Брах 3 дни малини, останалите 9 се гавриха с мен, ще съдя България

49-годишната Венка Терзийска от с. Яхиново, община Дупница, която отиде по програма на Агенцията по заетостта да бере ягоди в Испания, след 12-дневен престой се върна отчаяна у дома.

Вчера Венка Терзийска разказа за мъките, които е преживяла в испанска ферма за производство на малини, където не зачитат спогодбата между България и Испания за наемане на сезонни работници. Ето какво разказа тя: Тръгнах с нагласата, че ще бера ягоди и ще получавам по 35 евро надница на ден. Това бе записано в договора, който сключих с Агенцията по заетостта. Тази програма бе широко рекламирана от подчиненото на министър Тотю Младенов Бюро по труда в Дупница. Въпреки това само 4 жени отидоха с трудов договор да работят в Испания от бившата околия, една от Бобошево, две от дупнишкото бюро по труда и една от село Сапарево, община Сапарева баня. Аз и жената от Бобошево се върнахме, жената от Дупница остана, въпреки тежките условия, тъй като са й необходими пари, за да забременее ин витро.

Попаднахме във ферма за производство на малини, вместо на ягоди. Работехме сутрин от 6,30 ч. до 13,30 ч. Работодателят се държеше грубо с нас и непрекъснато ни крещеше. С нас имаше испанка, която получаваше по 70 евро надница на ден. С нея той беше толерантен. Щях да издържа на това напрежение, но се оказа, че работим един ден, на следващия ден почиваме и никой не ни плаща нито евроцент за това. Предния ден работиш до припадък, на следващия ден собственикът казваше: “Сега спете и почивайте”, но бяхме дошли не да спим, а да работим и да изкарваме пари.

Условията, в които живеехме, бяха нечовешки, пиехме вода, която се използва за напояване. Нямаше елементарни условия за хигиена. С нас имаше жена от столицата - Фани, която бе от Агенцията по заетостта. Оплаквахме й се, тя вдигаше рамене и казваше, че не може да направи нищо. Ние искахме да ни прати там, където има работа постоянно. В договора беше написано, че пътните разноски от България до Испания и обратно са за сметка на работодателя, но ние си платихме превоза.

След като реших да се върна в България, работодателят отказа да ми плати пътя, но вдигнах скандал, намеси се и Фани и той ми плати само връщането, като ми даде 115 евро. За 12 дни престой в Испания работих само три дни, за тях получих 105 евро. Не зная кой от министерството е подписвал тази междудържавна спогодба. Свикнали сме частни фирми, които водят на работа в чужбина българи, да не се грижат за тях и да нямат точни и ясни критерии за работа. Но аз тръгнах за Испания с подписан договор между две държави и уверения, че там ще ме чака работодател, който ще ми осигури работа и ще изкарвам пари, ако се трудя съвестно, което и правех. Няма да оставя случая така, ще стигна и до съда, категорична бе Венка Терзийска.

За да замине за Испания да бере ягоди, тя напуснала работата си в автомивка в Дупница. Сега е безработна и ще се наложи да се запише на трудовата борса.

Директорката на Бюро по труда в Дупница Наташа Илиева, след като разбра за скандалното завръщане на Венка Терзийска от Испания, заяви: При мен няма депозирана жалба. Ако опише през какви перипетии е минала в Испания в жалба до мен или до регионалното звено на Бюро по труда в Благоевград, от Агенцията по заетостта ще се заемат с нейния случай. Ако се докаже, че испанският работодател не е спазвал коректно договора, може да се стигне и до по-драстични мерки спрямо него от страна на държавата. Това може да се изрази в непращане на работна ръка от България в неговата ферма.