Благоевградчанинът Д. Владиков: Любимият професор и треньор на китайките от Шанхай и Ханджоу

„Да си любим професор на студентите, гали егото, освен това е прекрасно, че са старателни на лекциите ми“, споделя благоевградчанинът Димитър Владиков. На другия край на света, в далечен Шанхай и Ханджоу, този нетрадиционен български професор с бицепси като на бодибилдър е истинска екзотика за азиатците и страст за дамите.

Истерията сред китайките се разраства.

„Виж какво ми пишат“ – показва ми той чат в телефона си, изобилстващ от пламенни послания на английски: „Обичам теее“, „Липсваш миии“, „Хайде да се видим“. Професор Дими, както го наричат с любов в Китай, обаче е категоричен: „Мога да бъда приятел на студентите си извън лекциите, да се събираме, да си говорим на различни теми, но…”.

Животът на този весел, забавен и самоиронизиращ се 45-годишен мъж е изтъкан от контрапункти. Димитър Владиков е адвокат по инвестиционно право, професор по бизнес английски, публична реч и международна логистика, или как се пренасят пари, стоки и услуги от едно място на друго, пише bg-voice.com.

Филолог е и директор на българското училище в Шанхай, автор на 8 книги… Освен това е шесткратен шампион на България по таекуон-до, треньор по кикбокс и муай тай на китайци,

авантюрист, пътешественик и луда глава.

Една жестока лична трагедия го запраща на другия край на света. Роден е в Плевен, но израства в Благоевград, където минават университетските му години и среща голямата любов на живота си. Оличник е, но и буйно дете. Изключват го от училище заради едно кроше. Като отличник един повтаряч постоянно го тормози да преписва от него, като му лепи на гърба листчета с обиди. На Митко му кипва и го фрасва в лицето и му чупи зъб.

От малък се захласва по съдебните криминалета и мечтае един ден да бъде като смелите и борбени адвокати в тях. Завършва гимназия с английски в Благоевград и „Право” и „Българска филология” в Югозападния университет, като втората специалност – с отличие.

Жени се по любов за своята единствена Мария, двамата живеят щастливо… Докато й откриват агресивно протичащ рак през юни 2014-а, а през юли нея вече я няма. Митко е съкрушен, дори му минават мисли за самоубийство. Есента, като се стяга малко, решава да замине колкото е възможно по-далече.

Но защо Китай?

„Първият ми контакт с китайци беше преди 11 години, когато работех в Агенцията за инвестиции. Говорихме за възможностите за инвестиране у нас. Няколко месеца по-късно получих покана да изнеса лекция на тема „България като инвестиционна дестинация“ в Шанхай. Следващата година бях одобрен от AIBO – Association of International Business Officials и изкарах едномесечен семинар в Пекин, Далиен и Сиан. Така че, когато реших да замина надалече, Китай беше една от предпочитаните дестинации“, разказва той за bg-voice.com.

От град Ханджоу, който е на 45 минути от Шанхай, преподава английски. Каца в града на 25 октомври 2014 г. В университета по земеделие и гори „Джъджиян“ първия семестър преподава международно търговско право и бизнес английски. През 2015-а се мести в Шанхай и 3 години и половина преподава базов английски на стюардеси. През 2018-а лятото учи китайчета на български език. Свързва се с посолството, и тъй като е с българска филология, му предлагат да учи децата в българското неделно училище, става и негов директор.

През 2019-а се връща в Шанхай, където е приет с пълна стипендия за докторантура в университета „Джаотонг“. След първия семестър напуска, защото се оказва, че като преподавател ще получава 5 пъти повече, отколкото като докторант. От 2020-а преподава публична реч и международна логистика в университета „Джаотонг“ в Шанхай. Преподава и бизнес английски във финансовия колеж на университета.

„Китайският не е чак толкова труден език, колкото смятат някои – казва той. – Изкарах един 3-месечен курс, и това е. Другото съм учил сам и от китайките, с които съм живял. На курса по-скоро заздравих граматичните основи и постройката на изреченията. Сега има едно хубаво приложение в телефоните с йероглифи, което много ме улеснява“.

