Експерти от Брюксел категорични: Магистрала “Струма” трябва да бъде завършена сега, чака я целият регион

Автомагистрала “Струма” е много важен проект, който трябва да бъде завършен сега. В това бяха категорични експерти от транспортния бранш, които коментираха темата по време на форума “Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа”, проведен в Брюксел. 

Изграждането на магистрала “Струма” като част от недовършения транспортен коридор номер 4 беше една от основните теми в панела, посветен на териториалното сближаване на държавите членки чрез инвестиране в инфраструктура. Това е ключово за подобряване на икономическите перспективи и растежа на цели държави. 

Автомагистрала “Струма” в България е много важен проект от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), който е необходимо да бъде завършен сега, подчерта Джордж Кремлис, настоящ съветник на министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис по въпроси, свързани с околната среда, климата и енергетиката. 

Той припомни, че остават едва 15 км през Кресненското дефиле, за да се довърши този проект, който се подкрепя силно от премиера на Гърция и от министъра на транспорта Костас Караманлис. Според Кремлис предложението на България едната линия на магистралата да минава през дефилето, а другата извън него, е много добро. Това решение ще защити района, който представлява територия от Натура 2000. 

“Ние подкрепяме проекта, защото той ще намали времето за пътуване от София до Солун до 2 часа с кола 

Много е важно да се развие мрежа от автомагистрали, която да свърже България, Гърция и Румъния, подчерта той. 

Кремлис визира т. нар. Източен вариант за изграждане на магистралата, при който сегашният път Е79 през Кресненското дефиле се запазва, но ще се използва само за движение в едната посока. В другата посока ще се изгради ново платно извън рамките на защитената зона. 

За изпълнението на този вариант вече са проведени обществени поръчки 

и има избрани изпълнители, така че то може да започне лесно. За около половината от новото трасе е избран консорциум с водеща фирма “Грома Холд” ЕООД с оферта за 500 млн. лв., а за другата половина – обединение около “ГБС Инфраструктурно строителство”, избрано с оферта за 475 млн. лв. 

Срокът на строителството е 4 г. и би трябвало да завърши малко преди края на 2027 г. 

България получи и средства за изграждането на магистралата от новата Оперативна програма “Транспортна свързаност”, която е с общ ресурс от 2 млрд. евро. 703 млн. евро от тях са предназначени за развитие на TEN-T мрежата, в което освен “Струма” влизат и магистралата от Русе до Велико Търново и тунелът под Шипка. 

Само преди дни отпадна една от основните пречки за завършването на магистралата през Кресненското дефиле – Националният съвет по биологично разнообразие прие специфичните природозащитни цели на защитената зона “Кресна – Илинденци”, което беше изискване на Европейската комисия. Тези цели описват подробно актуалното състояние на защитената зона, приблизителния брой на редките видове от флората и фауната и какви мерки се предлагат, за да се запази това богатство. Това означава, че Министерството на регионалното развитие вече може да придвижи процедурите за изграждането на участъка, ако специфичните цели съвпадат с действащата в момента ОВОС за този участък. Анализ за това вече се подготвя от Агенцията за пътна инфраструктура. 

Тази добра новина изтъкна и д-р Иван Кацаров, председател на Българския форум за транспортна инфраструктура, по време на конференцията в Брюксел. Той изрази съжаление, че през територията на България преминават три европейски вертикални транспортни коридори, а само един от тях е близо до завършване. 

Трябва да се работи усилено в тази посока, особено по коридор номер 4, част от който е и магистрала “Струма”, заяви той. 

Друг приоритет трябва да е изграждането на още 3 моста над Дунав, които да ни свържат с Румъния. Това беше потвърдено и от Кремлис, тъй като тези мостове ще се превърнат във входен пункт не само към Европа, но и към Украйна. 

Войната в Украйна временно промени ситуацията с трафика в нашата част от Европа и затова трябва да мислим как да свържем южната и северната ѝ част. България и всички държави в региона в последните 50 години са планирали и изградили своите магистрали и жп линии в посока изток-запад. Това е така заради политически и икономически причини, но днешните времена ни показват, че трябва да променим възприятията си и да направим по-добри връзки и в посока север-юг, потвърди д-р Кацаров. Според него инициативата “Три морета” и програмата “Един пояс, един път” на Китай също затвърждават тази тенденция. 

За Гърция и Югоизточна Европа като цяло е много важно да решим транспортните си проблеми – 

свързаността между различните видове транспорт, съгласи се и Йоанис Ксифара, генерален секретар по транспорта на Гърция. Той призна, че България и родината му изостават с развитието на някои видове инфраструктура, като например железопътната, но пък имаме голям напредък с изграждане на по-безопасна шосейна мрежа. 

Когато говорим за свързаност, трябва да погледнем по-далеч от държавните-членки на ЕС, и по-конкретно да засилим връзките с държавите от Западните Балкани, Източна Европа, Молдова и Украйна. През 2019 г. започнахме партньорство и инвестирахме 13 млрд. долара, за да разширим TEN-T мрежата в тези страни, но заради промяната в ситуацията трябва да преразгледаме приоритетите на тези инвестиции, трябва реконструкция на инфраструктурата в Украйна, подчерта Марк Садлър, програмен ръководител за устойчиво развитие и инфраструктура от групата на Световната банка. 

Той отбеляза, че транспортът е крайъгълен камък в процеса на европейска интеграция и съществен двигател на икономиката. 

Говорим за 3 млрд. тон километра и 6 млрд. пътникокилометра транспорт в ЕС на година, но въпреки това страните членки имат да свършат още много работа, тъй като към момента само 63% от транспортната мрежа в съюза отговарят на изискуемите TEN-T стандарти, добави Садлър. 

На развитието на морския транспорт пък наблегна Ким Йоргенсен, генерален директор и постоянен представител на Европейската инвестиционна банка, тъй като това е една от ключовите мисии на институцията. Друг акцент е развитието на по-зелен и устойчив транспорт, за което тази година е приета нова политика за кредитиране на сектора, ориентирана към осигуряването на необходимите технологии. 

Христос Гофас, старши експерт по социално-икономическо развитие в Европейската комисия, подчерта, че транспортната интеграция в Югоизточна Европа и на Балканите трябва да се основава на сътрудничество, така че всички страни да имат полза. И подчерта, че железопътният транспорт може да е ключов за постигането на по-умен, устойчив и зелен транспорт в ЕС. 

Точно на това се основава проектът на компанията “Големи инфраструктурни проекти” ABC+De, представен от генералния мениджър инж. Румен Марков. Планът предвижда нова железопътна линия между Адриатическо и Балтийско море с дължина 1670 км, като така ще свърже всички страни от Източна Европа. Източник: 24chasa. bg