Бившият треньор на Пирин Н. Шенсой: Аз съм тотален лудак, трябват ми хора със същия дух

64-годишният интернационален треньор по футбол Наджи Шенсой обикаля Европа, практикувайки стародавната традиция на своите сънародници гораните - гурбетчийството. Със своя емоционален нрав той впечатлява българските футболни почитатели повече от двадесет години.

Роден е на 20 февруари 1958 година в град Призрен, тогава в рамките на Югославия, а днес Република Косово. Има скромна състезателна кариера от 1988 до 1993 г. в местни и турски отбори, след което се отдава на треньорската професия.

Преди няколко години за втори път пое отбора на „Пирин“-Благоевград и за втори път под негово ръководство съхрани отбора в елита. Стана любимец на публиката, която го посрещаше с: „Наджи Шенсой е нашият герой!“.

Той е икономист по професия, завършил е университета в родния си град Призрен. Родителите му са учители, майка му в основно училище, а татко му по география в Призренската гимназия.

Пред „Златно време/Телеграф“ колоритният горанин откровено разказа за себе си, семейството и откъде са дошли неговите предци, заселвайки се в областта Гора, в подножието на Шар планина.

Богомили

„Ние не сме нито албанци, нито сърби, нито македонци. Ние сме горанци! Майка ми е чиста туркиня, а татко ми е от горанците, наричат ги още богомили. От дядо ми като дете съм слушал, че когато турците са ислямизирали горанците през 18-и и 19-и век, които са се заселили в подножието на Шар планина десетина века по-рано, ги питали: “Вие какви сте?”. “Ние сме богомили, ще приемем вярата ви, но езика не ни закачайте”, им казали моите прадеди. Така и станало, от дядо ми съм слушал да говори на непознат за мен език, който постепенно изчезнал. Това е езикът на богомилите, които са дошли в Гора някога от днешните български земи. Шар планина сега се разпростира в три държави – Косово, Северна Македония и Албания. Аз съм учил в училище всичко на турски език, който в Косово е комуникативният език.”

Йерусалим

Според Наджи Шенсой родният му Призрен не случайно се нарича Малкият Йерусалим. В града горанците живеят от векове заедно с турци, православни християни, албанци католици, както и евреи. В диаметър от около 200 метра се извисяват православна черква, джамия и католически храм. Както е в София – църкви, джамия и синагога са на метри разстояние една от друга. Някога Призрен е била сръбската столица на крал Душан. От детството си той си спомня, че в кафенетата са сядали заедно горанци, сърби, турци и албанци, като комуникативният език между тях е бил турският. После се намесили политиците и станала войната.

Истанбул

От 33 години семейството на Наджи Шенсой живее в Истанбул. Всички имат турско гражданство. Хвали се от жена си Селвет, тя е домакиня, образцова майка и съпруга: „Аз обикалям Европа като треньор. Уверил съм се в едно нещо – най-трудно е да изкарваш по честен начин парите си!“.

Дъщеря им Джемре е магистър зъболекар. Специалист е по зъбните мостове. Обича много ските, редовно идва с приятели в Банско да карат ски. Обича много Банско и Благоевград. Синът Джамфуркан е строител по професия и сам си вади хляба като строител в Истанбул.

Мотивация

„Футболист бях до 35-годишната си възраст. В Косово играх в Пилзен и Прищина. После шест години в турски отбори – “Манисаспор”, “Ванспор”, където са кюрдите, и в “Петролоофис” – Анкара. От 1996 година съм треньор, започнах в “Манисаспор”, после станах помощник на Веселинович във “Фенербахче”. През 2002 дойдох в България като помощник на Йешич в „Славия“. Три пъти съм работил в Азербайджан, а през 2009 година ме поканиха в “Пирин”, когато ситуацията беше същата. Ако те хвърлят в дълбока вода, това не значи, че си обречен и ще се давиш. Трябва да се опиташ да плуваш както можеш. Не само че тогава “Пирин“ не изпадна, но стигнахме до финал за купата. Бихме “Левски” на полуфинала. После ни окрадоха 9 футболисти, взеха ги за жълти стотинки – вратаря Макенджиев, Галчев, Дани Младенов...”

Според Наджи Шенсой, когато го поканили през есента на 2016 г. отново да спасява “Пирин”, той казал на тогавашния кмет на Благоевград д-р Камбитов: “Ще се опитам да мотивирам момчетата, но после трябва да се поставят по-високи цели. Ако целта е само да се остане в групата, аз си отивам. Двете ми пребивавания в „Пирин“-Благоевград са ми любими дестинации в многогодишния ми футболен гурбетчилък. Обичам много хората в Благоевград. Когато излизах по улиците, непрекъснато срещах усмихнати лица, които ме поздравяват“, спомня си Наджи Шенсой. Той допълни, че трябва да се промени политиката към детската школа и талантливите футболисти да остават тук, защото Пиринският край е доказана люпилня на таланти.

За феърплея

„Футболът във всяка страна е снимка на политико-икономическото състояние на държавата. Феърплеят не се нарушава само тук, в България. Навсякъде по света малко или много има корупция и немотивирани мачове. Черното тото не е измишльотина. Дори предстоящият мач да не е от значение, на футболистите винаги им казвам в съблекалнята: “Играйте за достойнството си, играйте уважително към тези 5-6 или 10 хиляди, които си купуват билети, за да ви се радват и да ви поздравят за успеха. Ако играете със сърце и душа – това вече е изкуство! Играйте феърплей!”.

Овации

„В Благоевград настръхвах, когато на всеки мач публиката ме посрещаше с възгласа: “Наджи Шенсой е нашият герой!”. Как ще гледаш тези хора в очите, ако се опиташ да ги излъжеш с немотивирани мачове. Аз съм тотален лудак и ми трябват футболисти със същия дух. Ако някой си прави сметката да се прави на мислител, да си взима чантата и да си заминава. За мен разликата между гения и лудака е една много тънка линия. В Пиринския край хората са по-темпераментни, сигурно е от водата и затова е лесно да бъдат футболисти. Българинът има тяло на спортист, слагам България в топ 10 на света като спортна нация", завърши откровенията си горанинът Наджи Шенсой, който говори свободно стария архаичен български език. Такъв е запазен все още в Косово и в близките български села в Гора.

Любима му е притчата за Боридановото магаре

“Боридан е древен френски философ. Той затворил едно магаре на тъмно и 10 дни не му давал нито вода, нито сено. На 11-я ден извадил магарето на светло и му поставил от едната страна вода, а от другата купа сено. Магарето въртяло главата насам-натам и дълго се колебаело откъде да започне. Накрая умряло от глад и жажда“. С тази притча той казва, че в живота трябва да следваш една цел, ако се разсейваш с втора, накрая губиш и двете.