Делото срещу Кристина Дунчева, майката- детеубийца от Сандански- морална дилема за цялото общество.! Къде свършва справедливостта и къде започва състраданието? Стигат ли 12 години затвор?!

Доживотен затвор без замяна при първоначален специален режим на изтърпяване. Тази най-тежка присъда чу през юни 2024 година в съдебната зала 36-годишната Кристина Дунчева от Сандански. Петчленен състав на Окръжния съд в Благоевград, под председателството на съдия Атанас Маскръчки, с втори съдия Петър Пандев и трима съдебни заседатели, произнесе наказанието на майката, убила двете си малки деца по особено жесток и мъчителен за жертвите начин.

60 удара с нож по телата на децата, предимно в гърлото и гърдите... Безпрецедентно убийство, станало през 2020 година. Престъпление, разтърсило България и дело с висок обществен интерес...

„При Кристина не се установява психично или друго заболяване освен личностно разстройство – емоционално нестабилна личност. Същото не е психична болест и не може да бъде приравнено към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на Наказателния кодекс. 
Дунчева има изградена и съхранена психична годност, като може да участва пълноценно във фазите на наказателния процес. Спрямо обвиняемата може да бъде реализирана наказателна отговорност“, каза в съдебна зала тогава държавният обвинител,  прокурорът от Окръжна прокуратура Весела Стоилова. 

„Категорично ще обжалваме. Случаят е изключително тежък и сложен. Не отричаме авторството на деянието, но държим да се установи точно в какво състояние е била майката в момента на извършване на престъплението. Дали се съди болен човек, или това е обикновено престъпление по смисъла на наказателния кодекс?!  При Кристина стана ясно, че е въпрос на гняв, ярост, напрежение, кумулиран афект, трупан през годините и отключен към други, в случая, за съжаление, децата. 

Според седморната експертиза става въпрос за взривна реакция на кумулирания афект. При нея има натрупана емоционална нестабилност, има дисоциативно разстройство“, пледира в съдебната зала адвокатът и Павлин Кюмджиев.  Психолозите и психиатрите в експертизите твърдят, че Кристина има остри дефицити, но това науката не третира като болестно състояние. Личността била на границата между нормалното и психичното заболяване и тази граница било възможно да се прескача. 

Двамата защитници недоумяват как може здрава жена да преодолее майчиния инстинкт, който е най-силният, заедно с този за самосъхранението. Обясняват си го с нейното моментно състояние на взривна реакция на кумулирания афект. 

Изслушвайки страните, окръжните магистрати постановиха доживотна присъда за детеубийцата. РЕШЕНИЕТО ПРЕДИЗВИКА МОЩЕН ОТКЛИК И ОДОРЕНИЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА. То  беше възприето от мнозина като акт на справедливост мъдро и категорично послание, че подобно престъпление не може и не трябва да бъде простено. 

Но месеци по-късно, преди няколко дни, Апелативният съд шокира обществото, като намали присъдата на 12 години лишаване от свобода. Мотивите: Кристина не е била в състояние да осъзнава стореното от нея, стигнала до взрив на кумулирания афект, децата не са убити по мъчителен начин, а ударите са нанесени бързо, без да им причиняват страдания.

Решението поляризира общественото мнение. Стотици хора излязоха с мнения, коментари и реакции и гневни, и съчувствени. 

Едните твърдят, че Кристина заслужава милост, че е била жертва на системен тормоз и психическо насилие от съпруга си, което я е довело до тежко психическо състояние и до фаталното деяние. За тях тя е душевно убит човек, а не хладнокръвен убиец. 
Съдът обаче не доказа физическо насилие над Кристина, но обвиниха съпруга и в психически тормоз, искал да и вземе децата, с което всъщност провокирал у нея гняв, страх и желание за мъст...

А съпругът Георги Трайков е категоричен: Борих се! Как можех да оставя децата си на грижите на психично нестабилна и лабилна жена, чийто прояви наблюдавах всеки ден" 

Другата част от обществото настоява, че за такова престъпление милост няма. Че няма обяснение, което да омекоти болката и ужаса от отнетите детски животи. За тях всяко снижаване на присъдата  е равносилно на предателство към жертвите, гавра с паметта им, и към самата идея за справедливост. 

Делото „Кристина Дунчева“ се превърна не само в юридически казус, а в морална дилема за цялото общество. 
Къде свършва справедливостта и къде започва състраданието? 
И има ли прошка за майка, отнела живота на децата си – дори ако сърцето ѝ е било смачкано и разбито от години насилие? Това е въпросът, който поляризира обществото ни! Къде е правото и къде е моралът?! 

Чия присъда е по справедлива- тази на окръжен съд Благоевград, или тази на Апелативен съд в София. Решението не е окончателно. Започва процедура по обжалване. Адвокатът на бащата Георги, Милтана Пеева, тръгва по нелекия път да брани паметта на 5- годишния Васил и 3- годишната Ивон! Децата, чийто живот отне жената, която ги роди!... 

Петя Колева