Благоевградчанката Цветелина Чучукова впечатли с есето си за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Благоевградчанката Цветелина Чучукова, която учи в ПМГ „Акад. Сергей Корольов“ изготви изумително есе за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“.
Работилница за репортери“ е проект на „Еспресо медия“ с образователна насоченост за ученици от 9 до 12 клас, от училищата на територията на шест общини , който стартира през 2016 г. Журналистическият конкурс-обучение имa за цел да отключи интереса на подрастващите към важни за обществото професии като журналистика и връзки с обществеността.
По този начин младежите могат да покажат социална отговорност и активност, както и имат възможността практически да се запознаят с работата на журналиста, което ще им помогне в кариерното им ориентиране и ще даде насока в избора на специалност при кандидатстване във висше учебно заведение.
Ето с какво се представи Цветелина: "Миналото на един народ е неговата котва. Котва, която затънала на дъното, не позволява на кораба да отплува. Котва, която го държи обединен и сплотен. Котва, която му напомня за историята, кулурата, традициите и обичаите...напомня му за основите, създали този народ. Котва, която е събрала в себе си столетия история.
Историята на цял един народ. Българската котва е много стара, много изстрадала и много претърпяла. Но всичките и белези са на чест и достойнство! Белези, които са повод за национална гордост!
Миналото ни е изпитало характера на всеки един българин, на всеки един хан, княз или цар. Хан Тервел, който е помогнал да се отблъснат арабите от Балканския полуостров през 718 година. Княз Борис, който е покръстил народа ни и е спасил Кирило-Методиевата азбука от забрава.
Цар Калоян, който побеждава в битката при Одрин през 1205 година с тактически план, който присъства във всеки учебник за военно дело. Българите, които успяват да съхранят българщината по време на петвековно робство и да се вдигнат на бой за свобода.
И всичко това са просто едни нахвърляни мигове от вековна история. История, достойна за възхищение. Всеки път, когато погледна назад, когато си спомня за миналото , се чувствам горда. Горда, че съм българка. Защото има с какво да се гордеем.
Но напоследък наблюдавам една нова тенденция. Тенденцията на псевдопатриотизма. Тенденцията, да сме българи и да се чувстваме горди само на 3 март. На тaзи дата всички сме с разтуптяни сърца, с възбуда в очите, с гордо вдигнати глави.
Но отминe ли, сякаш забравяме за напоената с кръв земя, за историята, за България... И както досега България беше облик на достойнство, изведнъж я принизяваме в калта. Родината става нашият най-голям враг. Тя е виновна за всичките ни проблеми. И вече няма разтуптяни от гордост сърца ... има само гняв и болка в очите.
И България започва да тъне в забрава, а ние - да търсим нова родина. И вместо да и помогнем да изплува от калта, ние сякаш все по надълбоко я бутаме.
За това бих ви казала: “Стига!“. Нека си спомним отново за България. За България в нейния най-чист и свят облик. Нека си спомним какво е да си българин, но не само за празника. Нека върне м спомена за славното минало в съзнанията си, нека той ни води. Нека той ни води по един нов път. Път, чрез който да си върнем чистия и свят образ на родината. Да вдигнием високо глави и с гордост да се наречем българи." Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените" е община Враца.
В. Иванова
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.