След 10 години практика като адвокат по инвестиционно право в България, днес Димитър Владиков и от другия край на света продължава да помага на родината си. „Занимавам се основно със Закона за насърчаване на инвестициите – ЗНИ. Страната ни има спешна нужда от чуждестранни инвестиции и водя разговори с китайци и други чужденци, желаещи да си отворят компании в България“, казва благоевградчанинът.

Да преподаваш източни бойни изкуства в страната, където са се зародили, звучи доста смело. „Ние, българите, сме с много здрав дух, много бойци като характер, като манталитет – казва Митко. – А там във фитнесите са едни слабички такива азиатци, които дори се притесняват да ударят човек. Докато ние сме много по-бойни“.

В родината на бойните изкуства Димитър пристига със сериозен бекграунд – черен колан – втори дан и

6 шампионски титли по таекуон- до. Има и сертификат за треньор по MMA. В Китай обаче таекуондото е включено в учебната програма и Митко минава на други спортове – муай тай, кикбокс. „В Тайланд много ми хареса тяхното традиционно бойно изкуство, тайландският бокс, муай тай. Оттогава се запалих и продължавам да си го тренирам. Имам групи от мои студенти, тренирам и заможни дами“, казва Митко.

Обиколил е 3 континента, посетил е 36 държави и се определя като луд авантюрист. Преследва тръпката от адреналина. В Патая, Тайланд, в парка на тигрите си купува скъп ВИП билет, за да влезе в клетката на големите охранени 300-килограмови животни. Охраняват го двама дресьори с електрошокови палки. „И ти гледаш тайландците, гледаш го това огромно животно, и си казваш, че ако нещо реши, никакви противошокови палки и източни бойни хватки не могат да те спасят“, смее се Митко. Той успява да запази хладнокръвие, както го съветват дресьорите, започва да гали леко тигъра и дори ляга върху него като на възглавница.

Едно от най-силните му преживявания е в манастира Шао Лин. „Нали едва ли не цял живот тренирам източни бойни спортове, исках да видя къде са се зародили“, казва Митко. Още първата година тръгва натам. „Явно съм бил много убедителен пред пазача, по това време монасите имаха молитва и той отвори портите… Уникално място, пропито с този дух от векове. Енергията е наистина впечатляваща“, споделя Митко.

Научава, че има 3 вида монаси. Едните само развеждат туристите, други се занимават с демонстрации на бойни изкуства – скачат, огъват мечове, ножове. И третите, истинските монаси, си спазват будизма, не пият, ядат само ориз и зеленчуци. Техният начин на живот е такъв, какъвто е бил преди векове. „Това са едни нископлатени гладиатори. Е, когато претърпят загуба, не ги убиват, както по времето на Римската империя, но се смъкват надолу в класацията, и това означава по-малко ангажименти и пари“, коментира Димитър.

Наскоро е издал осмата си книга „Райските острови“. Съдържа пътеписи от 16 острова, които е посетил. „Като благоевградчанин, расъл между Рила и Пирин, много пъти съм си мечтал да живея на някое по-топло място. И сега имах възможност да пътувам и по Филипините, Тайланд, Виетнам и чак до Хавай“, споделя той.

Книгата е двуезична. „Чудех се дали да е на английски и китайски, но реших да направя подарък на майка ми за рождения й ден, като половината е на английски, другата половина – на български“, споделя той.

При толкова богата кариера и живот, каква е неговата представа за успех? „Може би ще те изненадам, но моята представа за успех беше семейният живот – казва Митко след дълга пауза. – Най-щастлив съм се чувствал в деня на моята сватба с Мария… Другото го приемам просто като част от играта…

Дали бих се върнал в родината? В момента, в който България стане конкурентоспособна и като финансови параметри, и като условия на работа, аз ще бъда първият, който ще се върне“.

Корицата на книгата „Райските острови“ на английски и на български.

С Н.Пр. посланик Дун Сяодзюн на тържеството по случай китайската Нова година в София, 21 януари 2023 г.

Новогодишна честитка за любимия професор Дими от китайките

Фитнес в небостъргача К11

Представяне на книгата „Райските острови“ в Деня на будителите 1 ноември 2022 г.

В клетката при страшния 300-килограмов тигър

из. bg-boice.com.