мъж на 62 преживява ден след ден в пълен мрак. Не вижда с очите си, но със сърцето си успя да открие верен другар, искрен приятел, неизменен спътник, който го следва неотлъчно ден и нощ. Прочетете трогателната изповед на Страхил, който днес ни кара да се замислим. 

Казвам се Страхил Димитров, роден съм в с. Микрево, община Струмяни през 1962 година. В момента живея и работя като масажист в град Сандански. 
Още в зората на съзнателния ми живот, когато се налагаше да играем с приятели, аз изпитвах затруднения при играта с тях. Затова постепенно осъзнах, че с мен нещо се е случило и не съм като останалите деца.

След като родителите ми ме отведоха на преглед при специалист, се установи, че страдам от коварната и неизлечима болест "Пигментна дегенерация на ретината". Зрението ми бе от 5 до 10 процента от зрението на здравите хора. Тенденцията на това заболяване е ретината на окото, постепенно да дегенерира, а зрителния нерв постепенно да атрофира, което ще доведе до пълно ослепяване. Тогава осъзнах, че за да постигна нещо в живота, трябва да полагам десетократно повече усилия. Да бъда десетократно по-упорит и много по трудолюбив от останалите хора. Тези мои качества ми помогнаха навремето да завърша образованието си добре и да работя само на ръководни и отговорни длъжности. 

Развих добър бизнес и осигурих много работни места в годините назад. Станах обществена личност, като два мандата бях избран за общински съветник. 
По едно време мислех, че съдбата ще бъде благосклонна към мен и ослепяването ще ме размине. Затова изпаднах в огромен шок и бях много стресиран, когато една сутрин, преди 10 години се събудих в пълен мрак и слепота. Помислих си, че това е краят на моя живот! Изпаднах в депресия, започнах да се застоявам в къщи и да водя заседнал живот. Изгубих много контакти.

Това доведе до покачване на телесното ми тегло и редица здравословни проблеми. Не можех да направя една крачка без да ангажирам някой от семейството ми. Напрежението беше огромно, защото трябваше да осмислям всяка крачка и всяко движение, което трябваше да направя. Но шокът и меланхолията не траеха дълго.

Реших, че трябва да направя нещо и да се боря, за да заживеят отново пълноценно. Тогава от медиите научих, че в София вече има фондация, която се казва "Очи на четири лапи" и помага на слепи хора, като мен, като им предоставя напълно обучени кучета-водачи. Веднага осъзнах, че това е единственият ми шанс в живота и трябва непременно да опитам. 
Веднага ми насрочиха дата за интервю. На интервюто се справих добре. Бях одобрен и ми казаха да изчакам известно време, докато се дипломира моето куче-водач. След известно време ме известиха, че кучето, което е определено за мен, се е дипломирало успешно. Малко след това ме поканиха за две седмици във фондацията, за да ме подготвят теоретически и практически за работата, грижите и съвместния ми живот с кучето, което ще ми поверят. 
След като се запознах с кучето, разбрах че във фондацията, наистина се работи професионално и отговорно.

Кучето бе подбрано за мен, както по ръст и едрина, така и по темперамент и характер, точно като моя. Кучето се казва Барс, мъжки черен лабрадор, като веднага си допаднахме взаимно. И от пръв поглед между нас възникна една много здрава и всеотдайна връзка. На 1-ви август 2014-та година Барс ми бе поверен. Прибрахме се у дома, след което животът ми се промени отново. За отрицателно време Барс се запозна и запомни маршрутите, които ми бяха необходими да изминаваме във връзка с изпълнението на личните ми и служебни ангажименти.

За мен вече не съществува място или цел, до която с Барс да не можем да отидем. Сами ходим до роднини и приятели, до магазини и барчета, до банки, общински и социални служби. По цял ден сме в движение, изминаваме по пет, шест километра и повече. Тонусът и здравословното ми състояние, значително се подобриха. Свалих над тридесет и пет килограма. Възвърнах си старите контакти и връзки. Благодарение на добродушната и миловидна физиономия на Барс, си създадохме много нови приятелства и запознанства. Всеки който го види иска да го погали и да му се порадва, поради което обожателите са безброй.

Барс е толкова внимателен и отзивчив, следи за всяко мое движение и стъпка и винаги внимава да не ми се случи нещо лошо като спъване, блъскане в предмет, падане или контузия. Между нас възникна такава огромна привързаност и толкова голямо доверие, че много пъти в по-дългите маршрути, замислен в ежедневните проблеми, се унасям и не разбирам кога толкова бързо сме стигнали целта. Вече стъпвам бодро и напълно уверен, че Барс никога няма да ме подведе. Научихме се и двамата добре да работим в екип. Когато сме на почивка, море или на друго развлекателно място, Барс винаги е център на внимание със своята любвеобвилност и гальовност.

Грижите, вниманието и ангажиментите, които отделям по неговото отглеждане са една малка частица и с нищо на света не могат да се сравнят с онова безкористно и вярно приятелство, което получавам ежеминутно от него. Наред с всичко това, Барс е толкова забавен и увлекателен, че почти ме накара да забравя за мрака и слепотата, които ме обграждат. Барс никога не досажда, не проявява излишна своенравност и е голяма кротушка. Пред мен се отвориха нови хоризонти, нови възможности за развитие и целесъобразен живот. Благодарение и с негова помощ успях с отличие да завърша едногодишния  колеж за слепи масажисти в центъра за обучение в гр. Пловдив.

Освен това намаляват и постоянните ангажименти на семейството ми към мен. С две думи Барс е шестицата в живота и е най-голямото ми богатство, което имам. Животът ми без него, просто вече е немислим. Надявам се, че всички около петдесетина други ползватели на кучета водачи, обучени във фондация "Очи на четири лапи", са също такива късметлии като мен! 
Затова искам да благодаря на целия екип на фондацията  като им кажа "Благодаря ви мили хора, благодаря ви за упорития и неуморим труд, който полагате, въпреки големите затруднения, които изпитвате. Благодаря ви за усилията, които полагате, за да превърнете това невинно създание кучето в наша най-голяма надежда за смислен живот. 
Благодаря, че ни дарявате с възможността да контактуваме и общуваме. Благодаря ви за независимостта и свободата, която ми подарихте. 
Поклон, дълбок поклон пред високо благородната кауза, която сте подхванали и развивате успешно! 
Благодаря и на Барс, моят верен, предан другар, приятел и всеотдаен помощник! 
Благодаря ти верен и предан мой приятелю. За това от пиедестала на моят жизнен опит, искам да се обърна към хилядите хора, към които съдбата не е била благосклонна: "Не се отчайвайте мили хора. Не изпадайте в униние, меланхолия, безпомощност и депресия.

Бъдете амбициозни, добри, силни и енергични. Не допускайте изпитанията, които ви предлага съдбата да ви сломят. Борете се със всички сили и средства, с които разполагате, за да промените начина си на живот, за да успеете отново да се превърнете в успешни и полезни и добри личности, както за самите себе си, така и за вашите близки и приятели и равноправни участници в обществения живот. След като самият аз успях да се преборя и успешно да променя съдбата си, повярвайте че всеки от вас има силите да го направи. Искрено ви пожелавам вяра и успех във всичко. Когато човек силно вярва и не се предава, няма невъзможни неща! 
Ваш приятел Страхил Димитров! 
 


Още от: Общество

Принтирай статия
1 коментар
04 Март 2024 22:46 | Не съм Тодор
Оценка:
-1
 (
1
 гласа)

Тодоре Тодоре и тук ли се появи




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар